Моньо Синилков караше нервно колата. Прибираше се в къщи. Беше имал изморителен ден. Данъчните проверяваха строителната му фирма, жената мрънкаше за луксозно палто от мола, а капризната му дъщеря искаше нов Мерцедес.
 - Ех жени...Лошо с тях, а без тях още по-лошо. - изпъшка ядосан Моньо и стисна тънките си устни. Псувнята, която му идваше на ум остана само в мислите му. Не защото беше особено културен, а защото телефона иззвъня. Зарязал кормилото на колата си, той хвана с две ръце джиесема и заслуша съсредоточено. После започна да вика:
 - Не мога да го направя. Такава услуга не предлагаме.  Разбирате ли? Ако искате търсете  други майстори. - и запрати на съседната седалка устройството.
Лицето му беше червено като залеза. После се сети и хвана кормилото. Пътят беше пуст, колата празна и Моньо се развика колкото душата му иска:
 - Ще ми казват те как да си върша работата. Всички станаха с големи претенции за малко пари. Моите хора работят качествено. Като не харесват да се махат.  - беше категоричен той.
Викаше все едно е на политически митинг. Под напора на чувствата шофирането беше на заден план. Моньо ръкомахаше с ръце. Трябваше да се разтовари.  А колата сама се караше. Дори успя да вземе завоя без той да забележи. След няколко минути крясъците спряха и Моньо беше съвестен шофьор. Гледаше телефона като най-големият си враг. За щастие той повече не звънна. Скоро пристигна поуспокоен пред дома си. Паркира с майсторска маневра. Лицето му беше възвърнало естественият си цвят. Слезе от колата. След него вървеше ангелът му пазител. Беше изморен.
 - Бог да ми е на помощ. Този път го опазих жив, но до кога?! Не мога вечно да му държа кормилото. - промърмори тъжно той.

но това са моменти, за които не си даваме сметка...

а случка, която може да завърши трагично. Предполагам, че всеки от нас има подобни ситуации в които е на бил на косъм от нещо лошо, но неговият ангел-хранител го е опазил. Поне аз имам спомен за няколко.:)
Поздрави, Наде!

Колко красиво! И коледно - сияйно и добро!
Нашият Ангел-хранител... Не си даваме сметка колко му дължим!
Благодаря ти за тази поучителна история, Кате!
Да бъдем разумни и добри, да не изправяме на нокти ангела, който ни пази - поне сега, в светлите коледни дни!
Весело посрещане на Новата година!
Здраве и обич, успех и късмет!
Прегръдка, Кате!

Голяма прегръдка и от мен!
Трябва да уважаваме тези, които ни пазят и обичат от видимия и невидимия свят.:)
Весели празници и на теб, Вени!