Беше почти пиян. От  седмица се влачеше като пребито куче. Наближаваха празници, а той се чувстваше нещастен. Тя му липсваше. Най-вече, нежното й докосване зад ухото и шепота: "Желая те". Не искаше да изтрезнява. Така си беше добре. Живота пробягваше около него в просъница. Смътно си спомняше нравоучителните разговори със сестра си и саркастичното подмятане на майка му: "Казах ли ти? Тя не е за теб", обещанието да замества брат си в в новия мол в центъра само за един ден. Никой нямало да забележи.
Сега се тътреше в костюма на дядо Коледа. Беше слаб затова напъха една възглавница под мантията. Шапката му бе малка и падаше.. Бялата  и рошава брада постоянно се скубеше. Част от влакната влизаха в устата му и той ги изплюваше благославяйки ги. Отстрани изглеждаше смешен, но не му пукаше. Да мине и този ден. Вечерта щеше да спи и пие, да спи и пие... За да поддържа тонус си взе едно шише ракия. Скри го в диплите на костюма. Какво трябваше да прави? Нямаше спомен. Сигурно да раздава подаръци на децата. Какво друго? 
Реши да се пооправи и мина през тоалетните. Намести възглавницата под костюма. Чистачката беше забравила ароматизатора и се напръска с него. Когато седна сред играчките се чувстваше замаян, но относително добре. Имаше усещането, че е на сцена. Светлините и коледната украса му придаваха царствен вид. Изведнъж едно детенце се отскубна от майка си и се свря в него
 - Дядо Коледа, много си голям! Имаш ли подарък за мен?
Той се усмихна глуповато и му подаде от пода най-лъскавата играчка. Куклата Барби с официална рокля. Момиченцето хлъцна от щастие и се втурна към майка си, за да се похвали. Видял сцената друг малчуган се сгуши в диплите му. В следващият миг и той си тръгна с грейнала усмивка. Скоро го заобиколиха шумни и палави деца. Играчките струпани наоколо намаляваха с бясна скорост. Веселата глъч го изморяваше, виеше му се свят, но грейналите детски очи го успокояваха. Попиваше от тяхното щастие и живота бе прекрасен.
Изведнъж охранителя в мола  се затича към него. Събори го от стола и го повлече: 
 - Ти луд ли си бе? Тези играчки бяха за реклама, а ти ги раздаде на дечурлигата. Трябваше само да се усмихваш и да им честитиш празника, глупак такъв! Сега всичко ще си платиш като поп!
  Думите му не го стреснаха. Беше обичан и доставил радост. Беше истинският дядо Коледа.

ТОЙ е истинския Дядо Коледа!
Дарил е на децата щастие, усмивки и грейнали от радост очички!
А те са го обичали!!!
Подаръци за децата и най-вече за него!

И аз мисля като теб. Или казано по-общо, когато правим добро не трябва да очакваме нищо. Самото чувство, че сме помогнали, че сме доставили радост е награда. Това чувство няма материални измерения.
Благодаря ти за хубавия коментар!

Не е лесно да спечелиш детското доверие, па макар и в костюма на Дядо Коледа. По чудесен начин си представила този прелом в детското съзнание.
"Изведнъж едно детенце се отскубна от майка си и се свря в него:
- Дядо Коледа, много си голям! Имаш ли подарък за мен?"
Оттам нататък е лесно - и ясно. Напразно охранителят се ядосва - коледното чудо е докоснало всички с магията на добротата и ги е превърнало в щастливи хора. Тестът е издържан - да, това е истинският Дядо Коледа!
Поздравления за този чудесен коледен разказ, скъпа Кате! Прегръдка!

За да почувстваш духа на Коледа и да станеш дядо Коледа трябва да имаш добро сърце.
Има хора, които нищо не чувстват и няма да почувстват.
Радвам се, че ти е харесало. Благодаря ти, Вени! Прегръдка и от мен.:)