Истината е някъде там... но някъде там е и Лъжата.

 

Имало едно време две сестри, които били близначки. Въпреки че в началото много си приличалиq с времето започнали да се различават. Истината израснала тиха и кротка, слаба, с дълги руси коси и замислени очи. Като нейна противоположност израснала Лъжата. Тя била много контактна  и сладкодумна, висока, но със секси форми. Дългите й руси коси се развявали като грива, а в очите й горели опасно сини пламъци. Истината нямала много приятели, била незабележима и малко скучна. Лъжата била в центъра на всички купони, тя била ухажвана, глезена и всички искали да дружат с нея. Въпреки това Лъжата не изоставила сестра си. Била нейната най-добра приятелка. Някои завиждали на тяхната дружба и шушукали, че Лъжата използва  Истината, за да изпъква и да е по-забележима. Това естествено не било вярно, защото  Лъжата твърдяла, че много  я обича.

Пораснали момичетата и един ден Лъжата решила да напусне семейният дом. Искала да обикаля по света, да опознава нови прекрасни места, да изпита вълнуващи приключения и емоции.

Истината не изпитвала такава страст и не придружила сестра си. Тя останала да живее тихо, скромно и почти незабележимо. Изминали няколко години. Истината започнала да погрознява, въпреки че била в разцвета на младостта си. Косата й оредяла и се наложило да я скъси. Под големите й сини очи се появили тъмни кръгове, заслабнала още.

Една сутрин се събудила, а над нея стояла наведена Лъжата:

-          Знаеш ли, изглеждаш ужасно. Какво се е случило с теб? – проговорила, а очите я гледали със съжаление.

-          Имам чувството, че вече не съществувам.  Бавно си отивам. – отговорила смутено Истината.

-          А аз се чувствам чудесно, страхотно, прекрасно! Всички ме обичат, боготворят и ако поискам ще ми се кланят. – изсмяла се леко презрително Лъжата. Русите й коси били още по-буйни, а очите още по-игриви.

-          Докато ти си линеела тук аз обиколих света, опознах различни хора и култури, накарах  ги да ми вярват, да ме харесват,  да ме следват. Животът е прекрасен!!! – продължила да се хвали сестра й.

-          Но хората знаят и че аз съществувам. – прошепнала плахо Истината.

-          Естествено, че знаят, но не са те виждали. И не трябва.  Ще се уплашат. Ще се натъжат. Милата ми, наистина изглеждаш зле. Кой би искал да те открие?  Да вярва в теб?

-          Но те трябва да ме обичат както обичат и теб! Не е честно! – започнала да роптае Истината. Дори се учудила на смелостта си да го произнесе.

-          Скъпа,  аз правя хората щастливи. Затова не те търсят и никой не се сеща за теб. Искаш ли сама да се увериш с очите си? Ела, ще ти покажа.

И двете сестри отишли на едно погребение. Опелото над ковчега било започнало, а свещеникът  приключвал литургията. Накрая той се обърнал към опечалените и заявил:

-          Вие си мислите, че нашия божи раб е умрял, но грешите. Това не е истина. Истината е, че неговата душа отиде в Рая, защото той беше добър християнин.

Истината поклатила изненадана  глава, но нищо не казала.

-          Видя ли? Хората не искат теб, а мен. Самозалъгват се, за да не страдат. Кой знае къде ще отиде душата му?

После двете сестри се смесили с опечалените и доловили други думи.

-          Баща ми не умря,  а всъщност се спаси. Беше  много болнав. – мислела дъщеря му.

-           Съпругът ми не умря, а ме изостави както винаги го е правил.  Пак ще трябва сама да се оправям. Сега кой ще ръководи фирмата? – мислела жена му.

-          Това беше божие възмездие. Най-после си отиде. Беше толкова алчен, че ме прогони от семейния бизнес. – мислел братът на покойника.

-          Истината е, че тази смърт ме освободи. Той беше доста стар, но поне ме подсигури. – мислела  доволна  секретарката на починалия бизнесмен.

Истината се почувствала ужасно възмутена от хората. Те си затваряли очите пред нея.

-          Искам да се прибера вкъщи. Не мога да остана повече тук. – промълвила тя.

Лъжата я последвала, а усмивката й не слизала от лицето.

-          Видя ли сестро, как хората се самозалъгват.  Разбра ли защо ме харесват повече? Обичат моето лице, а не твоето.

Истината мълчала, макар че я боляло. Само смелите хора били достойни за нея.

