Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02 17:12 - Бедност
Автор: troia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 948 Коментари: 28 Гласове:
32


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                          Бедността не винаги има материални измерения,  а и душевни.

                                                                                                                                                                                                                                                                 ***


image

 

 

Протегна слабата си набръчкана ръка приличаща на кафяв корен. Не изпитваше срам да проси, защото беше свикнала. Очите ѝ гледаха умоляващо, но дълбоко в тях имаше мрак.

–  Како,  дай малко зелева чорба. Гладна съм. Ти си добра душа. Господ да те поживи...

Баба Марийка я погледна със съжаление. После се отправи бързо към избата до колкото й позволяваше възрастта.

Върна се с  препълнен буркан с кисело зелe.

–  Ето ти и малко наденица и сланина. Скоро  колихме прасе, нека  и ти да си хапнеш месо.

Треперещите ръце-корени сграбчиха чевръсто храната и я скриха в многобройните дипли от дрехи по нея.

–  Господ да те поживи, теб и децата ти... – занарежда машинално  песента на благодарността.

 –  Има добри хора на този свят. – започна да се хвали. –  Виж, баба Чочовца ми даде тази дебела вълнена пола, баба Пена ми подари черна престилка, а сестра ѝ –  син сукман. Жилетката ми е от твоята съседка, другата под нея е от бай Стою, а...

Баба Марийка изключи ушите си, защото списъка беше прекалено голям. Всички дадени дрехи се диплеха по тялото на възрастната просякиня, правейки я огромна и  трудноподвижна. Поне не носеше 4-5 забрадки. Намека беше повече от ясен. Молеше я за някоя излишна дреха.

–  Нямам в момента, но ако нещо ми отеснее ще ти го дам. – обеща  ѝ веднага баба Марийка, отпращайки я до входната врата на двора.

По грозното лице на неканената гостенка пробягна за миг недоволство. Тя умело го прикри утешавайки се, че все пак не си е тръгнала с празни ръце.

При вида  ѝ, децата на улицата се разбягаха уплашени. Някои от тях вярваха, че това е баба Яга от плът и кръв. Бяха ставали свидетели на побоя, който тя нанасяше на своя съпруг – вероятно дядо Яго. Той беше черен, набръчкан като нея и с кървясали очи.

–  Ах ти мизернико! Не излизаш от кръчмата.  – крещеше тя налагайки го болезнено с точилката,  чието предназначение беше само това – борба с порока.

След няколко години дядо Яго се помина от болен черен дроб. По-късно го последва и жена му с номерението  да го вразумява и на оня свят. Нямаха наследници, а в скромната  им къща откриха гардероби пълни със скъпи и нови китеници, одеяла и дрехи. Намериха и много пачки  пари – мухлясали от криене. Оказа се, че са били доста заможни хора.

 

 

/По действителен случай./




Гласувай:
33
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Вярно е.
03.02 18:25
Бездушието поразява.
цитирай
2. troia - Привет!
03.02 19:21
rosiela написа:
Бездушието поразява.


Има такива хора и самите те превръщат живота си в ад.
цитирай
3. krassko - Нещо свежо в тази мързелива съботна вечер:)
03.02 20:41
Този разказ ми напомня много различни истории.
Може би трябва да напиша по разказ за всяка история която зная.
Бедността и богатството са в психиката на човека
и в миналото му, в детството или на по късен етап по различни причини.
Докато четях си спомних две - три истории и си заслужава да напиша първите две,
защото нямат нищо общо с твоята истирия
и въпреки това става въпрос за бедност и скъперничаство и бедност и саможертва,
а третата е същата като твоята, но ти я знаеш.
Благодаря за приятните минути в съботната вечер, поне за малко прогониха скуката.
цитирай
4. troia - Здравей, Краско!
03.02 21:28
Бедността има много лица, а от алчност някои хора цял живот си остават бедни и никога не са щастливи.
И един виц против скуката.:)

Бедняк, който проси се приближава до пълна жена.
- Госпожо, вече седмица откакто не съм се докосвал до някаква храна.
- Де да имах и аз такава силна воля. - отвърнала дебеланата.

Сега ще чакам твоите малки, но истински истории. Все ми обещаваш.:))
Благодаря ти за високата оценка. В блога има доста неща за четене, но тези дни политиката и историята преобладават.
Приятна вечер!



