Имало едно време една прелестна принцеса. Тя притежавала невиждана хубост и несметни богатства. Очите й били тъмни, загадъчни като нощта, а косите  - буен, златист водопад. Много принцове й предлагали брак, но тя отказвала със срамежлива усмивка и замечтан поглед. Все едно очаквала някой специален. Един ден в двореца се появил чуждоземен принц с огромна свита. Той притежавал неземна хубост и твърдял, че е безкрайно богат. Осанката му била горда, излъчвал сила и власт. Младата принцеса се влюбила в него от пръв поглед. Веднага се съгласила на брак. Скоро в царството се вдигнала приказна сватба.  Тя продължила три дни и три нощи. Всички се радвали на тяхната невероятна любов.
След няколко дни принцът извел своята съпруга на разходка сред природата. Двамата дълго яздели в гората.
 - Приготвил съм ти изненада, прекрасна моя. Почакай, ще видиш... - говорил й нежно той.
Принцесата се усмихвала, а сърцето й пърхало от щастие. Постепенно гората ставала все по-мрачна и зловеща. Дърветата имали черни листа, клоните на храстите стърчали като бледи кости. Принцесата била толкова заслепена, че не забелязвала нищо. Когато спрели принцът й помогнал да слезе от коня, а тя тръпнела в очакване. Младият мъж я хванал здраво, вързал й ръцете и тялото към едно дърво. Опитвала се принцесата да се освободи, но не можела. През това време принцът бавно се преобразил. Над нея се извисил грозен демон. Огромните му очи светели с червен пламък, а от устата му се показвал змийски език: 
 - Знаеш ли, че ти си най-глупавата принцеса на света? Толкова лесно те излъгах! Интересува ме само богатството, което притежаваш. И понеже си много суетна ще ти оставя незабравим подарък.
Демонът замахнал с ръце и дългите му нокти издрали лицето на принцесата. Девойката започнала да пищи от болка и страх, но нямало кой да я чуе.
 - Обещавам ти да бъда най-тъжният вдовец. - подсмихнал се злобно демонът и си тръгнал доволен. Знаел, че зверовете ще довършат започнатото от него.
Нощта наближавала, а с нея намалявала вероятността да оцелее. Гората се изпълвала със зловещи звуци и светещи гладни очи. Принцесата дълго плакала. Сърцето й било разбито на малки късчета лед. Изведнъж душата й се изпълнила с разяждаща омраза. Тя потекла във вените като отрова. Чувството било толкова силно, че предизвикало физическа промяна. Ноктите й се издължили като на хищник. Носът  се изкривил, а лицето съсухрило. Белезите от демона избледнели покрити с бръчки. Тялото й се изкривило, а косите побелели. Изведнъж устните й промълвили древно заклинание. Била свободна. Изпълнена с неземна сила и власт. Звуците в гората притихнали. Светещите очи изчезнали. Всичко живо гледало в ням ужас новата господарка на Черната гора. Принцесата се преродила във зловеща и могъща вещица. След стъпките й безшумно се плъзнала отровна жълта змия. Тя щяла да бъде единствената й приятелка. Дори след стотици години всички щели да шептят със страхопочитание  нейното име -  баба Яга.








P.S. Изображението е генерирано с ИИ.

Случва се емоциите често да се отрвазяват в образа и характера на човека - било добри или зли...

Насилието остава белези за цял живот. Написах я по повод ежедневните публикации за домашно насилие.
Благодаря ти, че се отби.:)
Сърдечни поздрави!

Такова плавно, естествено, логично преобразяване - до пълен антипод. Много силно, Кате - и наистина отпраща мисълта към домашното насилие днес.
Или както казва Нийл Шустърман - един писател, автор на фентъзи антиутопии, който тия дни по един или друг повод е все в ума ми : "Литературата е само логическо обяснение на реалността."
И силната омраза, както и голямата любов, бележат човека отвсякъде - лицето, душата, цялото същество.
Отдавна харесвам твоята Баба Яга - сега повече от всякога!:)))
Поздравления, Кате!
Прегръдка!

Радвам се, че мислиш като мен.:)
Обвиниха ме, че баба Яга съм я направила много лоша. В другите ми приказки била добра. Ами тя не е лоша. В случая е жертва.
Всеки по различен начин възприема написаното.
Благодаря ти за разбирането. Прегръдка и от мен!:)