


Тъкмо си купуваше цигари, когато нещо пухкаво се намести в краката й. Беше голяма бяла котка приличаща на възглавница от ледика. Животинката вдигна глава, погледна я мило и започна да мърка, притискайки още по-упорито тялото си в нея.
„ Жалко за новият ми панталон. Сега целият ще стане в дълги, бели косми” – помисли си, но сърце не и даваше да го прогони.
Рано сутринта в очакването на банален работен ден, някой да се обяснява в любов, а ти да го сриташ си беше гадно.
После се сети и попита продавачката в будката:
- Това да не би да е лошото коте от което се пазят всички? Онова дето съска, дращи и никой не смее да го погали? Сега е в краката ми и се умилква.
Продавачката – дружелюбна жена с бяло лице и черни очи я дари със закачлива усмивка.
- Аааа, вече е добричко. Отсреща затвориха баничарницата, няма кой да го храни и сега много ме обича. Аз му давам гранули, но започна да ми омръзва. Сутрин и вечер тича след мен за безплатна почерпка.
- Сигурна ли си? Да не ме захапе нещо?
- Едва ли ще те нарани. Сигурно е гладно.
Продавачката се засмя. Котето като потвърждение започна да се умилква още по-упорито и тя долови леко мъркане. Явно нямаше опасност.
Надвечер когато се прибираше го видя на спирката. Стоеше до затворената вече баничарница. Гледаше я. Тя също. Засечката им продължи почти минута.
Тя не го повика. То също не дойде. Не можа да разгадае погледа му.
Добро, добро ...ама колко ще е добро? Гледа си единствено интереса. По-добре далеч от такива добри котета или хора.
Поздрави!
Преди и ние си имахме коте, но беше черно като нощта. Само ни намери. Мяукаше пред вратата ни и ние го прибрахме, защото ни дожаля за него. Ловеше и мишки.
Пожелавам ви да имате само хубави моменти с него, да ви е живо и здраво. Мили животинки са, но всяко е с характер. В това приличат и на нас хората.
Поздрави!
Като прочетох за "доброто коте веднага асоциирах за хилядите градски животни които никой не приютява а само ги хранят, често за да демонстрират на себе си и на другите съпричастност, докато им писне.... и търсят повод да ги намразят....
За съжаление забелязвам че подобни отношения и между хората които твърдят че се обичат а..., в краен вариант даже правят семейство, а после се чудят кой кого "хранил". :-()
Аз си спомних за един подобен разказ, който търсих в Google под името "благодарното куче"..., и го намерих чак когато се сетих че е от Марк Твен, а той се казвал "Признателният пудел"... Главата ми не може да побере прочетени асоциации вече... :-)))) Пускам ти Линк в заглавието...
Пак ти благодаря за разказчето. Приказна неделна вечер ти желая.
Лекс
Там са ясни правилата, а пък и привързването е взаимно.
Всъщност при нас важи закона на джунглата.:)))т.е.няма по-опасно от човека.
Така е, когато човек чете много има различни асоциации.:) Понякога си мисля, че може да напиша нещо, което е било написано от някой друг и да ме обвинят в плагиатство, а аз дори да не съм го прочела. Като започна така в началото и се притесних да не би да има и друг такъв разказ за "добро" коте.:)
И аз ти благодаря за искрения коментар. Приятна и спокойна вечер и на теб, Лекс!:)
А иначе си напълно права. Ние хората може да бъдем по-проклети и от животните.:)
Поздрави!
Нали знаеш каква съм сантиментална ))
На един мой съселянин пък едно коте му изяло всички суджуци, 13 на брой, скъсало мрежата, в която ги бил наредил....
ама и той, да ги остави на открито под сайванта...
Прегръдки, Кати,
Знам, че си добра душа и обичаш животинките, но историята е по действителен случай. Котето е проклето, така че който го вземе ще си има ядове. По-добре да си живее на улицата.
Голяма прегръдка и от мен, Веси!
Хубава седмица на всинца ви!
Е, нямат го, но те не знаят, не го осъзнават и си е за тяхна сметка.:)
Благодаря за споделеността. Бях се зарекла да не изказвам мнение тук.
Благодатни, творчески дни!
Благодаря ти. Хубава седмица и на теб!
Поздрави и успешен ден ти желая!
Благодаря ти за милите думи.
Всичко най-хубаво ти желая!
Ако човек не може да ги осигури, по-добре да не взима. А животинката непременно ще се отблагодари с безрезервно приятелство. По своему...
Готин разказ (mm)
Благодаря ти за това (mm).:))
Поздрави и успешен ден ти желая!
Котката е личност. Тя има достойнство. Осъзнато или не, има го. Тя няма робския дух на кучето. Него ще го бият, но то ще стои... Ние, хората, обичаме някой да ни се подчинява и да ни обича безпрекословно, независимо как ще се държим с него. Е, кучето върши тази работа. При котката отношенията са равнопоставени и само на база любов и доверие. Това не значи, че не обичам кучетата и не ги ценя. Но определено разликата е чувствителна. Жаля и едните, и другите, особено като виждам какво става по улиците и с какво натрапващо се удоволствие се мъчат и убиват и едните, и другите. Светът винаги е бил жесток. Някои хора имат нужда да бъдат жестоки. Те така се виждат значими в собствените си очи. А жестокостта и въобще дейтвията на човека са въпрос на избор. Осъзнат избор! Не инстинкт! ...
Съгласна съм с теб. Жестокостта при някои хора не може да бъде оправдана. Нито към животните, нито към себеподобните. За съжаление светът наистина е жесток.
Съгласна съм с теб. Жестокостта при някои хора не може да бъде оправдана. Нито към животните, нито към себеподобните. За съжаление светът наистина е жесток.
Не ка кажа в полза на котките :) Привързват се, много, и са благодарни, дори и да им даваш малко храна. Предпочитат да са в скута ти, отколкото на паничката.. Казвам го от опит. Но и при тях е като при хората - трябва една торба сол да изяват под един покрив :)
Мила картина. Все така да се обичате!
Развесели ме. Този номер и аз го знам. Ядосай другарчето си, за да си покаже рогата.:)))
Благодаря ти.
Бъди здрава и много усмивки!:)