Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01 21:20 - Принцесата и вещицата
Автор: troia Категория: Хоби   
Прочетен: 687 Коментари: 24 Гласове:
27


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


В далечно приказно царство през океани и планини живеела най-прелестната принцеса на света. Тя била толкова прекрасна, че всички замирали пред нейната хубост. Имала магнетични очи, сочни устни и лице нежно като розов цвят. Косите й като водопад се стичали по раменете й, а снагата й била изящна като на фея.



image

 

-          Притеснявам се. Ще я сполети някое нещастие. Красотата ще я погуби. – шептяла кралицата на своя съпруг. Като всички майки тя се тревожела за бъдещето на своята дъщеря.

-          Трябва да я задомим в най-скоро време. Трябва й смел и силен мъж, който да я пази като живота си. – съгласил се кралят.

Така и направили. Вдигнали пищна сватба за чудо и приказ. Всички поданици се събрали, за да се любуват на принцесата. Никой не обръщал внимание на младоженеца, въпреки, че бил също принц  от могъщо царство. Той бледнеел пред красотата на младата девойка.

Само една забулена жена не снемала очи от принца. И когато  младоженците се запътили към храма тя се блъснала в него. Имала  остри нокти с които одрала ръката на момъка. После  бързо изчезнала,  смесвайки се  с тълпата. Принцът  така и не разбрал кой го е наранил. В суматохата  забравил за случката.




image


 

А непознатата се прибрала в своя мрачен и студен замък.   Тя била стара, но могъща магьосница. От години завиждала на принцесата и искала да унищожи цялото кралство.  Сега била доволна и на устните й пробягнала злобна усмивка. Всичко вървяло по план.

На другия ден след сватбата принцът заболял. Така и не могъл да се изправи от леглото си. Ръката му била отекла, а на одраното място имало гной.

В двореца започнали да идват знахари и лечители от цeлия свят, но никой не можел да го излекува. Те предлагали само едно – да бъде отсечена ръката му. Младият мъж бил ужасен. Как ще защитава своето кралство и съпруга? Как ще да води битки ?!

И тогава пред двореца се появила вещицата. Тя била преобразена в млад мъж.  Носела гарваново черно наметало и яздела  крилат  кон. Стражите били изненадани от необикновеното животно и бързо пуснали  непознатия лечител при царя.



image

 

-          Господарю, идвам да спася вашият любим зет. Той ще бъде отново здрав и обещавам, че ще излекувам ръката му. Имам мехлем, който пречиства кръвта и заздравява дълбоки рани.

-          И какво ще поискаш в замяна лечителю? – попитал леко притеснен царят. Гледайки мрачната осанка на своя гостенин имал лошо предчувствие.

-          Нищо не желая, господарю. Правя го от добро сърце. Само ако може да остана една нощ с болния принц  за да го лекувам. Това ми стига.

-          Както желаеш, лечителю. – съгласил се веднага владетелят . Нямал право да откаже. В съседното помещение се чували риданията на неговата прекрасна дъщеря. Тя била отчаяна и вече не вярвала в чудеса.

Подсмихнал се ехидно непознатият и се запътил към покоите на принца. Всичко вървяло по план. Изминала нощта, а на сутринта се случило нещо неочаквано. Дворецът се изпълнил с радост и живот. Младият принц бил здрав и силен като бик.  Нямало и следа от болестта. Той притискал принцесата в силна мъжка прегръдка, я тя се смеела щастлива.  Всички търсели лечителят, за да му благодарят, но така не го открили. Конят му го нямало и предположили, че е отлетял тайно през нощта.

„Добрите хора са такава рядкост, че дори аз се усъмних в неговите безкористни намерения” – помислил си смутен, но доволен царят.  Радвал се,  че вижда отново дъщеря си щастлива.



image

 

А мрачният замък на вещицата станал още по-зловещ и студен. Обвит в облаци от мъгла той бил невидим за обикновените човешки очи. В него в една от най-влажните килии била затворена истинската принцеса. Изнеженото момиче цяла нощ пищяло от ужас, а после млъкнало, защото  чуло още по-ужасяващ рев.



image



В отсрещното помещение бил затворен дракон. Червените му очи светели в мрака и тя започнала  да се чувства като вкусна плячка.

-          Млъкни принцесо! Не мога да слушам писъци, освен когато ям. – изръмжал  хищникът.

