Възрастната жена плевеше градината си. До нея стоеше съседското момче. Детето имаше угрижен вид. Нещо нетипично за крехката му възраст. Накрая проговори:
 - Бабо Мийке, може ли да те питам нещо? Ама няма да ми викаш.

Беше почти пиян. От  седмица се влачеше като пребито куче. Наближаваха празници, а той се чувстваше нещастен. Тя му липсваше. Най-вече, нежното й докосване зад ухото и шепота: "Желая те". Не искаше да изтрезнява. Така си беше добре. Живо...