Преди много години, когато земята била още млада, а драконите спели непробудно в нейните недра живеел Огнен крал. Кралството му се простирало безкрайно, а слънцето го дарявало щедро с топлина и светлина. Хората се радвали на плодовете на вечното лято и не знаели какво е студ, глад и болести. Били спокойни времена, докато кралят не решил да тръгне на път. Искал да обходи безкрайните си владения и да им се полюбува.
Качил се на Огненият си жребец и полетял със скоростта на вятъра. Колкото по-далеч отивал, толкова по-големи красоти виждал. Всичко било потънало в зеленина, непроходими гори, поляни, буйни водопади, плодородни ниви и овощни градини.
- Кралството ми е могъщо и богато. Аз съм щастливец, но какво търся? Какво очаквам да открия? – мислел си владетелят.
И както летял с конят си изведнъж съзрял как пейзажа се променя. Всичко било потънало в студ и сняг. Вятърът се превърнал в студен и режещ, като че ли безброй ножове се забивали в плътта.
Жребецът се вледенил и започнал да пада стремглаво надолу. Преди да се разбият в замръзнала като камък земя кралят успял с дъха си да я сгрее. Поникнал дебел килим от трева с ароматни цветя. Така ударът бил омекотен и се спасили.
- Това е невиждано! – извикал Огненият крал. Бил чувал, че някъде много далеч има земи от снегове и ледове. Никога не предполагал, че тези истории са истина.
- Това е невиждано! – в същото време крещяла Ледената кралица. Нейните верни стражи й съобщили за невероятна зелена поляна изпълнена с аромат и живот. Тя се била появила в близост до двореца.
- Трябва да възстановя щетите! – извикала кралицата. Сините й очи блестели със студеният блясък на замръзнали езера. Бързо се качила на своя Леден жребец и полетяла.
Когато пристигнала до поляната присвила алените си устни. С леденият си дъх унищожила всичко, превръщайки го във вечен лед и сняг. Непознатият мъж и неговият кон били откарани в двореца. Никой не смеел да ги докосне, защото излъчвали опасна топлина.
„Ще ги настаня в каменните подземия. Може да ми разтопят замъка.” – мислела си Ледената кралица.
Друго, което я смущавало били оръжието и доспехите на мъжа. Личало си, че е от знатно потекло, но въпреки това нямал право да носи корона.
- Господарке, това е Огненият крал. Бъдете внимателна, защото неговото съществуване е заплаха за вас. Може да ви унищожи. Огънят е по-силен от студа. – посъветвала я дворцовата магьосница. Самата тя носела дълъг белег от изгаряне на лицето получен от двубой с огнен магьосник.
- Може би казваш истината, а може би не. Нали твоя белег е от твоя огнен съпруг? – изсмяла се презрително кралицата.
След това се отправила към подземието. Дълбоко в себе си не вярвала на непознатия владетел. Не смеела да го предизвика открито, за да не избухне война. Затова решила да действа хитро. Предложила му като дар своят Леден дракон . Той бил първият пробудил се хищник от недрата на земята. Дългият мъртвешки сън го бил превърнал в жесток и вечно гладен звяр. Нямал съвест и винаги можел да убие господаря си.
Скоро Огненият крал отлетял възседнал Огненият си кон. Зад тях летял Леденият дракон – безценен подарък от Ледената владетелка. Кралят имал богато кралство и щял да се грижи добре за огромния звяр. Не подозирал, че ще храни своя убиец.
- Бъдете здрав и се пазете, кралю. – усмихнала се лицемерно кралицата. Предполагала, че владетелят никога няма да го обуздае и ще загине.
И наистина още по пътя Леденият дракон нападнал Огненият крал и неговият жребец. Вече чувствал неутолим глад, а те били най-лесната плячка. Кралят като че ли очаквал точно това. Върху лицето му се изписала решителност и преминал в атака. Прехвърлил се върху гърба на звяра като се притиснал към тялото му. Хищникът почувствал изгаряща огнена болка. Колкото повече се опитвал да го изхвърли от гърба си, толкова болката ставала по-непоносима. Накрая изтощен, с жестоки изгаряния той се приземил в ново и непознато кралство.
Пред очите му блестял прекрасен дворец. Птичките пеели, всичко било в зеленина, а вятъра галел ласкаво израненото му тяло. Било толкова различно от студеното и пусто кралство на Ледената кралица, че той забравил своят неутолим глад. Осъзнал, че му предстои нов живот със смел владетел и за първи път проговорил...