Девойката примряла от страх. После се посъвзела осъзнавайки, че чудовището е затворник като нея. Щели да си изгният  тук без храна и вода.

-          Тревожи се за себе си. Мен ме снабдяват редовно със сурово месо и топла кръв. – похвалил се дракона.

Принцесата потръпнала от погнуса, но любопитството й надделяло. Започнала внимателно да разпитва хищника за неговата съдба. Не можела да си представи на кой му е притрябвало злобен и вечно гладен дракон.

Оказало се, че дворецът е на някаква древна вещица, която използвала кръвта му, за да прави черни магии.



image

 

-          Дори се опита да ме подчини... – изсумтял презрително драконът. – Тя не знае тайната ми, за да се сдобие с такава могъща власт.

-          И каква е тя? – питала невинно принцесата.

Но само мракът  я обгърнал с мълчание.

-          А мен ме упоиха и така не разбрах защо съм тук... –  проплакало момичето.

Драконът не проговарял. Чувствал се особено. Искал да помогне на принцесата, а не да я изяде. А тишината надвиснала  над тях като заклинание.

 

През това време в двореца вещицата  преобразена в прекрасната принцеса се разпореждала най-безцеремонно. Тя се опиянявала от новопридобитата си власт и никой не можел да я спре. Проблемът бил, че й липсвали необходимите обноски. Нейната грубост и пресметливост отблъсквали гостите, съветниците, слугите в двореца. Дори невъзмутимите стражи по коридорите я подминавали подтичвайки. Предпочитали да влязат в истинска битка, отколкото в словесен двубой с такова проклето създание.

-          Младата господарка е станала много арогантна....

-          Видя ли как принцесата се оригна на масата...

-          А роклята й е облечена обратно, но така се харесва.  Да не говорим за прическата й. Ужасно демоде..

-          Обикновена глезла. Вчера три пъти ме накара да й правя чай, който така не одобри...

-          Дори не знае как да подаде ръка  при поздрав?! А деколтето й е безсрамно дълбоко...

Шушуканията с всеки ден се увеличавали. За съжаление с тях настъпили много по- ужасни събития. След месец  започнали  смъртните случаи в двореца. Най-добрите стражи изчезвали безследно  или били намирани с безжизнен поглед. Общото между  тях било, че се отличавали с изключителна физическа сила и бойни умения. Затова мнозина предположили, че убиецът е мъж.

Само принцът знаел истината. Той виждал как принцесата тайно напускала покоите им, лутайки се полугола из двореца. Щом си харесала някой страж го нападала в гръб като освирепяло животно. Притежавала нечовешка сила. След като го убиела се прибирала  успокоена.

-          Защо го правиш?  - попитал я веднъж той, пресрещайки я на вратата.

-          Моята красота си има цена, съпруже. Трябва ми жертвоприношение.  Но ти не се страхувай от мен. Обичам те. –  отговорила му тя с най-прелестната си усмивка. 

И така омагьосан  принцът отстъпил. Постепенно се превърнал в неин  покорен и безмълвен роб.  Гледал я само с обожание. Убийствата в двореца продължавали и след година не останал почти никой. Кралят и кралицата също починали мистериозно, а малкото оцелели се разбягали. Нямало желаещи да служат на младите наследници на трона. Замъкът се превърнал в студено и зловещо място. Издигал се мистериозен, обвит от  облаци мъгла. Около него  кръжели  прегладнели гарвани, а крясъците им отеквали смразявайки кръвта на всички. Кралството западало покосено от проклятие.


image

 

Една ранна утрин магьосницата изляза на дворцовия балкон. Вече била с истинския си отвратителен вид.  Нямало от кой да се прикрива и кого да лъже.  До нея бил единствено принцът, който бил толкова обезумял от любов, че дори не забелязвал нейното грозно преобразяване.

„Трябва ми драконова кръв. Чувствам се слаба.” – прошепнала вещицата и направила магия. Запяла песен с която призовавала своя любим пленник. Мелодия, която забулвала умът на жертвата, а превръщала сърцето в неин  роб.

-          Само той е достоен за моята любов. – мислела си тя, гледайки с презрение принцът целуващ краката й.

-          Какво ще желае най-прекрасната съпруга на света? – попитал я той, но отговор така и не получил.

