Мързелът и упоритостта винаги ти позволяват да постигнеш нещо. – Ж. Фейдо

В един горещ следобед принцесата се събудила на една пуста поляна. Лошото било, че тя не била покрита с нежна трева и уханни цветя както заслужава всяка принцеса, а напротив. Принцесата лежала на твърда земя, напукана от суша и сред бодили. Конят бил избягал в галоп, радвайки се на свободата си и дълбоко възмутен от нея. Понеже била мързелива принцесата  яздела зле и го тормозела.

Станала девойката, попригладила измачканата си рокля и тръгнала да търси помощ. Понеже слънцето я напичало безмилостно, без да се съобразява с нейното потекло, тя бързо се изморила и вървяла доста бавно. Така стигнала до един дълъг път покрит с много табели. На първата пишело предупреждение: „Внимание! Гладен дракон!” Тъй като принцесата я мързяло да учи, тя не можела да чете. Все пак за тази цел си имала слуги, който й препрочитали някакви романтични писма от влюбени принцове. И така принцесата навлязла в непознати владения. Видяла позлатен замък и се запътила към него. Внезапно пред нея грациозно  се приземил огромен дракон. Червените му очи я гледали алчно, а ноктите му проблясвали опасно.








 

-          Здравей, красавице! Ти сигурно си принцеса, а аз много обичам да хапвам
такива като теб. Вие сте ми любимия деликатес.

-          Грешиш, Драконе! Обикновена  слугиня съм.

-          Роклята ти е прекалено скъпа за слугиня, макар че си мръсна и имаш бодили в косите. – започнал да я оглежда преценяващо хищника. Момичето ухаело вкусно както принцесите, но външният й вид бил окаян.

-          Дрехите ги откраднах, защото чистех в замъка. – продължила да настоява девойката.

-          Хм, май нещо ме лъжеш. Въпреки това те каня в моя дворец да ми гостуваш. Утре сутринта на  гладен стомах ще преценя каква си. – изревал драконът.

-          Много съм изморена. Ще седна да си почина малко. – заявила принцесата и се тръшнала като истинска слугиня на земята. Всъщност вече я мързяло да върви, но не можела да си го признае.

Драконът  полетял към двореца, за да подготви посрещането за неочаквана си гостенка.

-          След малко ще се върна, а ти ме изчакай.  Ще ти приготвя вкусна трапеза и  меко легло.–  обещал й той.

Макар че принцесата била много гладна  решила да избяга.  Днес щяла да бъде нагостена, но утре можело да е основното ястие. Затова бързо се отправила в обратна посока и напуснала драконовите владения.

Върнала се  отново на пътя и продължила да върви. Всъщност  вече се влачела от мързел, но жаждата я карала да не спира. Отново пренебрегнала  голямата табела на която  пишело: "Внимание! Вълшебна поляна".








 

И наистина принцесата попаднала на разкошна поляна подходяща за нейното потекло. Ухаело на прекрасни цветя, жужели пчелички, а в далечината се чувало ромоленето на рекичка. В краката й имало свежи горски ягоди.

Подскочила от радост принцесата. Започнала да ги бере и яде. По-късно щяла да пие вода и да се измие  в реката. За съжаление  това не станало. Момичето започнало да се превръща в огромен дракон. Вълшебната поляна преобразявала своите жертви в последното същество което са видели. Ужасила се принцесата, започнала да пищи, но напразно. Тялото й се покрило с люспи, поникнали й криле, а опашката й била толкова тежка, че имала чувството, че няма да може да помръдне. Нещастна тя напуснала странната поляна. Понеже не знаела накъде да върви продължила по пътя.  Вече изгубила надежда, че ще успее да намери помощ, а и в този вид не вдъхвала съчувствие.

Вървяла, вървяла и скоро стигнала до друга табела. На нея пишело: "Внимание! Пустиня!", но тя не й обърнала внимание. Вече била безкрайно изморена  и нямала сили да се притеснява дали ще я сполетят нови нещастия. Пред очите й се открили парещи  дюни и безкраен хоризонт от небе, пустош и пясък.






