Тъкмо си купуваше цигари, когато нещо пухкаво се намести в краката й. Беше голяма бяла котка приличаща на възглавница от ледика. Животинката вдигна глава, погледна я мило и започна да мърка, притискайки още по-упорито тялото си в нея.

„ Жалко за новият ми панталон. Сега целият ще стане в дълги, бели косми” – помисли си, но сърце не и даваше да го прогони.

Рано сутринта в очакването на банален работен ден, някой да се обяснява в любов, а ти да го сриташ си беше гадно.

После се сети и попита продавачката в будката:

-          Това да не би да е лошото коте от което се пазят всички? Онова дето съска, дращи и никой не смее да го погали? Сега е в краката ми и се умилква.

Продавачката –  дружелюбна жена с бяло лице и черни очи я дари със закачлива усмивка.

-          Аааа, вече е добричко.  Отсреща затвориха баничарницата, няма кой да го храни и сега много ме обича. Аз му давам гранули, но започна да ми омръзва. Сутрин и вечер тича след мен за безплатна почерпка.

-          Сигурна ли си? Да не ме захапе нещо?

-          Едва ли ще те нарани. Сигурно е гладно.

Продавачката се засмя. Котето като потвърждение започна да се умилква още по-упорито и тя долови леко мъркане. Явно нямаше опасност.

Надвечер когато се прибираше го видя  на спирката. Стоеше до затворената вече баничарница. Гледаше я. Тя също. Засечката им продължи почти минута.

Тя не го повика. То също не дойде. Не можа да разгадае погледа му.

Добро, добро ...ама колко ще е добро? Гледа си единствено  интереса. По-добре далеч от такива добри котета или хора.









 

            

Здравей, Катя. И аз от няколко месеца си имам коте, което ми се струва, че е добро. То извади късмет, че една възрастна жена го изхвърляше и синът ми го прибра. Можеше да стане улично и да спи на студено, мокро, да яде каквото намери и да се бори с други котки, кучета, гларуси.
Поздрави!

Наистина е извадило голям късмет. Вие сте добри хора. Не всеки би постъпил така.
Преди и ние си имахме коте, но беше черно като нощта. Само ни намери. Мяукаше пред вратата ни и ние го прибрахме, защото ни дожаля за него. Ловеше и мишки.
Пожелавам ви да имате само хубави моменти с него, да ви е живо и здраво. Мили животинки са, но всяко е с характер. В това приличат и на нас хората.
Поздрави!

   Винаги чета с детски интерес разказите и приказките ти Кате.
   Като прочетох за "доброто коте веднага асоциирах за хилядите градски животни които никой не приютява а само ги хранят, често за да демонстрират на себе си и на другите съпричастност, докато им писне.... и търсят повод да ги намразят....
   За съжаление забелязвам че подобни отношения и между хората които твърдят че се обичат а..., в краен вариант даже правят семейство, а после се чудят кой кого "хранил". :-()
    Аз си спомних за един подобен разказ, който търсих в Google под името "благодарното куче"..., и го намерих чак когато се сетих че е от Марк Твен, а той се казвал "Признателният пудел"... Главата ми не може да побере прочетени асоциации вече... :-)))) Пускам ти Линк в заглавието...
   Пак ти благодаря за разказчето. Приказна неделна вечер ти желая.
   Лекс

Лицемерието у хората е опасно, в животинките не.
Там са ясни правилата, а пък и привързването е взаимно.
Всъщност при нас важи закона на джунглата.:)))т.е.няма по-опасно от човека.

Благодаря ти за линка.:)
Така е, когато човек чете много има различни асоциации.:) Понякога си мисля, че може да напиша нещо, което е било написано от някой друг и да ме обвинят в плагиатство, а аз дори да не съм го прочела. Като започна така в началото и се притесних да не би да има и друг такъв разказ за "добро" коте.:)
И аз ти благодаря за искрения коментар. Приятна и спокойна вечер и на теб, Лекс!:)

Относно това коте и да ми плащат няма да го погаля.:)))
А иначе си напълно права. Ние хората може да бъдем по-проклети и от животните.:)
Поздрави!

Ей, стана ми мъчно за котачето. Мислех си, че ще се привържат и тя ще си го вземе у дома/
Нали знаеш каква съм сантиментална ))
На един мой съселянин пък едно коте му изяло всички суджуци, 13 на брой, скъсало мрежата, в която ги бил наредил....
ама и той, да ги остави на открито под сайванта...
Прегръдки, Кати,

Аха, това коте ми е много съмнително да е чак толкова лакомо.:) Да не му е помогнал някой гладен съсед?:)))
Знам, че си добра душа и обичаш животинките, но историята е по действителен случай. Котето е проклето, така че който го вземе ще си има ядове. По-добре да си живее на улицата.
Голяма прегръдка и от мен, Веси!