Пред обезумелият му поглед се появил огромен дракон, който летейки във въздуха  сграбил с огромните си нокти вещицата.



image

 

-          Заповядвам ти! Пусни ме! – пищяла отчаяно тя, опитвайки да се отскубне от смъртоносната хватка .

-          Така и не осъзна, че нямаш власт над мен, проклето създание!  Ти ме освободи, но не можеш да ме покориш!

-          Разкрих твоята тайна. Трябва да ме обикнеш. Заповядвам ти да го направиш! – с последни сили изпищяла тя.

И отново се опитала да запее, но напразно. На земята паднало обезобразеното й  тяло.

-          За истинската любов трябва взаимност, но ти не познаваш тази магия. – отвърнал с презрение драконът,  но вече нямало кой да го чуе.

Постепенно мъглата се разсеела, слънцето огряло двореца, а гарваните изплашени се пръснали с писъци. Черното проклятие, което господствало над кралството изчезнало  завинаги.

Принцесата се опитала да спаси своят съпруг, но той бил прекалено обезумял и слаб. Един ден тихо напуснал този свят, а душата му полетяла щастлива към небето.

След тържествена церемония като законна наследница  тя се възкачила на престола. До нея бил драконът. Незнайно как, но на моменти двамата се разбирали само с погледи. Някой мислели, че драконът  чете мисли, а други се подсмихвали, защото предполагали, че са сродни души. От тези на Земята, които се срещат рядко, но щом се случи става магия, която хората наричат  вечна любов. Но  кой ли знае истината... или това e само началото на друга приказка..
 

 Поздравче за всички от от блога, които ми помагат да пиша приказки! Благодаря ви!:)

 

 






