Имало едно време една златна рибка. Била толкова лъскава и различна, че другите рибки в реката я отбягвали.  Тя скучаела и често запълвала свободното си време с хапване. Неусетно натрупала килограми и се превърнала в дебела златна рибка. Сега дори и рибар не можел да я хване, защото щяла да счупи въдицата му. Обречена на самота рибката мечтаела за прекрасен и вълнуващ живот в огромен замък.

Веднъж край реката се заиграло малко момиченце. То било палаво като повечето деца и много любопитно. Игривите му очички веднага забелязали дебелата, златна рибка. Тя била трудноподвижна и детето с лекота я хванало.

-         Ти нали си вълшебна? Искам да ми изпълниш желанията. – започнало наперено то.

-         Внимавай какво ще си поискаш. – опитала се да го посъветва рибката.

-         И ти си като майка ми. Ще правиш каквото ти кажа. – троснало й се детето.

-          Първо искам да порасна голяма. Омръзна ми да съм малка.

-         После искам да срещна моя принц и да стана принцеса.

-         Искам да живея в голям дворец като в приказките и да имам много рокли.

-         Ама, че желания! Какво капризно дете.  – помислила си златната рибка, но започнала да ги изпълнява.

До реката се източила прелестна девойка с буйни черни коси и сини очи.




Златната рибка се превърнала в строен принц със златисти коси и доспехи, а в далечината се виждали кулите на висок замък. Стаите му били пълни с безброй рокли. Заподскачала от радост девойката. Не можела да повярва на чудесата около нея.

И заживяло младото семейство в двореца.




Всеки ден принцесата се кипрела пред огледалото. Обличала и събличала скъпите си тоалети. Слугините й се възхищавали и лицемерно хвалели. Била толкова влюбена в себе си, че забравила своят съпруг. Той не й липсвал особено. Мислела го за скучен и досаден.

Принцът бил нещастен. Все по-често се застоявал на масата. Обичал да си похапва вкусни, тлъсти и пикантни ястия. След време се превърнал в скучаещ, дебел принц със златиста коса.

 В този момент се чул плътен женски вик:

-         Ани, бързо излизай от там. Не гази в студената вода.

-         Мамо, видях златна рибка, но е дебела.

-         Глупости. Бързо ела при мен. Не си фантазирай.

-         Но, мамооо ...  – извикало умоляващо момичето. После омърлушено излязло от реката.

Добре, че станало така. Дебелата, златна рибка едва успяла да избяга и да се скрие.

-         Голям  късмет!  Отървах се. – помислила си запъхтяна. Имала чувството, че ще припадне от умора.

 - И какъв сън имах само..  Ами тук съм била щастлива?! Никога не искам да бъда принц.

 

 

И все пак изпълни желанието ми, пардон заявката ;)))

ти си виновна!:)
Нали искаше нещо за "Лека нощ".

И сега какво, ще приспиваме Ани. :) Тя си има балсам за любовни рани и голямо сърце щом може да обича един, но може да обича и друг...но не иска друг... А нали написах че не става въпрос за обичане, а за най обикновено "награбване"...

По добре да се върнем на стиховете. Погледни пак стихотворението,
защото има отговор:"Не чакай да ти се усмихна пак"
Да видиш как ме подредиха :)

Приказката много ми хареса - знаеш колко обичам начина, по който разказваш:)))! Макар че това не е моята приказка - дебелите и доволни от живота си златни рибки не са ми по вкуса, освен в тигана - може би...
Извинявай за това преобръщане на веднъж обърнатия от тебе сюжет -опит за отговор на твоето намигане е:)))
Поздрави, скъпа Кате!

понякога ми идват идеи за "лека нощ", а щом е за Анито с удоволствие. Ако те помоли и теб ще видим как ще й откажеш.:)
Ще те навестя, щом ме каниш.:)

пак сме на едно мнение. И аз обичам дебела печена рибка с лимонче.
Наистина обърнах приказката, но така ми хрумна.
Благодаря ти. Винаги си много мила към мен.
Хубава вечер!