Изминали месеци. Огненият крал управлявал своите богати владения, закрилян и съветван от Леденият дракон. Така Ледената кралица в желанието си да причини зло направила само добро. Притеснена от новините на своите шпиони тя решила да посети Огненото кралство. Дори обмисляла възможността да си върне хищника. Явно била допуснала грешка.
- Ледената кралица желае среща с Ваше Величество! – съобщил един ден стражът на краля, а монотонният му глас издавал неприязънта, която таял към нея. Владетелката нямала добра слава в Огненото кралство. Кралят отказал аудиенция, а настанил нея и свитата й в студените си каменни подземия.
Ледената кралица била дълбоко възмутена, но не можела да покаже открито чувствата си.
А драконът го съветвал да я убие.
- Унищожете я, кралю. Може да ви отрови или навреди по друг начин. – настоявал хищникът.
- Може би, може би... Сигурно има друг вариант да променя целите й. – отговорил замислен владетелят.
- Разбира се. Може да използвате магията на любовта. Ако я целунете ще размразите леденото й сърце. Това ще я убие или събуди за нов живот. До сега никой не го е правил. – продължил звярът.
Огненият крал избухнал в искрен смях. Как не се бил досетил сам?!
Кралицата била прекрасна макар със студената красота на дълбоки снегове и смъртоносни бури. Щяла да бъде истинско предизвикателство.
И започнал кралят да отлага срещите си с нея. Винаги намирал сериозни причини, за да я държи далеч от себе си. Минали няколко седмици и владетелката се разгневила. Такова унижение не била преживяла. Един ден безкрайно ядосана тя нахлула в залата за аудиенция.
- Ваше Височество, виждам, че не сте зает, а ме отбягвате. Как си позволявате да ме лъжете? Да не би да ви плаша? – развикала се тя.
Била толкова гневна, че стъклата на двореца се покрили с лек скреж. Било нещо невиждано за земите на вечното Лято.
Кралят се усмихнал загадъчно, станал и я приближил. Кралицата чакала някакво извинение, но вместо това той я целунал пред всички в залата. Никой не го очаквал, а най-малко тя. Приближените му мислели, че я презира, а по този начин той заявил ясно намеренията си. Ледената кралица щяла да бъде неговата съпруга. Младата жена залитнала и паднала покосена в краката му, но не била мъртва. Синият й поглед вече греел с топлината на чисти езера.
И станала сватба за чудо и приказ. Огненият крал и Ледената кралица сключили вечен съюз. Семейният им живот бил емоционален и вълнуващ. Безкраен любовен двубой между Лятото и Зимата. Така се появили и сезоните. Когато Ледената кралица се разгневяла настъпвала студена зима, а когато прощавала на своя властен съпруг настъпвала пролет. Когато Огненият крал бил огорчен тогава настъпвала тъжна есен, а когато бил страстно влюбен - идвало горещото лято.
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
Сит на гладен не вярва-реплика
Този път се взрях в поуката че добрият и мъдър владетел не решава проблемите на Царството си с конфликти когато може да използва всесилното средство на любовта.
Сетих се и за Лао Дзъ, който казва, че добрите владетели никой не хвали, нито порицава, и затова често остават безизвестни... :-))
Да де..., но когато се окаже, че и Ледената Кралица има сърце и душевност... Иначе с цената на воинска битка трябва да бъде прогонена леденото си кралство...
:-)))) Хиля се, защото нервно очаквам някой да разбере намека ми за инвестора и хейтърите му... ама надали. :-()
Благодаря за разликателното четене, и още много вдъхновение край камината ти пожелавам!
Лекс
Моята Ледена Кралица този път е добра, а и явно целувката също.:) Реших да напиша нещо по-романтично и любовно, че в последно време само лоши неща се случват. Наближават празници, а не можем да ги почувстваме и да се усмихнем както преди. То и магазините затвориха и убиха и шопинг терапията.:)))
Благодаря ти. Винаги ми пишеш искрени и интересни коментари.:)
Поздрави!
Героят ми Леден дракон го измислих, но съм виждала илюстрации с бели дракони сред снегове и от там ми хрумна. Не съм чела за друг, но може и да има в някое фентъзи. Иначе сезоните на настроенията са често срещани в семейният живот. Добре, че обикновените хора нямаме магически сили, защото щеше да е много забавно.:) За мен най-важното е, че приказката ми има щастлив край. За малко да не ми се получи.:)
Ще чакам превода. Сигурно и текста ще е хубав.
Поздрави!
Аз доволна ))
Очаквах, че ще завърши с Любов цялата работа ))
Много ме усмихна, Кати, а приказката е шедьовър!
Прегръдки, приятелко морска!
- Никога не се смей на живите дракони...
- Говорете учтиво с разярен дракон...