цитирай
5. monarh1991 - Много хубав разказ
03.02 22:31
Много хубав разказ, наистина има такива, които злоупотребяват с добротата на хората, примерно голяма част от ромите, но се срещат и българи. Със сигурност духовната бедност е много по-страшна от материалната. А и в крайна сметка богат е този, който има здраве и семейство, а не пари.
цитирай
6. troia - Здравей!
03.02 23:00
monarh1991 написа:
Много хубав разказ, наистина има такива, които злоупотребяват с добротата на хората, примерно голяма част от ромите, но се срещат и българи. Със сигурност духовната бедност е много по-страшна от материалната. А и в крайна сметка богат е този, който има здраве и семейство, а не пари.


Много хубаво си го казал, че семейството и здравето са най-важни. Има хора /като моите герои/, които цял живеят в заблуда и никога не го разбират. И според мен етноса не е от значение.
Благодаря ти.:)
цитирай
7. kiamzena - E, баба Яга си съществува!
04.02 09:17
Тя живее в много хора като обсебва душите им. Аз поне си мисля така – богатството е динамика, а бедността е блато. Щом се раздвижиш и нещата потръгват иначе чуваш само крякането на жабите.
цитирай
8. troia - Ами баба Яга
04.02 11:43
kiamzena написа:
Тя живее в много хора като обсебва душите им. Аз поне си мисля така – богатството е динамика, а бедността е блато. Щом се раздвижиш и нещата потръгват иначе чуваш само крякането на жабите.


винаги ще съществува.:) Проблемът е, че на някои хора им личи, а на други не.
Забелязала съм, че всеки има различна представа за бедност. Има хора които живеят в многоетажни къщи, карат по няколко скъпи коли, а са чувстват бедни като клошари.
Преди бях чела интересно определение за бедността, че е като болест и ако те хване веднъж няма оздравяване. Главният герой беше богаташ, който постоянно живееше в стрес да не се "разболее".:)
Поздрави!
цитирай
9. ard - Да, случва се
04.02 12:10
Хората са различни, и се случва да се видят много неща :)

Може би всеки от нас може да разкаже подобна история, на която е бил свидетел или е чул за нея.
цитирай
10. troia - Здравей!
04.02 12:55
ard написа:
Хората са различни, и се случва да се видят много неща :)

Може би всеки от нас може да разкаже подобна история, на която е бил свидетел или е чул за нея.


Да, темата е интересна. Може да се напишат най- различни истории. Ако искаш може и ти да споделиш нещо в проза.:)
Поздравления за постинга ти! Такива смели жени могат да служат за пример дори на мъжете.:) Избягвам да коментирам при теб, за да не нажежа още повече страстите.:)))
цитирай
11. troina - ан4е,да пиша ли, или..да рева..
04.02 13:40
умирам от мъка, като ни затрупаш с тезз битовизми,оплескани в
невероятен тюрлю гювеч..
хобито, което си избрала, предполага да имаш тънък усет..
за детайла,тънкостите, невидимото..
или, казано по-просто..за Психето/ Душата..
а, на теб това ти..убягва/чета те 3г вече..
след като изчаках и коментариите,отчаянието още по-силно ме заля..
разк.за блогова сапунка, даа, става..разтуха за некои в неделната скука..

но, това е далече от всяка мъдрост,опит,и в крайна сметка послание..
/нали затова се трудят писателите..
а,да не пропусна, да запитам..
защо винаги забъркваш различни категории в..един леген попара..
дали си здрав,щастлив, нещастен..богат..или, сам..
тук има пресечни маркери, даа..
нооо, ти ги разместваш хаотично..
и накрая..да не досадя премногоо...
г-жа Иванова, и все пак, по-добре,да плачете в таксито
отколкото ..в трамвая..
хубава неделя,
с усмивка, Юлия



цитирай
12. troia - Юлия,
04.02 14:03
опитваш се да правиш анализ на написаното от мен, но си забъркала един тюрлю гювеч.:)) Започваш с едно, завършваш с друго, накъсана мисъл, някакво си такси и трамай и изобщо...едно нищо. Да не забравим и най-важното,че "ще умреш от мъка", защото аз пиша?!!!
Моят съвет към теб е да не идваш да ме коментираш, за да не се излагаш.
Разсъбличай се в блога си, показвай туй и унуй и не се навирай при мен.:)) Анализът и писането са висока топка за теб.
С най-добри чувства: Катя.
цитирай
13. nkf - Даа, наистина много често матер...
04.02 15:31
Даа, наистина много често материалната нищета е отражение на духовната мизерия. Човешкото падение започва някъде там - между сърцето и... И стига до мръсните парцали. Разказчето ти е чудесно и напомня с нещо "Бесове"-те на Достоевски, философке. :)
цитирай
14. troia - Привет!
04.02 18:50
nkf написа:
Даа, наистина много често материалната нищета е отражение на духовната мизерия. Човешкото падение започва някъде там - между сърцето и... И стига до мръсните парцали. Разказчето ти е чудесно и напомня с нещо "Бесове"-те на Достоевски, философке. :)