И затова по света царува Лъжата. Тя е навсякъде лъскава и красива. А  ако някой се сети за Истината се пита дали съществува? Как ли изглежда? Къде е ? Дали ще я разпознае?

И бързо я забравя.




 





 

Реално да споделя не ми допаднаха твърде ролите.Не обичам и не толерирам лъжата и съм силна привърженичка на искреността и истината.Вероятно е истина,че сме по - малко любителите на истината но все пак ни има!:)В случая твоята приказка трябва да ни насърчи да я защитаваме и търсим повече:)Една от важните ми цели и стремежи в блога е точно тази.Приятна вечер и хубави есенни дни!

Публикувах я във връзка с изборите. Като слушам какви красиви и захаросани обещания ни дават, а Истината е скрита и стъпкана зад тях.
Това е хубавото на приказките, че можеш да кажеш много неща, а всеки читател тълкува посланията според своя житейски опит.
Благодаря ти за хубавите думи и пожелания.:)
Успешна и приятна седмица!

Когато осъзнаят тази Истина и загърбят илюзиите, с които ги манипулира Лъжата, ще познаят Истинския Живот.

Лъжата е опашата
А истината- рогата!

Хубав ден!

Сега Лъжата е в разцвета си и не вярвам, че скоро Истината ще се завърне. Никой не я търси, защото няма полза от нея.
Поздрави и хубава седмица ти желая!

Много вярно!
Поздрави!

Много интересна приказка, майсторски написана! Образите ти са така умело изградени, така уплътнени - личи си, че истински вярваш в това, което искаш да внушиш!
Любопитно ми стана как обвързваш всичко - и външност, и душевно състояние, и жизнен статус с общественото положение на героинята, с отношението на другите към нея. Хората вярват в Лъжата и това подхранва всичко у нея - дори косата й. Начинът на описание и аргументацията сякаш леко манипулират читателското отношение към двете героини - и на естетическо, и на поведенческо, и дори на логическо ниво. Нормално е да предпочетеш здравото, лъскавото, увереното в себе си, убедителното, и да загърбиш слабото, хилавото, свитото и примирено, без самочувствие същество. И всичко е ясно, казано без уговорки, в прав текст - днес лъжата е на почит, а от истината никой не се интересува, тя линее, затрива се, ще дойде време и ще умре - и лъжата ще остане единствена владетелка на човешките умове, защото се подхранва от тях, защото е лесна, удобна, спасителна.
Да, това е реалност, която виждаме навсякъде, за съжаление. Но аз разбирам и Еми, която не иска да приеме тази реалност. И има защо. Може би защото нещата с истината и лъжата не са толкова прости. Лъжата успява с богат арсенал от оръжия, но на-важното от тях е, че се маскира като истина.
Нали не вярваш, че хората, като я видят, си казват: "Я, ето я лъжата! Много ми харесва, ще я приема, разбира се, не мога да живея без лъжа!"
Не, хората обикновено се кълнат, че това и само това е истината, че друга истина няма. А това узурпиране на самоличността е престъпление. Има ли престъпление, рано или късно следва наказание.
Поклон пред мъдростта на народа ни, създал спасителното послание "На лъжата краката са къси". Всяка една от лъжите, които владеят ума и моделират поведението на героите на гробището рано или късно ще се разплете - и ще дойде възмездието. А това не може да не се отрази на здравето и красотата на твоята героиня Лъжата, нали?:)
Прегръдка, Кате - и благодаря!

Много ти благодаря за интересния анализ на приказката ми. Както винаги четеш между редовете и разбираш моите послания. Не мога да се скрия от теб.:) Публикувах я, защото в момента Лъжата царува, посрещана е, хвалена е, боготворена и рекламирана в медиите от журналисти, анализатори и политици. Красива е, лъскава е, но куха, манипулативна, алчна и жестока. Предстои ни дългогодишно плащане на сметките от нейното безотговорно харчене и безогледно крадене. Това е Истината, която трудно си пробива път и вече ужасно ни липсва.
Надявам се Истината да победи, да се разхубави и разцъфти за сметка на Лъжата.
Приятна вечер, Вени и отново ти благодаря!

Наистина умееш да отправяш хубави послания, навеждащи към замисъл. Иначе като че ли и в лъжата има истина, това че на хората не им харесва реалността, и за да скрият истината, я използват като фасада. Както и обратното - в истината има някаква лъжа. Или благородната лъжа - за да не обидиш някого, си измисляш нещо, някакъв предлог. Или за да не споделяш даден проблем. Благодаря ти за поредната хубава приказка!

И аз ти благодаря за хубавия коментар.
Поздрави, Мони!