Кралицата ги призова с нечовешки писък, който обгърна замъка като облак и след това се пръсна из цялото кралство. Гарваните полетяха готови на всичко за нея. Бяха най-верните й шпиони. Тя се нуждаеше от тях и те щяха да й помогнат. Трябваше да разобличат чуждоземните войни навлезли в земите им. И те го направиха. Накацаха по дърветата край гостилниците, пръснаха се по скритите улички, надничаха през прозорците... И предадоха чутото на своята Господарка:
„Нашият владетел няма да се ожени за кралицата....той ще я лъже докато получи пръстена, той не би се унижил с една вещица, ...ама самочувствие...тя какво си въобразява, наивна е, лесно ще я убие, ще ни възнагради за мълчанието, ще превземем земите й, това е тайна...”
Владетелката се усмихваше презрително. Червените й очи проблясваха зловещо. Мъжете бяха самохвалци, робуваха на егото си, а то винаги им развързваше езика...
Гарваните напуснаха на ята столицата. Железният крал и неговите войни бяха разобличени. Кралицата не ги прие в двореца, а поръча смъртта им. Всичко беше изпълнено бързо, в пълен мрак, когато луната беше заспала в мъртвешки сън между облаците.
Новината се разчу. Беше ужасяваща. Кралица –вещица да посегне на могъщ владетел.
Никой не я оправда. Не се говореше за коварни намерения, лъжи, домогване до магичен пръстен...
- Донеси ми го. Щом се опитаха да ме убият заради едно бижу, означава, че е изключително ценно. Искам го! Веднага! – заповяда кралицата.
Гарванът я гледаше с червените си очи, а крилете му потрепваха нервно. Знаеше къде да го търси. Знаеше, че притежателката му е не по-малко смъртоносна от сегашната му господарка. После излетя, защото за всяко забавяне можеше да заплати с живота си.
Черната гора беше злокобно място. Свърталище на земни и неземни същества. Никой не припарваше тук. Но Гарванът лесно откри къщата на вещицата. Магията го зовеше както мед мечка- стръвница. За негова изненада тя го посрещна с лицемерна усмивка.
- Чаках те. – изкиска се едно изключително грозно същество. Свикнал с екзотичната красота на своята кралица птицата замря.
- Ето пръстена. Занеси го на своята Господарка. Но при едно условие! Когато се върнеш повторно при мен ще станеш мой завинаги. Бижуто също.
Гарванът не искаше да спори, а изобщо нямаше намерение да се връща в това мрачно място с още по-мрачна владетелка.
Когато отлетя баба Яга се усмихнала злобно. Не обичаше птиците, но да си има собствен шпионин беше чудесна идея. Как щяха да й завиждат другите вещици!
Кралицата на гарваните гледаше с интерес пръстенът лежащ в скута й. Беше изящен, с огромен рубин. Проблясваше като кървавото око на древен дракон. С леко трепереща ръка го постави на малкият си пръст. Прилепна й идеално. За миг се почувства могъща, безсмъртна и свободна. Щеше да властва над целия свят. Щеше да покори всички и да притежава несметни богатства, замъци, слуги и... След това можеше да се закълне , че чу писък. Всъщност писъкът беше неин. Виковете й огласяха двореца, защото умираше. Поне така мислеше. Усещаше нечовешка болка, защото пръстена изсмукваше магията в нея. Тялото й се свиваше, смаляваше и приемаше различни ужасяващи форми. Камъкът блестеше като окото на разгневен дракон.
Накрая приемайки формата на птица тя успя да се отърве от него. Бижуто издрънча злокобно на пода. Един гарван с червени очи излетя към небето. Погледна тъжно към двореца и повече никой не го видя.
- Казах ли ти, че ще се върнеш при мен. Винаги получавам това, което желая. – мърмореше парцаливата вещица.
Птицата беше кацнала на рамото й. Още трудно осъзнаваше истината. Имаше много грозна и по-добра господарка. Кралицата на гарваните беше изгубила същността си. Вече не принадлежеше на нея. Вече имаше черни очи. Имаше и свобода.
- Когато искаш ще идваш при мен. Ще ми бъде приятно да ме информираш за клюките в гората. Разбра ли? Повече не докосвай пръстена. Поглъща магията като прегладнял дракон своята плячка. – изкиска се вещицата и го скри в диплите на мръсната си рокля.
Естествено тя се преструваше на добра. Не искаше да прилича да другите деспотични Господарки. Знаеше, че лъжата, че даваш на някой свобода е най – коварното робство.
Издавай книга с тези приказки вече. :)))
Това е за хора с финансови възможности.
Поздрави!
А гарванът с черните очи заслужава участта си - има да изкупува много грехове. Дано само оня, другият гарван - червеноокият, намери успокоение на съвестта си и оцени свободата си.
Много, много хубава приказка - отново! И отново една симпатична баба Яга.
Благодаря ти за удоволствоето да прочета, мила Катя!
Прегръдка!
Весели празници и една щастлива 2023г. ти желая!
Прегръдка и от мен!
Имало ги е и ще ги има такива до края на тази земна история.
Поздрави и усмивки и на теб!
Радвам се, че не си изгубил чувството си за хумор.:)