Напълно съм съгласна с написаното от теб с изключение на... Достоевски.:) Притеснително е когато ме сравняват с някой класик.
Духовната мизерия е вече толкова често срещана, че се притеснявам дали в един момент няма да стане нещо нормално. Един ден да не ни възмущава.
Благодаря ти. Няма лошо, че философствам по-важното е да не ви приспивам с историите си.:)
цитирай
15. nkf - Не сравнявам таланти и творчество - ...
05.02 13:30
Не сравнявам таланти и творчество - всичко това е уникално и неповторимо; но предвид фабулата на разказа нямаше как да не се сетя за "Бесове". Не съм търсил нарочна прилика, просто така ми "светна". :)

П. С. Писателят, поетът неизбежно са и философи. Един вид братя близнаци. Нещо като Кастор и Полукс. Светът на идеите /по Платон и Аристотел/ е онова място, което бива обитавано съвместно и от писатели, и от философи. Така че, философке, :) това не беше в никакъв случай упрек. :)
цитирай
16. troia - Благодаря ти за уточнението.:)
05.02 14:10
nkf написа:
Не сравнявам таланти и творчество - всичко това е уникално и неповторимо; но предвид фабулата на разказа нямаше как да не се сетя за "Бесове". Не съм търсил нарочна прилика, просто така ми "светна". :)

П. С. Писателят, поетът неизбежно са и философи. Един вид братя близнаци. Нещо като Кастор и Полукс. Светът на идеите /по Платон и Аристотел/ е онова място, което бива обитавано съвместно и от писатели, и от философи. Така че, философке, :) това не беше в никакъв случай упрек. :)

цитирай
17. donchevav - Социалната бедност - като реалност ...
05.02 16:49
Социалната бедност - като реалност и като патология. Какви средства трябва да имаш, за да не се чувстваш бедняк, колко пари трябва спечелиш, за да кажеш, че са достатъчно, че си богат? И кога просиш - когато нямаш или когато усещаш сладостта нещо да преминава от чуждите ръце в твоите, да става твоя собственост? Имам такива познати - вечно просят, вечно искат нещо да им се подари, да им се хариже. Не им се сърдя - все си спомням за Хаджи Генчо - навик е това, досаден навик - и болест:))). С доходи от пенсия и заплата, от наем и дребен бизнес, с деца в чужбина, които пращат ли, пращат, с къщи палати и ...и все с последните 10лв. до края на месеца - оглеждат те с трескави очи и молят смирено за малко сланинка, маруля, доматки, череши и грозде, и тиква - каквото има. Нали сме производители, намира ни се, няма проблем и те го знаят... Идват през ден и се правят на бедни - а парите им по дюшеци и банки... И други - знаеш ги, едва свързват двата края, но когато минават край теб с хляб и мляко в мрежата, спират и отчупват комат на твоето куче... Душевна, не социална бедност е просията. И най-бедният може да бъде духовно щедър - да ти предложи в дар, не от теб да изпроси.
Обичам твоите разказчета, Кате, уж кратки, уж леки, а ги носиш в съзнанието си с дни! Прегръдка, приятелко!
цитирай
18. troia - Вени,
05.02 21:14
когато писах разказчето се сетих за скъперника Плюшкин на Гогол. И моите герои са като него. Предпочитат цял живот да живеят мизерно, да просят, да трупат вещи в дома си без да ги използват и така превръщат живота си в ад.
Историята е стара, но e факт, че и сега изобилства от такива хора. Те не се мислят за алчни или душевно бедни, а напротив смятат, че са нещастни и не се срамуват да чакат на помощи или да просят.
Миналата година в центъра на Бургас ме спря млад, много добре облечен мъж. Помислих си, че ще ме пита нещо /като турист/, а той ми поиска пари. Просеше?! Бях направо шокирана.
Напълно съм съгласна с написаното от теб.
Благодаря ти, приятелко! Прегръдка и от мен.:)
цитирай
19. litatru - За съжаление има много хора, които са роби на скъперничеството,
05.02 22:16
алчността и простотията.
Поздравлиние! :)
Литатру
цитирай
20. batogo - !!!:))) Този феномен се среща често в живота, Троя!
06.02 10:07
Той недвусмислено доказва, че бедността е по-скоро проявление на бездуховност и примитивно съзнание, отколкото на материални липси... :)
Много полезен и поучителен разказ, за което те поздравявам!
цитирай
21. troia - Благодаря ти, Литатру!
06.02 16:36
litatru написа:
алчността и простотията.
Поздравлиние! :)
Литатру