Кате, много свежа приказка!
Умееш да разказваш и това си е.
Дали ще има продължение, примерно...край рибката да се появи красив рибок, тя да се влюби и да не е самотна вече...че и да отслабне..))
Май не съм добра в сюжетите като теб, но рекох да се пробвам.

Много хубава приказка с една симпатична рибка. Нека си остане такава каквато е!
Поздравления от мен и хубав ден! :))

Приказката ми е почти детска. Харесвам си рибката и мисля да не правя продължение. Твоето предложение е логично и става за епилог в две-три изречения. Добра си в сюжетите.:)
Благодаря ти.
Приятен почивен ден!

И аз мисля като теб. Дано моята рибка живее дълго и щастливо и да не завърши живота си в някой тиган.:)
Приятен ден и на теб!

А замъка е прекрасен. Стълбите стигат до водата.
Какво по хубаво от това - слизаш и цопваш във водата...
А като излезеш от водата можеш да напишеш приказка докато съхнеш на слънце.

върви в любовния живот.:)
Добре, че намерих този замък, че да разкраси приказката ми. Какви романтични стихове могат да се напишат в него?!

Още като прочетох заглавието усетих, че ще е нещо харесвано от мен. Дебела златна рибка. Супер! Не някаква обикновена мършава златна рибка, залавяна от старчоци, а дебела странно блестяща риба, попаднала в ръцете на мечтаещо момиченце. Още веднъж - хареса ми! Поздравявам те!

Опитах се приказката ми да звучи весело и закачливо. Трудно се пишат забавни приказки, защото винаги има риск да звучат несериозно.
Всеки мечтае за нещо по-добро, а всъщност може да не е толкова зле.:)
Хубава вечер!

Можеш да направиш поредица:
"Приказките на дебелата златна рибка"...

Наистина си е съвсем завършена рибката ти, Кате :)
Аз пък защо предният път не обърнах внимание на замъка, само рибката ми беше в главата.
Мечтая си и аз да живея на самия бряг на реката. В един по-малък и скромен замък, с малка градинка.
Сега съм на 10-ина мин. от реката, не че се оплаквам...
Има едно прекрасно място долу до брега, харесала съм си го, мечтата ми е за малка къщичка и 2 шезлонга на брега и сутрин там да си пием кафето с Любимия.
А голямата къща я завършвам за децата, и така, всички доволни - ето и моята "приказка" :))
Прегръдки слънчеви от мен, в този ведър, чуден ден!

ще го направя. Измислих я импулсивно и за половин час я написах. Вече не ми е тръпка. Виж, ако беше пираня щях да си помисля.:)) Шегувам се.

ти си мечтателка като момиченцето от приказката ми /без роклите :)
Може би е хубаво да имаш мечти. Аз си нямам.
Ето ти почти написа своята приказка. Ако й придадеш приказен вид напр.ти си кралицата, а твоите деца прицове и принцеси и някой дракон за емоция, цар за романтика и се получила.:)
Хубав ден и много усмивки!

:)) Бих могла да опитам да я създам в приказен вид, макар че много рядко съм писала така.
Вълнуващо е, определено!

всичко е чудесно :). Направо ме изненадваш. Не бях надзъртал известно време и хоп цели две приказки. Много хубав и неочакван край, а и поучителен. Също така много подходящ за лека нощ. Все пак мойто си легло е най-меко, удобно и приятно. :)

но ти си много по-продуктивен от мен. Пишеш романи.
Тази приказка е в резултат на едно хрумване, стана забавна и май е подходяща и за малки деца.
И моето легло е удобно и може би затова на него вечер пиша приказки за сладки сънища.:)

чакам още, ама с хубав край щом е приказка и разбира се поука. Наистина се замислих като я прочетох какво му е на моето блатце, че все гледам в чуждото. Всичко си има и водна лилия, мушици пърхат, щъркела не се вяства често :))))

мен тази неудовлетвореност се дължи на мечтите. Те ни карат да се стремим към нещо по-различно, по-добро и ни карат да се мръщим на наличното. Не случайно е посланието: Внимавай какво си пожелаваш.:)
Може и ти да напишеш поучителна приказка.
Благодаря ти. Усмивки.:)