Една жена се е подпряла на дървото и чака някой. Малкото й момиченце пее и танцува около нея.
Защо е щастливо?
Купило си е нова кола?
Купило си е луксозен имот?
Получава висока заплата?
Ами то още нищо не знае. Много неща не разбира.  
А ние възрастните, които  знаем и разбираме щастливи ли сме?

Щастливо и самото то е щастие.

Вярно е, Кате.
Възрастните убиват в себе си това, което децата имат.

Разликата между нас, възрастните и децата е, че те познават истинското, неподправено щастие! А ние сме го забравили, защото щастието , което знаем, се върти около парите! И щастието, което те носят , е измамно, дяволско! Щастието ни е подвластно на дявола!

за коментара, защото си ме разбрал и мислиш като мен.
За възрастните щастието е в парите. Около мен хората стават все по-алчни, мрънкащи, неудовлетворени и затова го написах.
Поздрави!

на каквато и да е възраст могат да са щастливи!Бих казала ,че при зрелите личности които са осъзнали какво ги прави щастливи изпитват по- дълбоко тази емоция!Добра тема!Поздрави!

"Пребройте хубавите неща в живота си и благодарете за всяко едно от тях. Така ще се изпълните с щастие!“ - много ми харесва и това.
Поздрави и на теб, Еми!

И аз да се включа:) Всичко е толкова просто и сложно едновременно. Ще бъда с една идея по-краен, с риск да си навлека хейт (както е модерно да се казва сега)
Страхувам се, че не само не сме щастливи, но и не сме нещастни. Слезли сме едно стъпало надолу
и вече сме... нещастници! Сега, тук някой ще каже – не ни слагай в общия кюп, ами – добре, та какви да сме? Та, ние дори не убиваме себе си, убиваме поколенията след нас. Със войни, с междуособици, с делене на хора по някакъв признак??? Убиваме планета си – индиректно – децата си, внуците, пра....... Е, какви да сме и какви сме всъщност? Каква е разликата между русофила и русофоба, американофила и американофоба?
Фило-фобско перчене като петли на бунище!
И планета превърната във същото.
И какви сме?

Разсмя ме с това "перчене като петли на бунище", но е вярно!:) По-лесно е да мразим, но това чувство ни разяжда отвътре и пак сме нещастни.
Напълно съм съгласна с теб. И аз си го мисля и е направо депресиращо, но алчността на корпорациите е безкрайна и жертват всичко, за да имат високи печалби.

Вече спокойно можеш да си изразяваш мнението, защото моите хейтъри напуснаха блога, а за някои разбрах, че са отишли на едно по-добро място. Вече нямам модерация.
Поздрави!:)