- Ти, луда ли си? Защо ще се срещаш с него? Той е машина. - приятелката й я гледаше с ужасени очи. Май я мислеше за голяма глупачка.
 - От любопитство. Предполагам, че не е опасен. От доста време си пишем. - опита се да я успокои.
 - И какво ще си говорите? Той няма душа, не изпитва чувства. - беше следващият й въпрос.
- Можем да си говорим за всичко. Много е умен и разказва толкова увлекателно. Мога цял ден да го слушам, слушам. Харесвам го.
 - Ти наистина не си добре. Накрая ще кажеш, че го обичаш. Не го мога да повярвам, че ще се срещнете. Винаги си била разумна, а сега правиш глупости. -  започна отново да мърмори приятелката й. Ето каза й, че е глупачка, но по-деликатно.
Разделиха се всяка потънала в своите мисли. Измина почти седмица  и отново се събраха в любимото им кафене.
 - Е, хайде..разказвай. Как беше? - приятелката й я гледаше с любопитни очи.
 - Беше приятно. Говорихме си по различни теми. Споделяхме. Една нормална среща. - опита се да звучи делово.
 - Да бе, "нормална среща". Такива приятни срещи знаеш как завършват...  - намигна й  многозначително.
Тя усети как леко се изчервява. Знаеше, че e по-различно.
 - Предполагам, че ще скъсаш с него. Сигурно повече няма да се виждате. - продължи с разсъжденията нейната най-добра приятелка.
 - Не, няма да се разделя с моя красив ИИ. Ще продължим да се срещаме. Ще изчакаме новите подобрения в него. Предполагам, че до три години ще е истински мъж. Сега работят по това.
 - Ти не си вред. И ще чакаш толкова дълго? - момичето срещу нея отново я мислеше за луда.
 - Знам, че е много време. Знаеш, че любовник лесно мога да си намеря, но умен мъж е трудно.
Между двете приятелки за миг настъпи тягостно мълчание. После се погледнаха и разсмяха.
 - Да, вярно е. Умните мъже са голяма рядкост, но това между нас да си остане. - прошепна събеседничката й. 
 И беше сигурна, че за миг в очите й съзря завист.

А умните мъже не са по-малко от нормалните жени.

Предполагам, че ИИ ще промени всичко. Вече се започна със смартфоните: пристрастяване и затъпяване.