Гласувай:
28
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. deathmetalverses - Мерси, приятелко!
24.01 21:42
Добър разказвач на приказки си, хареса ми. Приятна вечер и уикенд!
цитирай
2. troia - Здравей, Здравко!
24.01 21:55
И аз ти благодаря за добрите думи. Поздравчето е и за теб.:)
Приятна вечер!
цитирай
3. lexparsy - Като малко детенце прочетох за лека си нощ... :)
24.01 22:48
Сред повечето пошли постинги в блога, скрили облика и маниера на старата вещица, е по-добре да прочетем приказка, в която и лошите герои имат характер и чест, която защитават поучително ни... :)
Благодарим Катя! Приказен уикенд да имаш!
Лекс
цитирай
4. tonsun - Обичам приказките и с нетърпение ...
24.01 23:07
Обичам приказките и с нетърпение очаквам следващата! (mm)
цитирай
5. troia - Здравей, Лекс!
24.01 23:10
Ами приказката ми е написана за пораснали деца.:) Когато пиша приказки си почивам емоционално. Разтоварвам се. Може би ми помагат да не загубя вяра в доброто. Толкова е лесно да преминеш в тъмната страна!:) Поне в тях Доброто побеждава, а в живота и тук е друга работа...Ще ми е приятно ако и вие се почувствате поне 3-4 минути така.
Благодаря ти. Надявам се парчето All This Love да ти хареса.:)
Приятни почивни дни и на теб!
цитирай
6. troia - Здравей, Тонсън!
24.01 23:31
Приятно съм изненадана, че обичаш приказки.
Казано честно съм много изненада, че ми я харесахте.:)
Ако ми дойде Музата ще има и други.
Благодаря ти.:)
цитирай
7. valben - Привет, troia!
25.01 01:59
Най-после приказка! В този среднощен час нещо ме накара да се поровя из пустия блог. И ето, че срещнах един от моите дракони, който ме извести, че се е появила нова приказка. Прочетох я и много ми хареса. Поздравявам те. Утре на светло ще си я прочета още няколко пъти и може би окончателно ще се убедя, че този жанр в блога не е пресъхнал.
Още един път поздрави от Вал! Браво!
цитирай
8. barin - Добра разказвачка си, Катя.
25.01 08:32
Добра разказвачка си, Катя.
цитирай
9. troia - Благодаря ти, Вал!
25.01 10:56
Имам в архив как двамата бяхме написали една страхотна приказка.:) Тогава в блога беше различно. Сега тези хора ги няма. Повечето са в друг сайт или фейса. И ти нещо не пишеш... Твоя дракон как не ти е изревал да му съчиниш приказка.:))
Весел ден ти желая! И ако ти се пише приказка не се отказвай.:)
цитирай
10. troia - Здравей, barin!
25.01 10:57
Благодаря ти.:)
Хубав ден ти желая!
цитирай
11. valdor1355 - Твоите приказки винаги са много ...
25.01 19:43
Твоите приказки винаги са много хубави, Трой. Завиждам и ти се радвам, че можеш да пишеш. Аз искам, но в момента не ми се получава.
:)
цитирай
12. troia - Здравей, Скарлет!
25.01 20:11
Аз пък си помислих, че не ти хареса приказката и затова си кротувам.:)
И аз не мога да пиша като тeб, но все се надявам да измисля отново някакво котешко разказче.:))
Благодаря ти. Приятна вечер!:)
цитирай
13. valdor1355 - Как така измисли, че не ми хареса ...
25.01 21:44
Как така измисли, че не ми хареса приказката?! :-о Още снощи бях първата ти читателка! :-* Но нямах възможност за реакция до одеве, когато писах коментара. :( Защото днес си беше пролет и цял ден мерихме пътищата. Но искам и аз пак да напиша приказка за дракон.
Прегръдки. :-*
цитирай
14. troia - Скарлет,
25.01 22:15
и при мен беше така. Времето днес беше страхотно и цял ден навън по задачки и утре може да имам мускулна треска.:)
Ами аз съм си малко Тома Неверни и като си замълча за приказката предположих, че положението е лошо.:))
Ами давай пиши за твоя дракон. Цялата съм в "слух".:) От тази политика в блога вече хващам главоболие.:)
Голяма мечешка прегръдка от мен!:)
цитирай
15. mileidi46 - Прочетох на един дъх...
26.01 18:11
Нямам спомен,кога за последен път съм прочела приказка!!!Твоята приказка е прекрасна,истинска!!Благодаря за положителната енергия ,с която ме зареди!!:))Дерзай!!Поздрави от мъглива и тъжна Италия..
цитирай
16. troia - Благодаря ти, Милейди!
26.01 20:32
Вече рядко се пишат приказки. Не знам защо. Може би е по-трудоемко.
Радвам се, че ти е харесала.:)
Поздрави от слънчева и топла България!
цитирай
17. donchevav - Приказката, която си сътворила, ...
27.01 00:00
Приказката, която си сътворила, Кате, е съвършена - и според каноните за писане, и по въздействие върху читателя! Но споменаваш някакво разказче за котки... Дано по-скоро те осени котешкото вдъхновение! Прегръдка, приятелко!
цитирай
18. zaw12929 - Лек изказ Поздрави!
27.01 08:17
Лек изказ Поздрави!
цитирай
19. troia - Здравей, Вени!
27.01 20:05
Наистина се постарах, но резултата винаги е различен.:) Благодаря ти за високата оценка! А за котешкото вдъхновение чакам ли чакам...но май ще дойде с пролетта.:)
Прегръдка и от мен! Приятна вечер, мила Вени!
цитирай
20. troia - Здравей, zaw12929!
27.01 20:06
Благодаря ти.:)
Поздрави и от мен!
цитирай
21. vesever - Кати, изключително вълнуващо бе да ...
29.01 21:31
Кати, изключително вълнуващо бе да прочета приказката ти. Все по-добри приказки пишеш!
Съжалявам, че рядко влизам в блога напоследък и толкова късно прочитам.
Прегръдка!
А дели драконът е се превърне в принц или принцесата в драконица ;)))
Или и така са си добре!
цитирай
22. troia - Веси,
29.01 22:37
благодаря ти за милите думи.:)
Щом не влизаш в блога предполагам, че си приятно ангажирана. Винаги съм била на мнение, че реала е по-важен, а тук сме за развлечение.:)
О, така са си добре.:))) Влюбен дракон и красива принцеса са идеалната двойка.:)
Прегръдка и от мен, мила Веси!
цитирай
23. batogo - !!!:))) Чудесна, въздействаща и вдъхновяваща приказка за душите, познали истинската любов!
03.02 13:57
Силата на безусловната любов е непобедима, защото е не-подвластна на интриги и страх, които са тайните оръжия на мрака... :)
Поздрави и почитания, Троя!
цитирай
24. troia - Благодаря ти, batogo!
03.02 22:06
Чудесно си го казал. Има и една много хубава поговорка.
"На сила хубост не става"
Поздрави и на теб!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: troia
Категория: Тя и той
Прочетен: 773932
Постинги: 717
Коментари: 8192
Гласове: 22192
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930