Ако алчността беше добродетел, то Раят щеше да е препълнен.
                                                                                                 
                                                                                                              ***










Имало едно време един високомерен гарван. Той се мислел за най-умният и най-заможният. Въобразявал си, че притежава невероятно богатство. Всъщност то се състояло от няколко дрънкулки донесени от тротоарите и преливащите боклукчийски кошове. Всеки ден гарванът обикалял улиците в търсене на още съкровища. Скоро гнездото му започнало да се препълва от лъскави боклуци. Въпреки това той не можел да спре да търси и да трупа, трупа.. Все му се струвало, че е малко и има място за още скъпоценности. В един момент богатството му натежало и гнездото се разпаднало. Изненадан гарванът се строполил на земята, наранил се и не могъл да литне. Наблизо минавала глутница чакали. Хищниците бързо го надушили и  разкъсали с щастливо ръмжене. От гарванът не останал и спомен, а само една купчина ненужни на никой боклуци.

Много тъжно. Привет, Кати!

Това приказка от живота около мен, а примери много.:)
Поздрави, приятелко!