И аз не бих. Понякога така мило се усмихват и мяукат, че се чудиш кой кого баламосва.Понякога проницателността не е достатъчна без опит.Има едни такива шаренки, красивички, ама много хитрички. Други мършави, проскубани, но като те погледнат с едни такива топли очи и легнат на болното местенце...И животинският свят е шарен.
Хубава седмица на всинца ви!

Всичко е според поетия риск. Може да те одраска, защото и добрия драска, но може да спечелиш дърготрайна привързаност. Защото не само интересът движи отношенията. А тези, които пък ги движи, нямат очарованието и достойнството на котките. :)

Е, нямат го, но те не знаят, не го осъзнават и си е за тяхна сметка.:)
Благодаря за споделеността. Бях се зарекла да не изказвам мнение тук.

Те са като тази бяла, пухкава котка, която безпогрешно разпознава добрите, способни на любов сърца и се опитва да я събуди в тях със своята, стопляща сърцето, гальовна котешка любов...
Благодатни, творчески дни!

Много хубава характеристика си им направила на котките.:) Наистина са най-различни по характер като нас. Познавам едно коте, което е доста мръсно и неугледно. Не обича да се чисти, което противоречи на популярното мнение, че котките се поддържат постоянно. Горкото иска някой да го погали, но как да го погалиш като нищо не прилича?!:)))
Благодаря ти. Хубава седмица и на теб!

От личен опит знам, че котешка любов не се печели лесно. Когато се е получавала взаимност винаги е било по инициатива на котката. Те са ме избирали, а не аз тях.:) Определено са своенравни.
Поздрави и успешен ден ти желая!

Толкова хубаво си го написал, че ме накара широко да се усмихна.:)
Благодаря ти за милите думи.
Всичко най-хубаво ти желая!

Всяка животинка, която внесем в дома си се превръща в член на семейството. А това означава отговорност, грижи и много обич от наша страна.
Ако човек не може да ги осигури, по-добре да не взима. А животинката непременно ще се отблагодари с безрезервно приятелство. По своему...
Готин разказ (mm)

Познавам хора, които отглеждат животни в къщи. Толкова много са привързани, че като говорят за тях не можеш да разбереш, че се отнася за животно. Мислиш, че е за човек. И ние сме имали домашен любимец и после раздялата е болезнена. Не мога да го забравя. Съгласна съм с написаното от теб.
Благодаря ти за това (mm).:))

Котката е личност. Тя има достойнство. Осъзнато или не, има го. Тя няма робския дух на кучето. Него ще го бият, но то ще стои... Ние, хората, обичаме някой да ни се подчинява и да ни обича безпрекословно, независимо как ще се държим с него. Е, кучето върши тази работа. При котката отношенията са равнопоставени и само на база любов и доверие. Това не значи, че не обичам кучетата и не ги ценя. Но определено разликата е чувствителна. Жаля и едните, и другите, особено като виждам какво става по улиците и с какво натрапващо се удоволствие се мъчат и убиват и едните, и другите. Светът винаги е бил жесток. Някои хора имат нужда да бъдат жестоки. Те така се виждат значими в собствените си очи. А жестокостта и въобще дейтвията на човека са въпрос на избор. Осъзнат избор! Не инстинкт! ...

Ти явно имаш по-сериозни наблюдения върху животните. Аз съм забелязала нещо друго при котките. Ако ги храня много ме обичат, а като не ги храня ме забравят. В това отношение ми напомнят на приятелите. Имат полза от мен - имам приятели, а като нямат - нямам.:) Естествено тук думите "Обичат" и "приятели" са само думи без съдържание. Сигурно е оправдано, че при котките е инстинкт и не са толкова умни, но това не го прави по-приятно. Нямам им никакво доверие, което не пречи да си ги обичам, но по-отдалеч.:)))
Съгласна съм с теб. Жестокостта при някои хора не може да бъде оправдана. Нито към животните, нито към себеподобните. За съжаление светът наистина е жесток.

Не ка кажа в полза на котките :) Привързват се, много, и са благодарни, дори и да им даваш малко храна. Предпочитат да са в скута ти, отколкото на паничката.. Казвам го от опит. Но и при тях е като при хората - трябва една торба сол да изяват под един покрив :)

Вярвам ти.:)
Мила картина. Все така да се обичате!

Нарочно писах така. Исках да видя как ще реагирате. Справихте се блестящо и с това ме спечелихте. Чела съм почти всичките Ви разкази и повечето от тях ми харесват. Но повечето хора имат две лица. Едното се показва когато го провокират, разгневят или му поискат нещо. Любопитна бях какво е другото Ви лице. Бъдете здрава!

Развесели ме. Този номер и аз го знам. Ядосай другарчето си, за да си покаже рогата.:)))
Благодаря ти.
Бъди здрава и много усмивки!:)