Вече му било скучно в Ада. Познавал всички свои „колеги”, дяволиите им, номерата им, лицемерието и злобата. Нещастниците, които измъчвал също били досадни. Уж молели за прошка, а очите им блестели от омраза. Невероятно, но тази среда го подтискала. Не предлагала никакви изтънчени удоволствия.
И един ден излязъл на повърхността. За негово учудване всички празнували или били в предпразнично настроение. Бил улучил Коледните празници.
- Сега е времето, когато всеки е добър или се опитва да изглежда на такъв. Много по-лесно е да излъжеш някой добронамерен, отколкото някой мнителен човек. – помислил със задоволство Дявола.
Понеже на мода били блондинките, той бързо се преобразил в такава. Палав поглед и наедрял бюст били уж тайните, но вечните им оръжия. Високите обувки леко го затруднявали, но съблазнителната му усмивка компенсирала походката.
Изминали три години в незабравими свалки. Мъжете лесно се полъгвали от Дявола, който вече бил истинска русокоса дяволица. Чаша вино, някоя сърцераздирателна история за бившо лошо гадже или нещастно детство действали пагубно на нежната мъжка душевност. Неусетно кавалерът се превръщал в загрижен покровител на едно крехко, прелестно създание. И някак си любовта пламвала.
- Бог е създал това прекрасно чувство, с което още по-лесно да манипулирам грешните души.Страхотно! – радвал се на ум Дявола.
И започнала блондинката да сменя мъжете, да кара безумно скъпи коли и да живее в изискан лукс.
А Бог го наблюдавал. Най-напред бил заинтригуван, защото не познавал непокорния Дявол. После започнал да се дразни от това как наранявал и лъжел. На Бог не му харесвало хората да губят вяра в любовта. Ядосвал се, но постепенно размислил. И започнал да съжалява Дявола, който бил прекалено млад и глупав.
- Той никога не е обичал истински. Отрасъл е в Ада и е видял само мъка и сълзи. Прощавам му. Ще му даря крила, за да полети към Рая. Нека да опознае светлината и любовта. Ще спася една заблудена душа.
Така и станало. Едно утро Дяволът се събудил с разкошни бели крила.
- Сигурно е знак, че трябва да се връщам в Ада. – помислил си леко разочарован. Било започнало да му харесва на Земята. Струвало му се по-забавно място. А и никога през живота си не бил получавал толкова подаръци, никой не го глезел, целувал и не му се вричал в любов.
Погледнал се Дяволът в огледалото за последно. Красивата блондинка отсреща имала най - тъжните очи. И полетял към Ада с ангелските си крила.
Този, който не е познал любовта и прошката никога не би се осмелил да мечтае за Рая.
ПИСМАТА НА ДУШЕВАДЕЦА Клайв Стейпълз Луи...
ПИСМАТА НА ДУШЕВАДЕЦА Клайв Стейпълз Луи...
Умееш да пресъздаваш хем вълнуващи, хем мъдри сюжени!
От мен ангелска прегръдка ;)
))
А накъде "ще полетим" зависи само от нас. Според мен тъмните сили винаги осъзнават, че са такива, но проблема е, че им харесва.
Благодаря ти. Хубав ден и на теб!
И от мен ангелска прегръдка.:)
))
Направо плаши и стряска.:))) Бих го нарекла "красиво зло". Майсторски е нарисуван.
Да, стряска наистина, по-точно сепва. Много интересно как образите въздействат...
Хей, Кати, чакам коледната украса на Бургас ;))
Може да си копираш картинката на Дявола. Давам ти я. Не ми е стар приятел.:)))
Но като в българина и вица ми дойде наум, че този, който е отхвърлил любовта (като добродетел най-вече); който не е бил в състояние да осъзнае, за да поиска прошка; който, така както описваш е доволен от преживяванията си на земята, едва ли ще му се иска да отиде в Рая. Ако Рая се възприеме подобно на една добронамерена, почтена, благородна и истинна среда с всички производни... Е, твърде е скучно… :)))
Апропо, има балет „Влюбеният Дявол“ на хореографа Roland Petit, музика Gabriel Yared.
Трудно е да се предвиди какво би си помислил един Дявол ако попадне в Рая. Това си е направо тема за нова история.:)
Понякога си мисли, че Рая не е вън от нас, а той е в нас. Раят е символ на душевно спокойствие, мир, чиста съвест, радост от живота, любов. Има хора, които и тук живеят в свой вечен Ад.
Бих ти препоръчала "Влюбеният дявол" от Жак Казот - Готически романи - има го в читанката.:)
Трудно е да се предвиди какво би си помислил един Дявол ако попадне в Рая. Това си е направо тема за нова история.:)
Понякога си мисли, че Рая не е вън от нас, а той е в нас. Раят е символ на душевно спокойствие, мир, чиста съвест, радост от живота, любов. Има хора, които и тук живеят в свой вечен Ад.
Бих ти препоръчала "Влюбеният дявол" от Жак Казот - Готически романи - има го в читанката.:)
Лошото е, че човешкото сърце е бойно поле между добро и зло. Така ту се чувстваме в рая, ту в ада. Човешкото естество трудно поддържа райска среда в себе си, особено под атаките на заобикалящата го среда.
Темата за дявола е много разнообразна и привлекателна, ако се задълбочиш в нея. И е все по-съвременна. Той е привлекателен и с достатъчно съблазнителни предложения. :) Въобще е тема, доста по-интересна и увличаща от един ангел например със съответното скучно ангелско поведение. Е, има и гледни точки кое е скучно и кое – любопитно. :)
(Разбира се, рай и ад няма освен в църковните учения на някои християнски деноминации.)
Праволинейността наистина е скучна, но в живота предпочитам добрите и скучните хора, отколкото злобните и интересните. Когато искам да пиша е точно обратното.:)
Човешката душевност е сложна. Може би за някой рая е самия ад.:)
Наистина възприятията ни са ограничени. Може би затова трябва да четем повече, да контактуваме с повече хора, да придобиваме знания, собствен опит или чужд, за да успеем да се откъснем от клишираното мислене, да ни се разшири кръгозора и да мислим самостоятелно, логично. Трудно е защото ни са заложени определени стереотипи на мислене още от детството и най-трудно е да излезеш извън шаблона. Може прозрението да дойде от една дума, сън или случка. Знае ли човек?!:))
Приятна вечер!
Наистина възприятията ни са ограничени. Може би затова трябва да четем повече, да контактуваме с повече хора, да придобиваме знания, собствен опит или чужд, за да успеем да се откъснем от клишираното мислене, да ни се разшири кръгозора и да мислим самостоятелно, логично. Трудно е защото ни са заложени определени стереотипи на мислене още от детството и най-трудно е да излезеш извън шаблона. Може прозрението да дойде от една дума, сън или случка. Знае ли човек?!:))
Приятна вечер!
Мхм, Любовта за някой е магия, а за друг като стихия.
Поздрави!