


Имало едно време бедно и тъжно царство. В него хората не се усмихвали. Постоянно плачели и тъгували за своите починали близки. Единственият им спътник в живота била болестта.
Един ден в царството влязъл възрастен мъж на бял кон, облечен в бяла роба и бял жезъл.
- Какво правиш тук, Страннико? Върви си. В нашето царство няма живот. Един ден всички ще умрем.
- Това е вярно, но Смъртта не е край. Погледнете природата около нас. Във всяко живо същество е скрита човешка душа.
Хората започнали да се оглеждат наоколо. Невероятно, но пролетта била дошла! Слънцето блестяло в очите, ухаело на свежи цветя, жужали пчелите, а птиците чуруликали щастливи. Светът се бил пробудил за нов живот. Бил красив.
- Сигурно в тази маргаритка е душата на моята майка. Тя имаше нежно и чувствително сърце.
- Сигурно в този славей се е преродил моят съпруг. Той обичаше да пее и така спечели любовта ми.
- - Може би в тази пъстра теменужка е скрита душата на баба ми. Тя имаше същите пъстри очи.
Когато Странникът говорел хората се променяли. Царството също.
Извикал го царят при себе си. Искал да се срещне с възрастният човек, който омагьосвал и успокоявал хората.
- Как е твоето име? Всички те наричат Странник.
- Моето име е Вяра. – отговорил непознатия.
- Наистина ли душите се прераждат в заобикалящият ни свят? – запитал любопитен владетелят.
- Не знам, Господарю. Хората са забравили да обичат живота. Изгубили са вяра. Аз само им давам надежда.
- Значи не си магьосник. А ми се искаше да си такъв. – промълвил разочарован царят.
Дълбоко в себе си мечтаел някой да запълни по магичен начин хазната му с жълтици.
И пуснал Странника. Нямал полза от него. Нe се нуждаел от вятърничави напътствия. Той почитал само Повелителят на богатството. А може би един ден щял да го посети както бедният Странник. И се усмихнал с вяра, надежда и любов към парите.
.
Пиша, но не публикувам.:)
Благодаря ти. Радвам се, че ти е харесал.
Прегръдки от мен!
Прегръдка и от мен!
Стана ми тъжно от тази истина, макар всички да я знаем. Просто ми се искаше да вярвам, че поне в приказките хората могат да тръгнат след добрия Странник.
Много хубава нова творба! Благодаря ти, Кате!
Прегръдка!
Различните хора живеят с различни надежди на този свят. Странникът не носи богатства, а духовно спокойствие.
Благодаря ти за милите думи! Прегръдка и от мен, Вени!
Ами да! Точно кака се е получило!:)) И сребролюбците живеят със своите надежди.
Поздрави!
13.03.2022 18:36
Много хубаво си го обобщил.:)
Шарен, шарен свят.Важното е едно. Да ги има, нали, иначе сме напълно изгубени като това царство? Пробуждането, осъзнаването е за всеки, когато и колкото.Те са тук и ги има.
Благодаря ти.
Най-сърдечни поздрави!
„Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се.“ (1Коринтяни 16:13)