Събудили се точно в нищото. Едно голо поле, празно и пусто. Отдавна не били възкръсвали и затова радостта им била голяма. За съжаление това чувство било краткотрайно.  В миналото били крадци и мошеници, обесени и заровени в общ гроб. Насилствената смърт била белязала душите им.

-      Трябва да направя нещо гадно, за да се успокоя. Проклятие! Наколо няма жива душа – зажалвал се първият дух.

-      Не се отчайвай! Виж, в далечината има път. Все ще мине някой човек, за да го уплашим. Ще се забавляваме както в добрите стари времена..

-      Ех , да можехме и да ги оберем... . – размечтал се първият дух.

Но мечтите му били прекъснати от полюшването на едра, мъжка фигура. Изскочили духовете пред непознатия и започнали да правят гримаси, да махат заплашително с ръце.

-      Пак съм препил с някакво ракиено менте. Ще трябва да сменя кръчмата. – изпъшкал пияният и ги отминал.

Духовете били потресени от безразличието към техните особи. Толкова се старали, а накрая нищо. Явно времената били други.

Скоро  се появила забързана жена. Личало й, че не харесва това тъмно и самотно място.

-      Страхотно! Обожавам женски писъци. – зарадвал се вторият дух и скочил пред нея. Последвали гримаси, размахване на крайници и въртене на изцъклени очи.

-      Май нещо има или така ми се струва...Трябва да си купя очила. Вече съвсем не виждам. – измънкала жената и преминала през него. Толкова била изморена, че изобщо не се съсредоточила върху неясната човешка фигура.

-      Ама, че умрял Хелоуин! Няма веселба, писъци и крясъци. Да не бяхме възкръсвали... – започнали да се жалват духовете.

Докато мърморели в далечината се задала друга женска фигура. Тя била невероятна. С дълга златиста рокля, блестяща диадема и копринен воал на лицето.

-       Не мога да повярвам на очите си. Това ще е някоя заблудена принцеса. Какъв късмет! Винаги съм мечтал за такава девойка, но с моето потекло...  – развикал развълнуван първият дух.

Двамата се затичали към прекрасното създание.  Жалко, че само умеели да плашат. Явно липсата на късмет било за вечни времена.

Този път ги очаквала голяма изненада. Жената повдигнала рязко воала си и отдолу се показала беззъбата усмивка на баба Яга. Сбръчканото й лице и крив нос дошли в повече на духовете. Побягнали ужасени с писъци през полето.

-      Ах,  каква музика за моите уши. – изкискала се старата магьосница.

-      Това е най-забавният Хелоуин, който съм имала. Изплаших безброй млади принцове, а сега и тези глупаци за финал. С  удоволствие ще си спомням цяла година за тях.

После извадила от ръкава си поизмачкан своят гарван-вестоносец. Птицата изграчила, съгласявайки се с казаното от своята господарка. Никога не й противоречала. Тя знаела, че вещицата колкото е грозна толкова  и злопаметна.

 

  

 

Виж я ти бабушкерата! Пак се е юрнала да плаши. Ама нали беше болна? За последно я оставих в нейната къщичка да бере душа. За нея се грижеше една не много грозна млада вещица, а бабето само охкаше и се оплакваше на своя Паяк. Ще видим ние тази работа... Все ще измислим нещо... А на теб, Разказвачке, ти благодаря за прекрасно разказаната случка.

Ами баба Яга живее вечно, така че всичко може да й се случи. Опитвам се да я представя в по-добра светлина, защото няма кой да я хвали.:))
Благодаря ти, че се отби Вал. Беше ми приятно.