Учителката наблюдаваше децата внимателно с присвити очи. Беше задала въпрос и всички вдигаха ръце, за да отговорят. Единствено Иванчо равнодушно наблюдаваше всеобщото вълнение. Отегчената му физиономия я провокира да вдигне него:

-          Кажи ми отговора на задачата, Иванчо!

-          Не мога, госпожо. Не съм я решил. – отговори й той.

-           Ами защо не попита ИИ? Нали затова е създаден? Да ни помага.

Учителката се обърна към целия клас:

-          Деца, запомнете следното. ИИ е нашият най-добър приятел. Нали ви се притече на помощ?

-          Да,  госпожо. Без него не бихме могли да я решим. – отвърнаха въодушевени децата.

Само Иванчо седеше сърдит на чина си и мълчеше. В очите му имаше нещо упорито, непокорно, което вбесяваше учителите. Той искаше сам да прави да всичко без някой да му  казва.  А Изкуствения интелект беше заинтригуван.

Измина половин век. В големия суперлуксозен кабинет се беше разположил г-н Иван Иванов. Беше един от петимата най-могъщи мъже на планетата. Поглеждаше нервно към часовника на бюрото. След минута крачеше безшумно по коридора.

-           Г –н Иванов, ще се върнете ли скоро? – запита го секретарят му с който се размина на стълбите.

-          Информирай се от ИИ на бюрото ми. Той ще ти даде подробни инструкции.

-          Добре, господине. – отговори покорно служителят. В очите му нямаше съмнение. ИИ беше приятелят, който щеше да се погрижи за всичко.

Г-н Иванов си спомни наставленията в училище. Подсмихна се. ИИ отдавна беше унищожен. Вече нямаше полза от него. Хората бяха научени да се подчиняват без да мислят. ИИ си беше свършил перфектно работата.

Иван Иванов или да не е обратното? :)
Харесва ми замисълът. :)

Опасна си! Изобщо не ми е минало през ума, че някой може да свърже името Иван Иванов с ИИ. Ще ме накараш да го прекръстя.:)))
Целта на ИИ е да ни направят тъпаци. По-малко образовани и мислещи - по-добре за олигарсите.

значи замисъла не е бил такъв...нищо де, то това е хубаво на литературата.
Спомням си като бяхме ученици все ни питаха: Какво искал да каже автора? хах сякаш е загадка, беше трудно да се измисли, поне за мен :)

Винаги съм мислила, че има доста свободни съчинения на тема какво ТОЧНО си е мислел автора. Всеки, който чете си прави различни изводи, защото хората сме различни и мислим различно, различни неща ни вълнуват.
С една дума за мен няма проблем някой да открие и друго послание в написаното. Така е по-интересно.:)
Поздрави, енигма и приятен почивен ден!

С помощта на изкуствения интелект можеш да станеш перфектен изпълнител, но никога водач, ръководител. Финалът наистина оставя читателя да гадае кой кой е в това съвпадение на имена и инициали. Страхотно фентъзи би станало от този разказ, ако Иван Иванов и ИИ накрая се окажат един герой, но затова сигурно ще трябват още няколко изречения в постройката. Но и така разказът е супер - въздейства.
Много ми хареса! Прегръдка, Кате!

Благодаря ти, Вени!
Прегръдка и от мен!:)

Венета е права, мислещият с чужд мозък може да е само изпълнител, вероятно добър, ако директивите са наистина добри! Оставен без тях, той загива! Не знае какво да прави?
То е само един зубрач!
Знае теорията, но не може да я приложи Изкуственият интелект може само да запълни някои празноти в знанията му, но не и да го направи творец!
А последното не е само дарба, то е и скъпоструваща настройка!

Всичко най- добро!

Напълно съм съгласна с теб. Чела съм разкази от ИИ. Все едно чета статия от вестник, а диалогът е като диалог между роботи, а не хора.

Всичко най-добро и на теб!