Истината е някъде там...но някъде там е и Лъжата.
Имало едно време две сестри, които били близначки. Въпреки, че в началото много си приличали с времето започнали да се различават. Истината израстнала тиха и кротка, слаба, с дълги руси коси и замислени очи. Като нейна противоположност израснала Лъжата. Тя била много контактна и сладкодумна, висока, но със секси форми. Дългите й руси коси се развявали като грива, а в очите й горели опасно сини пламъци. Истината нямала много приятели, била незабележима и малко скучна. Лъжата била в центъра на всички купони, тя била ухажвана , глезена и всички искали да дружат с нея. Въпреки това Лъжата не изоставила сестра си. Била нейната най-добра приятелка. Някои завиждали на тяхната дружба и шушукали, че Лъжата използва Истината, за да изпъква и да е по-забележима. Това естествено не било вярно, защото Лъжата твърдяла, че много я обича.
Пораснали момичетата и един ден Лъжата решила да напусне семейният дом. Искала да обикаля по света, да опознава нови прекрасни места, да изпита вълнуващи приключения и емоции.
Истината не изпитвала такава страст и не придружила сестра си. Тя останала да живее тихо, скромно и почти незабележимо. Изминали няколко години. Истината започнала да погрознява, въпреки че била в разцвета на младостта си. Косата й оредяла и се наложило да я скъси. Под големите й сини очи се появили тъмни кръгове, заслабнала още.
Една сутрин се събудила, а над нея стояла наведена Лъжата:
- Знаеш ли, изглеждаш ужасно. Какво се е случило с теб? – проговорила , а очите я гледали със съжаление.
- Имам чувството, че вече не съществувам. Бавно си отивам. – отговорила смутено Истината.
- А аз се чувствам чудесно, страхотно, прекрасно! Всички ме обичат, боготворят и ако поискам ще ми се кланят. – изсмяла се леко презрително Лъжата. Русите й коси били още по-буйни, а очите още по-игриви.
- Докато ти си линеела тук аз обиколих света, опознах различни хора и култури, накарах ги да ми вярват, да ме харесват, да ме следват. Живота е прекрасен!!! – продължила да се хвали сестра й.
- Но хората знаят и че аз съществувам. – прошепнала плахо Истината.
- Естествено, че знаят, но не са те виждали. И не трябва. Ще се уплашат. Ще се натъжат. Милата ми, наистина изглеждаш зле. Кой би искал да те открие? Да вярва в теб?
- Но те трябва да ме обичат както обичат и теб! Не е честно! – започнала да роптае Истината. Дори се учудила на смелостта си да го произнесе.
- Скъпа, аз правя хората щастливи. Затова не те търсят и никой не се сеща за теб. Искаш ли сама да се увериш с очите си? Ела, ще ти покажа.
И двете сестри отишли на едно погребение. Опелото над ковчега било започнало, а свещеникът приключвал литургията . Накрая той се обърнал към опечалените и заявил:
- Вие си мислите, че нашия божи раб е умрял, но грешите. Това не е истина. Истината е, че неговата душа отиде в Рая, защото той беше добър християнин.
Истината поклатила изненадана глава, но нищо не казала.
- Видя ли? Хората не искат теб, а мен. Самозалъгват се, за да не страдат. Кой знае къде ще отиде душата му?
После двете сестри се смесили с опечалените и доловили други думи.
- Баща ми не умря, а всъщност се спаси. Беше много болнав. – мислела дъщеря му.
- Съпругът ми не умря, а ме изостави както винаги го е правил. Пак ще трябва сама да се оправям. Сега кой ще ръководи фирмата? – мислела жена му.
- Това беше божие възмездие. Най-после си отиде. Беше толкова алчен, че ме прогони от семейния бизнес. – мислел брата на покойника.
- Истината е, че тази смърт ме освободи. Той беше доста стар, но поне ме подсигури . – мислела доволна секретарката на починалия бизнесмен.
Истината се почувствала ужасно възмутена от хората. Те си затваряли очите пред нея.
- Искам да се прибера в къщи. Не мога да остана повече тук. – промълвила тя.
Лъжата я последвала, а усмивката й не слизала от лицето.
- Видя ли сестро, как хората се самозалъгват. Разбра ли защо ме харесват повече? Обичат моето лице, а не твоето.
Истината мълчала, макар че я боляло. Само смелите хора били достойни за нея.
И затова по света царува Лъжата. Тя е навсякъде лъскава и красива. А ако някой се сети за Истината се пита дали съществува? Как ли изглежда? Къде е ? Дали ще я разпознае?
Какво представлява царството небесно?
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО - измислица или факт?
Специалният представител на ЕС за Южен К...
Само насън е прието!
Съгласна съм с теб. Някои направо си просят да бъдат излъгани.:)))
Сега ми хрумна, че може и той да бъде от същото семейство :))) Интересно ще ми бъде да разбера как би постъпил в трудна ситуация и колко съзнателен би могъл да бъде.
