Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09 20:43 - Приказка за мързеливият брат
Автор: troia Категория: Хоби   
Прочетен: 102 Коментари: 0 Гласове:
15






image





През девет планини в десета  в едно бедно селце живеели две сирачета Алина и Теодор. Момиченцето било с няколко години по-голямо от братчето си. Затова се грижело за него като майка. Чистело в къщи, ходело в гората за гъби и плодове, а милостиви съседи им давали брашно. Макар  и трудно децата се изхранвали. Изминали години. Момченцето пораснало, но продължило да чака на грижите на кака си.   Всичката работа му се виждала неприятна или недостойна за един мъж. Сестра му  не осъзнавала, че нейният брат вече не е дете и продължавала да го обгрижва.



image



Но един ден Алина  не се върнала от гората. Чакал я Теодор, но вратата на бедната им колиба така и не се отворила. Тази вечер той си легнал гладен и мръсен. Затова станал рано сутринта и тръгнал да я търси. Навлязъл в гората и започнал да я вика по име:

-          Алина,  къде си? Обади се! Трябва да се прибереш в къщи, да почистиш и сготвиш.

Дълго обикалял и викал, но  отговор нямало.  Тъкмо си тръгвал и  птиците притихнали, а пчелите спрели да жужат. Пред него се появила сестра му паднала на земята. В скута й имало крехък минзухар. Теодор я хванал за ръце, разтърсил я, викал й, молел се, но момичето не помръднало. Навел се да я вземе в ръце, но тогава пред него застанала мрачна и грозна жена. На рамото й бил кацнал черен гарван. Приличала на вещица.



image


 

-          Момче, не отвеждай  сестра си. Без нея моят любим минзухар  ще загине. Тя го нарани и ще плати с живота си. Сега нейното тяло го пази от вятъра, а топлината й от студа. Когато умре ще обогати пръстта и ще му даде нови сили за живот.

-          Няма да го позволя! Трябва да я занеса в къщи, за да се излекува.

-          Глупак! Погрижи се за цветето ми и сестра ти ще е свободна! – изкрещяла  вещицата.

-          Не ме интересува твоето цвете. Гледай си го ти или по-добре да го няма. – отговорил й сърдито Теодор. Стъпкал с инат минзухара, взел сестра си на ръце и напуснал тичешком гората. Предполагал, че ще разгневи вещицата, но  го мързяло да се занимава с една проста китка. Навсякъде имало растения, така че едно по-малко не било от значение.

И наистина магьосницата се ядосала. Изпратила поройни дъждове, които наводнили селото. После се изсипала  градушка, която унищожила реколтата. Изплашени селяните прогонили Теодор  и болната му сестра. Не ги интересувало, че ще останат без дом.  Важно било оцеляването на семействата им.

Качил се Теодор на една каруца, положил вътре Алина и се отправили към съседното селище. Сестра му била в безсъзнание и не помръдвала. Кафявите й очи били слепи за света. Чудел се Теодор какво да прави. Той нямал никакви умения, а  и не искал да работи. Все си мислел, че това е женско задължение. И щом пристигнали в новото село се спрял на мегдана. Положил сестра си на студената земя и започнал да проси плачейки:

-          Помогнете, добри хора. Сестра ми е тежко болна. Дайте ни храна и подслон!

Събрали се около него любопитни селяни. Такова чудо като просия не били виждали. Всички обработвали нивите  и се грижели за семействата си.  Сред тълпата се вмъкнала и вещицата. Лицето й позеленяло от яд. В един момент осъзнала, че е постъпила несправедливо с бедното момиче. То не заслужавало тази тежка съдба.

-          Ела с мен, младежо! Имам една свободна колиба за теб. Обзавеждането е скромно, но ти ще я почистиш, ще прекопаеш градината и ще засадиш зеленчуци. Дарявам ти я.

Тълпата ахнала от благородния жест на непознатата жена. Подаръкът бил щедър.

Теодор, обаче не бил ентусиазиран. Той не обичал да работи, а чистене и копаене си били женски задължения. Макар и разочарован, последвал вещицата без дори да я разпознае.



image


 

Изминали няколко дни и младежът отново отишъл на мегдана да проси. Така било много по-лесно.

Магьосницата вече била толкова вбесена, че решила да си отмъсти.

-          Ще го накарам в краката ми да пълзи. Ще го накарам да съжали, че не се е погрижил за сестра си и е презрял моята добрина.

И през нощта тя се явила в съня на девойката.

-          Мило дете, съжалявам за злото, което ти причиних. Единственият начин да те излекувам е да ме последваш в моето магично царство. Там ще бъдеш отново здрава  и щастлива. Ела с мен!


image


 

-          Не мога да изоставя малкото си братче. Кой ще се грижи за него? – попитала в съня си притеснена Алина. Дори и в болестта си  тя мислела за Теодор.

-          Брат  ти не може да дойде при мен като човек. Прекалено съм му сърдита. Нека да приеме формата на любимо за него животно и така да ни последва.

Замислило се момичето и изведнъж извикало:

-          Нека бъде кон! Той ги обожава.

-          Чудесен избор! – засмяла се доволна вещицата.

Речено - сторено. Сутринта девойката се събудила отпаднала, а до нея стоял прекрасен, бял жребец. Тя го погалила нежно по гривата. После макар и трудно го възседнала. Двамата се отправили  към гората на вещицата. Тя ги отвела в своето магично царство, а там нямало бедност, болести и мъка.  Алина заживяла щастлива, а Теодор станал любимия кон на магьосницата. Когато не  работел в двореца, тя го яздела.


image

 

Така се сбъднало наказанието на мързеливият брат. Да се труди и да пълзи в
краката й.




image








P.S. Коментарите са спрени.

 




Гласувай:
15
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: troia
Категория: Тя и той
Прочетен: 743996
Постинги: 700
Коментари: 7969
Гласове: 20958
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031