Барманката го гледаше притеснена. Приличаше му на невинно и плашливо зайче. До края на летния сезон щеше да е в леглото му, но това беше друга тема...Сега му подаваше телефона.
 - Обажда се някакъв данъчен. Спомена за задължения...
Той се подсмихна и взе уверено слушалката. Не му беше за първи път да го издирват и знаеше какво да говори.
 - Казвам се Георги Тодоров и съм от НАП София. Търся управителят Андрешко Шмекеров на фирма "Фантом" ЕООД.  Това вие ли сте?
 - Не, аз съм неговият брат. За какво става въпрос? - попита преструвайки се на учуден.
 - Фирмата му има задължения към държавата, които трябва да се платят. Предайте му, че до седмица трябва да ги погаси. В противен случай ще го дадем на съдия изпълнител.
 - Да, разбирам... Вижте, от брат ми пари няма да получите. Той играе покер и е задлъжнял на половината град. Сега от другата половина заема пари.
 - Все пак му кажете. - настояваше г-н Тодоров.
 - Нали това ви обяснявам! Брат ми е нехранимайко. Жена му го остави, не плаща издръжка на детето си. Започна да пие,  потъна в дългове, а вие го търсите за пари. Забравете го. Няма смисъл да се обаждате.
 - Искам да ви  кажа, че разговора ни се записва. Бях длъжен да го предупредя. - гласът звучеше делово, без грам емоция и съчувствие. Явно Георги Тодоров беше съвестен данъчен служител.
 - Да, разбира се. Това ви е работата.. - имитира разбиране той. 
"Само тормозите и обирате хората, които с честен труд си изкарват хляба" -  помисли раздразнен.
 Барманката го наблюдаваше с интерес. Личеше си, че не умее да лъже, а още по-малко данъчни. Нищо, до края на сезона щеше да я научи на много неща. И без това повече нямаше да се засекат. Всяка година вземаше нов персонал, защото не ги назначаваше на трудови договори и не заплащаше обещаната заплата.
Като се изключи краткото, досадно обаждане денят мина добре. До полунощ касата зад бара беше пълна с пари. След два месеца щеше да е затворил всичко. Щеше да замине за чужбина където го очакваше семейството  му. А данъчните щяха да затънат в тресавището на некадърните си закони. Следващата година щеше да се роди фирма "Феникс" ЕООД. Едно ново и успешно начало на бизнесмена Андрешко Шмекеров.

Не я разбирам твърде тази материя, но съм се срещала с героя ти много пъти, той е навсякъде. Познавах и дядо му, стария хитрец Андрешко - и още ми настръхват косите, като си спомня за него. Как остави бедния, нищо неподозиращ съдия-изпълнител в блатото! Шмекер и злодей! Пък ни учеха тогава, че постъпката му била положителна, класово осъзната:) Вярвах в това и години наред учех децата в училище на същото. Дойде време и разбрах: Андрешко е главният виновник за разрухата на държавата, а основният неин крепител, положителен герой от времето на първоначалното натрупване на капитали, проправил пътища за младата ни родина към Европа и света, създал пазари, поставил основите на модерна икономика, политика, култура, е ... Бай Ганьо. Осъзнала тези истини в отговор на въпроса "Какво е искал да каже авторът?", побързах да се пенсионирам:).
Хубав разказ от нашата съвременност, достоверен!
"А данъчните щяха да затънат в тресавището на некадърните си закони."

Поздрави, Кате!

Припомни ми ученическите години, когато Андрешко беше положителен герой. Интересно сега като какъв ли го изучават...Времената се менят и гледната точка също. Ние също се променяме. Скоро слушах по телевизора как възхваляват Бай Ганьо и злословят по адрес на Алеко Константинов как е искал да обиди и злепостави българите. Слушах и не вярвах на ушите си.
Общувала съм с много бизнесмени и моят герой е събирателен образ на няколко такива образи. Няма голяма разлика между тях, защото движещата сила в техният живот са парите. Когато ги спечелят идва ред на дестинации в чужбина, любовници и скъпи коли. Нямат голямо въображение.:))
Благодаря ти за коментарчето. Както винаги е интересно.
Поздрави, приятелко!

Лошото е, че хората се възхищават на такива "герои", дори някои им завиждат! После ги избират да ги управляват, без да си дават сметка, че ги лъжат. Лъжата и Корупцията не са нелюбими у нас, а често изглеждат и практични. И на никой не му идва наум, че всичко си има цена, грешният избор - също.