Кралицата ги призова с нечовешки писък, който обгърна замъка като облак и след това се пръсна из цялото кралство. Гарваните полетяха готови на всичко за нея. Бяха  най-верните й шпиони. Тя се нуждаеше от тях и те щяха да й помогнат.  Трябваше да разобличат чуждоземните войни  навлезли в земите им. И те го направиха. Накацаха по дърветата край  гостилниците, пръснаха се по скритите улички, надничаха през прозорците... И  предадоха  чутото на своята Господарка:

„Нашият владетел  няма да се ожени за кралицата....той ще я лъже докато получи пръстена, той не би се унижил  с една вещица, ...ама самочувствие...тя какво си въобразява,  наивна е,  лесно ще я убие,  ще ни възнагради за мълчанието,  ще превземем земите й, това е тайна...”

Владетелката се усмихваше  презрително. Червените й очи проблясваха зловещо. Мъжете бяха самохвалци,  робуваха на егото си, а то винаги им развързваше езика...

Гарваните напуснаха на ята столицата. Железният крал и неговите войни  бяха разобличени.  Кралицата не ги прие в двореца, а поръча смъртта им. Всичко беше изпълнено  бързо, в пълен мрак, когато луната беше заспала в мъртвешки сън между облаците.

Новината се разчу. Беше ужасяваща. Кралица –вещица да посегне на  могъщ владетел.

Никой не  я оправда. Не  се говореше за коварни намерения, лъжи,  домогване до  магичен пръстен...

-          Донеси ми го. Щом се опитаха да ме убият заради едно бижу,  означава, че е изключително ценно. Искам го! Веднага! – заповяда кралицата.

Гарванът я гледаше с червените си очи, а крилете му потрепваха нервно. Знаеше къде да го търси. Знаеше, че притежателката му е не по-малко смъртоносна от сегашната му господарка. После излетя, защото за всяко забавяне  можеше да заплати с живота си.

Черната гора беше злокобно място. Свърталище  на земни и неземни  същества.  Никой не припарваше тук.  Но Гарванът лесно откри къщата на вещицата. Магията го зовеше както мед  мечка- стръвница.  За негова изненада тя  го посрещна с лицемерна усмивка.

-          Чаках те. – изкиска се едно изключително грозно същество. Свикнал с екзотичната красота на своята кралица  птицата замря.

-          Ето пръстена. Занеси го на своята Господарка. Но при едно условие!  Когато се върнеш повторно при мен ще станеш мой завинаги. Бижуто също.

Гарванът не искаше да спори, а изобщо нямаше  намерение да се връща в това мрачно място  с  още по-мрачна  владетелка.

Когато отлетя баба Яга се усмихнала злобно.  Не обичаше птиците, но да си има собствен шпионин беше чудесна идея.  Как щяха  да й завиждат другите вещици!

Кралицата на гарваните  гледаше с интерес пръстенът  лежащ в скута й. Беше изящен, с огромен рубин. Проблясваше като кървавото око на древен дракон. С леко трепереща ръка го постави на малкият си пръст. Прилепна й идеално.  За миг се почувства могъща, безсмъртна  и свободна. Щеше да властва над целия свят. Щеше да покори всички и да притежава несметни богатства, замъци, слуги и... След това можеше да се закълне , че чу писък. Всъщност писъкът беше неин. Виковете й огласяха двореца, защото умираше. Поне така мислеше. Усещаше нечовешка болка, защото пръстена изсмукваше магията в нея. Тялото й  се свиваше, смаляваше и приемаше различни ужасяващи форми. Камъкът блестеше  като окото на разгневен дракон.





Накрая  приемайки формата на  птица тя  успя да се отърве от него. Бижуто издрънча злокобно на пода. Един гарван с червени очи излетя към  небето. Погледна тъжно към двореца и повече никой не го видя.

-          Казах ли ти, че ще се върнеш при мен.  Винаги получавам това, което желая.  – мърмореше парцаливата вещица.

Птицата беше кацнала на рамото й. Още трудно осъзнаваше истината. Имаше много грозна и по-добра господарка. Кралицата на гарваните беше изгубила същността си.   Вече не принадлежеше на нея.  Вече имаше черни очи. Имаше и свобода.

-          Когато искаш ще идваш при мен. Ще ми бъде приятно да ме информираш за клюките в гората. Разбра ли?  Повече не докосвай пръстена. Поглъща  магията като прегладнял  дракон своята плячка. – изкиска се вещицата и го скри в диплите на мръсната си рокля.

Естествено  тя се преструваше на добра. Не искаше да прилича да другите деспотични Господарки. Знаеше,  че  лъжата,  че  даваш  на някой свобода  е  най – коварното робство.      

 

Ахх, ти, приказна разказвачке!
Издавай книга с тези приказки вече. :)))

Издаването на книга е прекалено висока топка за мен.
Това е за хора с финансови възможности.
Поздрави!

Много ми хареса последното изречение - звучи философски, епистемологично.
А гарванът с черните очи заслужава участта си - има да изкупува много грехове. Дано само оня, другият гарван - червеноокият, намери успокоение на съвестта си и оцени свободата си.
Много, много хубава приказка - отново! И отново една симпатична баба Яга.
Благодаря ти за удоволствоето да прочета, мила Катя!
Прегръдка!

Ами това е приказка за шефовете. И те могат да бъдат вдъхновяващи.:))
Весели празници и една щастлива 2023г. ти желая!
Прегръдка и от мен!

да имаш власт, без да носиш отговорност! Екзистенциален проблем.
Имало ги е и ще ги има такива до края на тази земна история.

Поздрави и усмивки!

Всеки иска да е шеф, а и нали знаеш? Шефът винаги е прав дори когато е седнал.:)

Ако жената е красива тогава става за шеф.:))
Поздрави и усмивки и на теб!
Радвам се, че не си изгубил чувството си за хумор.:)