Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2021 22:24 - Откъси от романа „Човекът във високия замък“ (2)
Автор: hranislav Категория: Забавление   
Прочетен: 344 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.02.2021 22:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image

  Гл. 7.

  Стр. 151-152.

  „С каква изключителна изтънченост е подреден апартамента! — мислено се възхити Чайлдан. — И същевременно — аскетичност. Съвсем малко предмети, нищо излишно. Лампа, маса, писмен шкаф, на стената — картина. Невероятното японско чувство за уаби. Непреводимо на английски. Умението да откриеш красотата в отделния предмет, в изработката, в орнамента. Да подреждаш.“

  Стр. 153-154.

  "Едва сега, в този почти незначителен по своята същност миг, за първи път го напусна неприятното чувство, че нещата в последно време вървят наопаки. Усещането за уаби, което цареше наоколо, почти доловимото излъчване на хармонията…

  „Това е — реши той. — Пропорцията. Балансът. Толкова са близо до Дао, тези двама млади японци. Ето защо ги харесах още в първия миг. Защото почувствах в тях Дао. Може би дори за миг го зърнах.

  Как ли се чувства човек, който за първи път е познал Дао? Дао е онази сила, която отпърво разкрива пътя на светлината, а после на мрака. Предизвиква взаимодействието между двете първични сили и по такъв начин създава възможност за непрестанно обновление. Противопоставя се на всеобщата разруха и стареене. Вселената никога не ще бъде погълната в мрак, защото тъкмо когато изглежда, че тъмнината се е спуснала над всичко, в дълбините й вече ще са покълнали семената на новата светлина. Това е Пътят. Когато семето пада, то пада в земята, потъва в почвата. И там отдолу, далеч от погледите ни, се превръща в живот.“

  Стр. 156-157.

  „Каква ужасна грешка бе допуснал. Как можа така глупаво да се забърка в политически спор, да прояви грубост и несъгласие с домакина. Само тактичността на неговия събеседник бе спасила вечерта от провал. „Колко време ще ми е необходимо за да се науча? — запита се той. — Те са толкова вежливи и внимателни. А аз — аз съм белият варварин. И това е самата истина“.

  Гл.9.

  Стр. 191.

  „Винаги е обичала, когато й се възхищават, когато я гледат — независимо кой. Но май всички жени са такива. Обичат да им се обръща внимание. Като малки деца — които все си мислят, че щом не ги гледат родителите им, то това с което се занимават не е реално. И Джулиана беше същата — не можеше да понася самотата, все очакваше някой да й прави комплименти.

  Гл. 10.

  Стр.227.

  „И това е, което знам, Джулиана — той преглътна развълнувано, — всички тези стари, прогнили финансови империи — Франция, Британия, САЩ, макар последната да не е империя, а само алчно, недоносено копеле — всички те нямат душа, а значи нямат и бъдеще. Нямат перспектива.

  Гл.11.

  Стр.248-249.

  -...Уединете се за известно време. Медитирайте, посъветвайте се с „Книгата на промените“. А после се вгледайте във вашата витрина, вашите реклами, системата ви за търговия.

  Чайлдан го гледаше зяпнал от учудване.

  — И тогава ще откриете пътя — продължи Пол, — който да превърне тези непознати изделия в световна мода.

  Чайлдан беше поразен. „Този човек твърди, че аз съм длъжен да поема отговорност за успеха на бижутерските изделия на «Едфранк»! И това ако не е типичен пример за налудничавия светоглед на японеца — духовното винаги най-отпред, като смисъл на битието.“

  Стр.253.

  „Но японецът го гледаше все така безстрастно. „Право казват — помисли си Чайлдан — че лицата им били непроницаеми.“

  Гл.12.

За да спаси един човешки живот, мистър Тагоми бе отнел други два. Един логично изграден, хармоничен ум не би намерил нищо разумно в тази постъпка. За човек като Тагоми, подобна дилема заплашваше направо с безумие.

  Гл.14.

  Стр.309.

  „Има моменти, в които човек трябва да опита всичко — дори невероятното. В това няма нищо срамно. Напротив — това е белег на мъдрост, на правилен подход към живота.“

  Стр.310.

  „Ом, не наричаха ли така брамините онова вълшебно място, където се събира и изчезва светлината? Където е началото и края на всичко.

  Стр. 319.

  „И наистина, във фундаментален аспект, не възприемаме ли света астигматично, пречупени през времето и пространството на нашата собствена психика, и когато това изкривено огледало се счупи или повреди… тогава губим реална представа за действителността, както губим равновесие, щом бъде засегнато средното ухо, макар да чуваме добре.“

  Стр.321.

  „Тагоми почувства облекчение. Ако не знаеше какво бе станало тук вчера, за нищо на света не би се досетил. Мигът е отлетял, ала неговата „историчност“ е останала завинаги пропита в мокета на пода…

  Стр.322.

  „Заобиколени от толкова много илюзии, нима можем да възприемем реалността? Остава ни само да гадаем и да се придържаме към законите на природата — нищо не е излишно. Дори и илюзията.“

  Гл.15.

  Стр.331-332.

  
"Дори и животът на тази планета да бъде напълно унищожен, все някъде из галактиката има и други подобни светове. Невъзможно това да е единствената разумна планета в цялата вселена, във всичките безкрайни измерения на времето и пространството.

  „Знам, че е невъзможно да го докажа, но дълбоко вярвам, че има и други, по-мъдри и по-разумни цивилизации от нашата“."

  Стр.335.

  „Продължава се значи — мислеше си той. — Отново е разпалена кладата на омразата. А може би в това се крие надеждата за всички нас — че един хубав ден всичките тези мерзавци ще си прегризат един на друг гърлата и светът ще се прочисти от тях. Дано след това хората най-сетне да поумнеят.“

  Стр. 349.

  — Странно — рече Джулиана. — Никога не бих си помислила, че истината ще ви разгневи. „Истината — помисли си тя — е страшна като смъртта. Но да я откриеш, е много по-трудно.“

  Линк за електронна версия на романа: https://chitanka.info/book/1234-chovekyt-vyv-visokija-zamyk .




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 641886
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031