Да, лъжата е и по-лесна за изричане, по-красива и лицеприятна, по силна, понякога страшна, на нея всеки е готов да повярва. Спомням си, че и аз имах подобен постинг по цитат от Байрон "Лъжата е замаскирана истина":
https://donchevav.blog/poezia/2014/05/13/lyjata-e-zamaskirana-istina.1264491
Едва ли ще можеш да отвориш линка, но в "Архив" е на 2014г., 13 май:)
И все пак - има нещо преобърнато в представата за лъжата и истината според тази приказка, нещо тъжно, мъчително... Иска ми се да не бъде така, истината да не бъде така трудно разпознаваема и забравена. И все още вярвам в това, което ме учеше моята баба: "На лъжата краката са къси":)))
Благодаря ти за хубавата притча! Прегръдка, Кате!
Истината не е за всеки, а някои дори имат алергия към нея.:)) Като пусна телевизора започват да валят едни Истини...:)
Ако Изборът е въз основа на опашата Лъжа според мен ще е грешен.
Поздрави!:)
Използваме го дори да знаем, че е Лъжа.
Ами всички сме хора, грешим, премълчаваме, понякога лъжем, а друг път търсим Истината, а като я чуем си мислим, че е Лъжа...Изобщо ситуации много. Човек цял живот се учи, но винаги може да го излъжат яко.:)
Радвам се, че разказчето ми е събудило някакви размисли на тази тема.
Сега идват и избори и предстоят много лъскави Лъжи и тъжни Истини.
Съжалявам, че краят ми не е весел, но това е логичния финал според мен. Ако го беше написала ти сигурно щеше да е по-оптимистичен.:)
Поздрави, приятелко!:)
И този път май не ми хареса края на приказката ти Кате...
Ами защото когато става въпрос за приказка, винаги ускаме да я чуем пак за лека нощ, за да и разберем поуката, и да подражаваме, докато порастваме.. :-)))
А пък не ми се иска детенцето уж временно, но цял живот да се преструва че харесва и да имитира маската на Лъжата...
Детето в нас трябва да разбере, че Истината както и Свободата, не се предоставят наготово...
За да сбъднем приказните си мечти трябва не да ги наподобяваме чрез лицемерни маски, а да ги извоюваме... да ги търсим чрез смелост, женствена всеотдайна любов или мъжка доблест и чест...
Чак тогава целуна да те жаба се превръща в принц, или пък той върши чудеса за да си извоюва да целуне спящата принцеса... :-)))
.... :-))) Не бе... това не е критика, нито рецензия Кате, А точно обратното! Много сме благодарни на твоята фантазия и това че ни размисляш...
... Чак сега се сетих че може би и аз това съм имал в предвид в тъпото си стихче "Ивестирани в Приказност..." (9.11).
Приеми моите най-искрени почитания за дарбата ти да се вживяваш в приказност и да я ни я разказваш и размисляш даже илюстрована... :-)))
И ти пожелавам да си я сбъднеш през всичките вълшебни коледни празници!
Лекс
Това е една от реалистичните ми приказки в които краят е копие на живота. Естествено това си е моята гледна точка, моята Истина, а други може да разсъждават по друг начин. Писането винаги е субективно и е резултат от нашата фантазия и от нашия житейски опит.
За съжаление сега Истината е толкова скрита, че понякога не може да се види и с лупа.
Благодаря ти за милите думи и за критиката.:)
Пожелавам същото и на теб, вълшебни празници и вдъхновяваща Муза!:)
Извинявай за скромният ми коментар, но не съм сладкодумна като теб. Даже съм мълчалива.:)
16.12.2020 12:46
В грозната Истина е скрита Мъдростта, а в красивата Лъжа – порокът. Мъдростта е красив, хармоничен, дълбок свят, а порокът – водовъртеж от хаос и безумие, който те влече към дъното на живота. Останалото е въпрос на личен избор със съответните последствия... :)
Светли празници и много радост по Рождество, Троя!
Благодаря ти, че се отби при мен.
И аз ти желая весели празници и много, много здраве!
За съжаление масово светът е устроен с лъжа, но...вярвам, че има и друг свят, където царува Истината.
Прегръдки от мен!
Много интересна приказка. Сетих се за една максима, която обичам - "Само истината ни прави свободни"! И така е, да, отвсякъде сме заобиколени от лъжи. До такава степен сме свикнали с тях, че неусетно сме започнали да се чувстваме комфортно в този объркан, небалансиран и лъжовен свят. Но все си мисля, че дълбоко във всеки от нас истината живее и винаги е въпрос на време да излезе наяве, като в песничката на Емил Димитров и да обърне поляризацията - "Ти закъсняваш понякога истино, но винаги идваш при нас....". Хубави Коледни и Новогодишни празници ти пожелавам. В това объркано време бъдете най-вече здрави и сплотени! И центрирани в усещането за безусловна любов! Колкото и невероятно да звучи, аз продължавам да вярвам, че имаме път напред изпълнен с чудеса и щастливости!*
Прегръщам те,
Ели
Благодаря ти.
Приятна вечер, приятелко!
Благодаря ти.
Приятна вечер!
Поздрави!
По разни причини с ясни и неясни подбуди Истината се отбягва, дори се пазят от нея...
"...но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото." (Битие 3:4,5)
Е, познаваме ги...
Разбира се, в живота ни има много лъжи - някои любими, от други не можем да се освободим. :)
Истинен разказ.
А понякога като чета коментарите ти се учудвам, че мислим толкова еднакво. Това е истина.:)
Поздрави, Наде!