Свободата е за смелите.

                                                                       ***

Лежал  вълкът в килията си и мечтаел:

„Ех, когато един ден изляза от тук ще започна нов живот. Ще пътешествам по света, за да усетя истинският вкус на свободата”.

От мрачният затвор най-много мразел решетките на прозорците. Ненавиждал и слънцето, което надничало през тях. Имал чувството, че му се присмива.

Скоро  вълкът бил пуснат на свобода, заради добро поведение.  Щастлив и доволен той се запътил към старата си бърлога. По пътя срещнал мечката. Тя му се нахвърлила с ръмжене:

 - Заслужаваш да умреш, защото уби моето приятелче зайчето . Ще ти съдера проскубания кожух.

Изплашен вълкът побягнал с всички сили. Не можел да се бие с ядосана мечка.

Минало  време и попаднал на друг опасен враг – кралската кобра.

 - Как мечтаех да те срещна. Искам да отмъстя за моето приятелче зайчето. – изсъскало  злобно влечугото и се опитало да го ухапе.

Побягнал отново вълкът. Кой да предположи, че глупавият пухчо е имал влиятелни
приятели?! „А дори не ми стигна за вечеря.” – мислел си той.

Притеснен сериозно за своят живот вълкът хукнал обратно към затвора.

  - Искам си килията! – задумкал по масивната входна врата.

 - Ти луд ли си, бе? Преди няколко часа те освободихме. – развикал се дежурният полицай.

Разбрал вълкът, че няма да го пуснат вътре и се нахвърлил върху служителя на реда. Насинил го сериозно. Ядосали се охранителите и отново го върнали в затвора. Дори в същата студена и влажна килия.

Вълкът веднага проверил решетките на прозореца. Те били все така масивни и здрави. Той въздъхнал успокоен. Тук щял да бъде в безопасност. Вечерта заспал щастлив, защото неговият живот бил много по-ценен от свободата.

Рано сутринта слънцето с насмешка надникнало през прозореца. Никой не обичал страхливците и убийците.

 

 

Свободата е просто идея.
Свободата е надценена. Всеки има отговорности. Всеки дължи нещо на някого. Само безполезни хора са напълно свободни. Безсмислени и мъртви. - Джо Абъркромби

Свободата е само идея за тези, които ценят други неща или както е казал Ж.Петан - Насити се на свобода и пожела тристаен кафез с баня и гараж.
Поздрави!:)

Помисли! Ние сме пленници на планетата си! Свободен ли е човек да я напусне?!? Не!
Зависими сме от Правилата на обществото! Моята "свобода" по никакъв начин не бива да нарушава "свободата" на останалите..
Дори да живеем на самотен остров, пак не сме свободни. За да оцелеем, трябва да спазваме Правилата на Природата, а не собствените си желания и хрумки, защото Природата набързо ще ни види сметката... На нас и на Свободата ни! :)
Свободата е просто една голяма... Илюзия!
Хубава и успешна седмица!

Тонсън, не съм съгласна. Все пак има физични закони, които не можем да пренебрегнем. Има и морални закони, които също са важни. Има правни закони, които също трябва да се спазват. Не съм за свободията, която включва беззаконие, неморалност и чувство за недосегаемост. Свободията е начин по който човек използва дадената му свобода във вреда на другите хора.
На мен не ми тежи, че не мога да напусна планетата или че трябва да се съобразявам с природата. Да си част от живота не означава да си роб на живота.
Благодаря ти, че не си съгласен с мен. Ти си интересен и възпитан опонент.
Успешна седмица и на теб!

Path To Freedom

Благодаря и приятно пътуване от мен.:)

С доста хора е така, струва ми се. Всъщност може да се чувстваш в затвор и без да си бил в такъв, битието ти да е устроено по този начин.

Да, това е друг вид затвор - духовен. Разбирам за какво говориш.
Човек трябва сам да го преодолее, защото той не идва толкова отвън отколкото отвътре, от душата.

Много поучителна история какво да ядем и къде да спим.
Поздрави!

Това се казва приятна изненада, че си тук! Правиш проверка на блога?:))
И аз не съм яла заешко. Казват, че е като пилешкото на вкус.
Ако бяхме вълци щяхме да разсъждаваме различно.:)
Поздрави и на теб!

Свободата като състояние на духа...
Чувала съм, че на затворници, престояли дълго в затвора, им е трудно да се адаптират към живота навън - много по-просто и безопасно било да си останеш в килията. И голяма част наистина се връщали там.
Благодаря за реалистичния разказ! Усещането за собствена безопасност преподрежда ценностите и приоритетите, не рядко за сметка на физическата свобода.
Прегръдка, Кате! Здрави, успешни и весели майски дни!

Радвам се, че ти е допаднало разказчето ми.
Всеки наш избор има своите последствия. И всеки рано или късно плаща за грешните избори, които прави.:)
Всичко най-хубаво ти желая, Вени!