Красива приказка, troia! Адмирации!(hi)
Зная, че си непоправима романтичка.:))
Да знаеш колко трудно е да завъртиш така нещата, че Ледена кралица да стане нова обичаща жена.
Радвам се, че ти е харесала.
Приятна вечер и голяма прегръдка от мен, Веси!
Аз бих добавила, че драконите са добри. Те ако изядат някой значи си го е заслужавал.:))
И аз съм им фенка, така че сме двама.:) Все се заричам да пиша по-малко за тях, а после пак нахлуват в приказките ми.
Благодаря ти!
Приятна вечер!
Легенда за Сезоните.
Много ти харесвам приказниците, да знаеш! :)))
Драконът е традиционен пазител на съкровища, символ на мъдрост и дълголетие, драконът се използва като талисман срещу врагове. Например емблемата на крал Артур е била червен дракон.
Драконът винаги е будел любопитството ми, така, че ...вкарвай повече дракони в приказките си, та дано с мъдростта, силата и могъществото си, прочистят и тази малка общност от злостниците и недоброжелателностит..
Успешен ден! (hi)
Поредицата се състои от романите:
1999 – Thraxas (Траксас) (отличен със Световна награда за фентъзи за 2000 г.)
1999 – Thraxas and the Warrior Monks (Траксас и монасите войни)
1999 – Thraxas at the Races (Траксас на надбягвания с колесници)
2000 – Thraxas and the Elvish Isles (Траксас и елфическите острови)[1]
2001 – Thraxas and the Sorcerers (Траксас и магьосниците)
2002 – Thraxas and the Dance of Death (Траксас и танцът на смъртта)
2003 – Thraxas at War (Траксас на война)
2005 – Thraxas Under Siege (Траксас под обсада)
2013 – Thraxas and the Ice Dragon (Траксас и леденият дракон)
2015 – Thraxas and the Oracle (Траксас и Оракулът)
Кнаак, Ричард
Материал из Википедии — свободной энциклопедии
The Dragonrealm
Серия
Огненный дракон (Firedrake, 1989)
Ледяной дракон (Ice Dragon, 1989)
Волчий шлем (Wolfhelm, 1990)
Теневой конь (Конь-призрак) (Shadow Steed, 1990)
Нещо ми се върти в ума и за филм, защото част от тези фентъзи произведения ги екранизират. В допълнение на комента на Веси - аз си мислех, че ако имат дете или много деца, то какво ще бъде по характер или темперамент: може би ще съчетава в себе си две разрушителни стихии, тоест човек на баланса, живеещ, мислещ и действащ с мярка? Или не съвсем. Момче или момиче? Интересно е наистина. Предполагам, че имаш и други разкази с хепиенд, аз съм чел само част от тях далеч не от липса на интерес, извини ме, за което. Но и за прочетените не винаги помня как завършваха. Ще ти изпратя превода на песничката на лични. Поздрави!!!
Легенда за Сезоните.
Много ти харесвам приказниците, да знаеш! :)))
Постарах се. Намирането на подходящите илюстрации също ми отне време.:)
Поздрави!
Драконът е традиционен пазител на съкровища, символ на мъдрост и дълголетие, драконът се използва като талисман срещу врагове. Например емблемата на крал Артур е била червен дракон.
Драконът винаги е будел любопитството ми, така, че ...вкарвай повече дракони в приказките си, та дано с мъдростта, силата и могъществото си, прочистят и тази малка общност от злостниците и недоброжелателности..
Успешен ден! (hi)
Скоро попаднах на материал в който се развиваше теорията, че е възможно наистина да са съществували. Ако го намеря ще ти изпратя линк. Мислех да го копирам и публикувам, но после се отказах. Предполагах, че няма да има интерес. Май съм сгрешила.
Благодаря ти за уточнението. То е за тези, които изобщо не харесват драконите.:)
Приятна вечер!
Благодаря за предложението. Изглеждат интересни.
Не съм мислила за продължение. Ако имат деца продълженията ще са много.:)))
Това е хубавото на приказките, че обикновено завършват с брак и всичко е цветя и рози. Предполага се, че вече живота им е идеален.
Приятна вечер!
Радвам се, че ти е харесала приказката ми. Исках да е весела и разтоварваща и май се получи.
Голяма прегръдка и от мен, Вени! Благодаря ти, че се отби.:)
Не можах да открия линка за съществуването драконите, но може би някой друг път.
Все пак драконът в един момент се превръща в човек.:)
Финалът е любовен като твоите стихове.:)
Поздрави!
А реалността е толкова откачена, че е за тези, които пишат фантастика.:)
Поздрави!
Радвам се.
Весели празници ви желая!