Всеки избира сам начина си на живот, а някои са роби по душа.
Поздрави!
цитирай
22. troia - Благодаря ти!
06.02 16:38
batogo написа:
Той недвусмислено доказва, че бедността е по-скоро проявление на бездуховност и примитивно съзнание, отколкото на материални липси... :)
Много полезен и поучителен разказ, за което те поздравявам!


Дано да е поучителен, но пак всеки ще го прецени според мисленето си.:)
Поздрави!
цитирай
23. merlin68 - Джордж Сорос, в едно свое интервю ...
07.02 16:39
Джордж Сорос, в едно свое интервю разказа как най-лошите години от живота му са били като студент в Англия. Нямал пари, а иначе се чувствал много важен, което още повече го депресирало. Повечето нормални хора считат за най-щастливи студентските си години, колкото и безпарични да са били те. След това Сорос отишъл в САЩ, защото в Европа всички искали долари, а нямало. Така той си изготвил пет годишен план, петилетка, тъй да се каже, според който трябвало да спечели 100 000 долара с които след това да си живее безгрижно цял живот (в началото на 50-те години долара е бил доста по-ценен). Сорос изпълнил, дори преизпълнил плана си, но след това просто не можел да се спре да не печели пари... така и до днес. Твоята героиня, вероятно също като Сорос, в един ключов етап от развитието си се е почувствала ужасно бедна и е започнала да изкарва пари (както може), а после не е успяла да се спре...
В света има малцина които са напълно откачили от свръх богатство и прилежащата му власт, има и мнозина които са напълно откачили от бедност и мизерия. А най-голямата част са по средата и несигурността на "свободния пазар" ги кара да откачат от мисълта, че могат да станат бедни.
цитирай
24. vesever - Има странни хора по света. . . Поз...
07.02 19:44
Има странни хора по света...
Поздрави, Кати!
цитирай
25. troia - Крайностите никога
07.02 21:41
merlin68 написа:
Джордж Сорос, в едно свое интервю разказа как най-лошите години от живота му са били като студент в Англия. Нямал пари, а иначе се чувствал много важен, което още повече го депресирало. Повечето нормални хора считат за най-щастливи студентските си години, колкото и безпарични да са били те. След това Сорос отишъл в САЩ, защото в Европа всички искали долари, а нямало. Така той си изготвил пет годишен план, петилетка, тъй да се каже, според който трябвало да спечели 100 000 долара с които след това да си живее безгрижно цял живот (в началото на 50-те години долара е бил доста по-ценен). Сорос изпълнил, дори преизпълнил плана си, но след това просто не можел да се спре да не печели пари... така и до днес. Твоята героиня, вероятно също като Сорос, в един ключов етап от развитието си се е почувствала ужасно бедна и е започнала да изкарва пари (както може), а после не е успяла да се спре...
В света има малцина които са напълно откачили от свръх богатство и прилежащата му власт, има и мнозина които са напълно откачили от бедност и мизерия. А най-голямата част са по средата и несигурността на "свободния пазар" ги кара да откачат от мисълта, че могат да станат бедни.


не водят до хубаво. В един момент самото трупане на пари се превръща в пристрастяване. Моята просякиня пести от храна, дрехи, живее мизерно, за да има, а големите богаташи въртят сделки /къде законни или не/ и трупат пачки. И в двата случая намират удоволствие от живота в самото трупане.
Всеки робува на пороците си.:)
цитирай
26. troia - Да
07.02 21:46
vesever написа:
Има странни хора по света...
Поздрави, Кати!


така е, Веси.:) Странните хора правят света по-интересен.
Поздрави и на теб!
цитирай
27. kvg55 - troia,
11.02 18:04
Животът, начин на употреба.
цитирай
28. troia - Така е.:)
12.02 10:24
kvg55 написа:
Животът, начин на употреба.


Който както го разбира така си живее живота.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: troia
Категория: Тя и той
Прочетен: 605039
Постинги: 647
Коментари: 7146
Гласове: 16426
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728