Един ден зайчето се разхождало  весело и щастливо в гората. За нещастие случайно го засякла лисицата. 
 - Ауу мило зайче, много те харесвам. Сега не съм гладна, но при следващата ни среща ще те схрускам. Обещавам ти. - изсмяла се тя и се отдалечила със самочувствието на хищник.
Зайчето много се притеснило. Решило да се сприятели с някой по-силен, който можел да го защити.
Не изминало много време и зайчето отново попаднало на лисицата:
 - Днес е щастливият ми ден. Гладна съм и ще те изям. - казала лукаво тя и започнала лакомо да се облизва.
За нейна изненада от храстите се появил огромен вълк.
 - Кумо-Лисо, я да не закачаш зайчето, защото ние сме приятели. Не ме ядосвай, че ще ти оскубя рижавия кожух.
Уплашена лисицата подвила опашка и побързала да си тръгне.
 - Благодаря ти, Кумчо-Вълчо, че ме спаси. Ти си истински приятел.- казало радостно зайчето.
Вълкът силно изръмжал :
 - Имаш късмет, че днес не съм гладен. Следващият път ще те изям за десерт.
Зайчето изтръпнало ужасено, а хищникът си тръгнал изключително доволен.
Бедното зайче се притеснило и решило, че трябва да си потърси нов по-могъщ приятел.
Може би Баба Меца?
Всъщност дълбоко в себе си знаело истината. Някой ден ще бъде изядено по приятелски, а въпросът е само кога?









P.S. Изображението е генерирано с ИИ.

Ами да, всичко е ей тъй, по приятелски:))) И наистина е въпрос само на време... и на апетит...
Тъжна истина, но факт - накъдето се обърнеш, все приятели... :)))
Страхотна приказка, Кате, - и много точна алегория! Поздравления!

Христос Воскресе!
Здраве, щастие, благополучие!
Весел празник!

Твоят коментар ме развесели.:)
Май само усмивката ни остана от толкова много гладни "приятели". Някой ме утешиха, че и в международен и политически план пак са такива взаимоотношенията.
Благодаря ти Вени!
Весели празници и на теб и на твоето семейство!

но е често срещано, особено в наше време, когато не ценности са основополагащия мотив за избор!
В политически план трудно може да има приятелство. В политиката има интереси, но се намират политици, които са ръководени и от морал... Днес, в секуларния свят, основна е сделката... и оставането на власт... Но пък моралният избор остава в ръцете на избиратели, които одобряват тези, които си мислят, че най-добре ще поемат отговорности спрямо тях и държавата... Не че отварям дискусия, но Средният път (неутралитет) е илюзия, или жалък опит за бягство. Отговорността е все по-рядко срещана добродетел.

Това което споделяш е вярно. И отговорността и моралът липсват. Всеки се крие зад думата демокрация, която е превърната в една свободия. Част от населението е ниско образовано и гласува срещу храна или пари.
Тъжна работа. Поне аз нямам надежда, че нещата при нас и в световен план ще се подобрят.
Благодаря ти, че се отби.:)

Да, поздравления за чудесното хрумване за разказ, удава ти се прекрасно. Да, за жалост, всичко е интереси. И в историята е така, а реално тя е животът е миналото. Много точно отбелязва и Надежда в коментара си. Последната ми статия от постинга ми от снощи е за чужд политик приятел на България, но от друга страна, въпреки че желае най-доброто за страната си, амбициите му довеждат до национална катастрофа за нея. Лека нощ!

За съжаление тази е от реалистичните ми приказки. Взета е от живота ми и моите лични наблюдения.
Може технологиите да се развиват, но при хората няма такова нещо, а в някои моменти си мисля, че вървим назад.
Благодаря ти за добрите думи. Лека нощ и на теб!