 

-          Тук ще умра от жажда и глад. – помислила си принцесата.

В далечината се показали някакви хора. Като я видели те започнали да крещят въодушевени и да тичат към нея. Когато я наближили паднали по очи в пясъците.

-          Господарю! Господарят дойде! Добре дошъл господарю! – викали те.

Момичето  се опитало да обясни, че е принцеса,  бъркат я с някой друг, но от устата й излязъл безумен рев. Това накарало хората още по-старателно да се кланят и да падат по корем пред нея. Голите им черни тела били покрити с бели дрехи, а на главите си носели воали с които прикривали лицата си.

-          Тези са луди. Явно са обезумели от горещината. – помислила си принцесата, но когато й донесли храна и вода, станала по-благосклонна. Постепенно се посъвзела и започнала да пощи огромното си тяло. Опитвала се да се поизчисти от пясъка,  който я дразнел, но напразно. Хората изтълкували грешно нейните движения и се разтичали във всички посоки от ужас.

-          Тук не ми харесва. Прекалено е горещо за мен, а и виж тези страхливци ме убили. Границата между подчинението и бунта е тънка. 

Това го знаела от управлението на баща си.

И така принцесата-дракон бързо напуснала пустинята. Решила да се върне на вълшебната поляна и да опита да възстанови външният си вид.  Стъмнило се и тя  се заблудила. Подминала поляната и отново навлязла в драконовите владения. Хищникът я посрещнал приземявайки се пред нея. Този път  било различно. Пред краката й лежал огромен букет от свежи цветя. Червените  очи на дракона я гледали любовно, а острите му нокти били скрити. На лицето му греела дружелюбна усмивка ако може да се нарече така усмивка разкриваща многобройни опасни зъби.

-          Здравей, Прекрасна! Не зная твоето име, но от днес ще те наричам така. Заповядай на гости в моя дворец.  Трапезата ми е скромна. Нямам крехка принцеса, за да те нагостя, но всичко мое е и твое. Остани при мен колкото желаеш.

Принцесата потръпнала вътрешно, но се съгласила. Вече не се притеснявала за живота си. Последвала дракона и мислела:

-          Щом ме намира за красива сигурно съм такава. Той ще се грижи за мен, няма да работя, да имам  ангажименти. Ще си живея царски.

И понеже била мързелива тя не си тръгнала от двореца. Драконът също се радвал на компанията й. И двамата заживели щастливо  както никой до сега не е предполагал и както е възможно само в приказките.

 

 

 

 

 

Най- хубавата приказка, която някога съм чела, Трой! Това е истинска романтика! :))))))) Много ми хареса целия сюжет. :-* :))
Поздрави! :)

Радвам се, че ти е допаднала приказката,.:) Още като я пишех се сетих за теб.
Можем само да си пожелаем доброто да не остане само в приказките, а да го срещаме и по-често в живота си.
Голяма прегръдка
от мен.:)

Наистина, Трой. Още ме усмихва.... :) Героинята е много оригинален персонаж. :)
Прегръдки и от мен. :-* :)

Наистина нямам друга героиня с такъв характер. Мързелът никога не се е имал за добродетел, но мързеливите хора живот си живеят. Много са си добре и умеят да се грижат чудесно за себе си като оставят на другите да работят за слава.:)
Предполагах, че ще ти хареса заради дракона.:)
Благодаря ти.:))

И за мен е една от най-хубавите ти приказки, Кати!
Много се радвам, че всеки си е намерил похлупака и в крайна сметка и двамата са щастливи!
Прегръдки от мен!

Благодаря ти!
Цялата приказка е както понякога се случва в живота. Някои случайно си намират половинката дори да е като гладен дракон.:))
Голяма мечешка прегръдка от мен, приятелко!

Хубава приказка- прочетох я с интерес,припомних си детските години- благодаря!

Радвам се, че ти е харесала приказката ми. Исках да е весела и разтоварваща и май се получи.
Благодаря ти, че се отби.:)

Докато гледах последната картинка притворих очи, и видях ... огнебузестия прилеп.
Благодаря за идеята. :)