Имало едно време трудолюбив, но  беден селянин. По цял ден работел на полето, за да изхранва семейството си. Неочаквано жена му се разболяла тежко и починала. Скоро я последвал и възрастният му баща. Селянинът  заживял с невръстното си дете. Съкрушен от мъка той си пожелал:

-          Господи, животът ми е много тежък. Моля те превърни сърцето ми в камък. Не искам да  изпитвам повече болка.

Чул го Бог и му отговорил:

-          Обмисли по-добре желанието си, човече. Ако го сбъдна ще се промениш завинаги.

Селянинът  бил непреклонен и Господ изпълнил молбата му.

 Изминали години, години....

Мъжът остарял и като всички човешки създания напуснал Земята. Пред душата му се появил път, който се разклонявал. Едната посока била към Рая, а другата към Ада. Запътила се душата на селянина към Рая, но пред нея изскочил грозен и космат дявол.

-          Накъде си тръгнал, човече? Ти си за Ада. Идваш с мен!

Селянинът го изгледал безразлично.

-          Имаш грешка. Бях праведен човек.

-          Сигурен ли си? Добро правил ли си? Помагал ли си на ближния?

Душата на бедняка започнала да обяснява:

-          Не те разбирам. Моето сърце е от камък. Аз болка и жалост не изпитвам. Не се развълнувах, когато дъщеря ми се омъжи. Не целунах първото си внуче. Защо да помагам на другите? Бях като умрял сред живите.

Като чул последните му думи дяволът се зарадвал. На устните му грейнала злобна усмивка.

-          Това е страхотно! Има ли по-голямо нещастие  да си в Рая, а да не изпиташ и за миг радост и любов?! Върви си по пътя.Няма да те спирам. Ти наказанието сам си го наложил. Завинаги.


              

"...грей величие в човешката неволя". Харесвам теорията за страданието като път към нравствено извисяване. Само в горнилото на изпитанията можем да пречистим себе си, само в познаването на болката и страданието можем да усетим радостното ликуване от свободата, любовта и щастието. Не сърцето, вярата в доброто предначертание трябва да бъде от камък.

Много хубава притча си сътворила, Кате! Напоследък все по-често се хващам да мисля как ли живеят ония, егоистите, вечно намусените, озлобените - сигурно животът им е ад...
Тук намерих чудесен отговор, при това много майсторски вплетен в чудесно сказание. Тежко на онзи, в сърцето на когото няма милост и състрадание. Него и адът не го иска, за него и Раят е Ад.
Благодаря ти, Кате!
Прегръщам те!

Толкова хубав анализ си направила, че все едно ти си я написала.
Радвам се, че ме разбираш и мислиш като мен.
Благодаря ти за хубавите пожелания в твоя блог.
Голяма прегръдка и от мен.:)

Това твоето не е приказка. Това е нещо по за размисъл. Сърце от камък... Не го пожелавам на никого. И не заради Ада. Истината е, че не сме безгрешни, но не трябва да имаме сърце от камък. Сърцето може да е от плът, от пламък, наранено, плачещо, но не от камък. Камъкът не може да обича. Ето това си усетила. Много съжалям, че рядко надзъртам при теб, а трябва...

А едно време с теб заедно пишехме приказки.:)) Всичко ми е в архивите и понякога ме наляга носталгия..
Благодаря ти за хубавия коментар, приятелю. По-добре сърцето да боли, отколкото да е от камък. Тогава никога не би изпитало и радост.
Винаги си добре дошъл!

A heart of flesh withers and decays
A heart of glass is easy to shatter
A heart of stone crumbles into nothing
A heart of steel is cold and rusts
A heart of gold is rarer than any gem or jewel...

Сърце от плът изсъхва и се разпада
Сърце от стъкло е лесно да се разбие
Сърце от камък се разпада в нищото ...

на тези,които разбират и имат с какво да разсъждават...

както винаги,по перфектен начин го постигаш!!!

поздравления..

И двете пишем на различни теми, а който разбрал..разбрал.:)
Такъв е живота, а хората сме различни.

Супер приказка, Кате!
Минах да кажа Здрасти!
Омаяла съм се от работа. Така съм от месеци, вече доста отдавна...
Не остава време за блог, за сърфиране, за приятни занимания....
Само дела и документи, хорски проблеми... и препускане по пътищата.
Поне напредвам с повишаване на професионалната квалификация - за 7 месеца изкарах 12 он лайн семинара, сертифицираха ме и съм много доволна.
Вероятно от септември ще започна да уча дистанционно и една магистратура, знанията по която се надявам да ми помогнат в професионалното развитие. :)
Въобще... усилено работя над себе си, над енергията си и въпреки, че е много натоварено и изтощително се чувствам добре! През лятото като се поразтоваря на работа ще вляза тук да си почета назад приказките и да драсна коментари!
Прегръщам те топличко, Катюш!<3
Усмихнато лято!*

Ели

Приятно съм изненадана, че се отби за малко при мен. Знаеш ли, като гледам новините и се сещам за теб. Професията ти е много отговорна, трудна и предполагам, че промените които ще се правят няма да я облекчат. Радвам се, че в теб има желание за самоусъвършенстване и успяваш въпреки многото лични ангажименти. Честито! Пожелавам ти успешно завършване и на магистратурата.
Нормално е да нямаш време за блога, защото тук е за развлечение и убиване на времето и дори за мързелуване.:)) Дано да имаш време и за една морска почивка. Уверявам те ще ти се отрази много добре. Аз миналата седмица бях на плаж и сега чакам с нетърпение почивните дни. При нас е много спокойно, още няма навалица от туристи и е пълен релакс.
И аз те прегръщам най-сърдечно, Ели!
Много усмивки и морски спомени ти желая!

Много интересна и поучителна приказка

Радвам се, че ти е харесала.
Поздрави!