Злобата живеела и процъфтявала спокойно. Нали била от векове на този свят?! Отдавна зарязала първообраза си Змията. Вече имала нови методи на въздействие. Сутрин се събуждала в лицето на младо момиче с мургаво лице и красиви маслинени очи. До обяд се превръщала в елегантен мъж с изпитателен поглед, а вечер в руса жена с чаровна усмивка.

О, тя била навсякъде и малцина я разпознавали. Отдавна не се вълнувала от физическата болка.  Опиянявала се от душевната. Мразела Добротата, макар че някои й казвали, че са сестри и като такива не могат една без друга. Пълни глупости, естествено! Много добре си живеела без нея.  Даже мечтаела да изчезне завинаги.

       „Ще властвам само аз! Светът е необятен и всички мои проявления ще съществуват свободни! Добротата е наивна, проста и глупава. Пълен боклук! Тя няма моите знания, умения и високи цели. Тя е ненужна.”

И започнала Злобата да  търси още по-упорито своите жертви носещи късче добро. Когато ги наранявала на устните й грейвала усмивка. Чувствала се силна и могъща, умна и непобедима. Кой твърдял, че злобните хора нямат  чувство за хумор? Кой твърдял, че ги измъчват  демони и не познават щастието? Ето Тя и нейните проявления греели от щастие. Всяка победа над  Доброто ги стимулирала за още по-голямо Зло.

И неусетно станало така, че  Злобата не можела без Добротата. Тя вървяла след нея, търсела нейните стъпки като вярно кученце. Когато  Добротата намалявала  Злобата се обърквала, не знаела какво да прави, защото можела само да унищожава, а не да създава. Чувствала се нещастна и самотна  единствено със своите проявления.  А и те се избягвали взаимно.

И така до днес двете сестри живеят на Земята. Злобата се опитва да унищожи Добротата, но не може без нея. Търси я денонощно... А някои луди биха казали, че дори я обича?!! Пълни глупости, естествено!



 

Мдам.
Прегръдки, Троя. :-* :)

смелото момиче, което коментира!:)

И аз имам скрити оръжия като теб.:)
Прегръдка и от мен, Скарлет!

За кое ми трябва смелост да коментирам? :))))))
Всички трябва да ги имаме - Аз само подсещам да ги носим. :)))))
:-*

Елегантно облечената, с лицемерно държане и чаровна усмивка Злоба е по-отвратителна от грозната, зле облечена, с криви зъби или съвсем без зъби Злоба. Между Добротата и Злобата, както се разбира от приказката, има взаимна зависимост. Колкото Добротата е по-голяма, толкова и Злобата е по-голяма. Това са двете страни на едно противоречие, което рано или късно ще се разреши, тоест едната страна ще отстъпи. Коя?

не се уплаши от картинката.:))
Хубаво е да подсещаш. Ето аз те слушам и изпълнявам.:)
Приятна вечер!

Кати, много е точно.
А аз мечтая добротата да се умножава на света и злите хора да нямат власт да вредят.
Всъщност, злите вредят най-вече на себе си, но дори не го разбират.
Поздрави!

не искам Добротата да отстъпи.:)
Най-добре е да има равновесие.
Елегантната Злоба наистина е много по-опасна, защото тя умее да удари тогава, когато най-малко се очаква. Може и в гръб.:) Обикновено няма скрупули.
Поздрави!

Философска приказка.
Замислих се за равновесието, и за това кое е добро и кое е зло и как тези неща се обръщат понякога. Не смятам, че има абсолютно зло и абсолютно добро, всичко е във взаимодействие и е променливо ( според ситуацията/ според хората/според обстоятелствата и т.н.)

тройке, приспа ли дедето..
ще напиша кратък но умен комент..
при теб ,или при мен..
добричка бабче,
М?

таакаа, честито на вещерките, котките..

и на всички послушни..мишки, също..
краткият ми отговор на Ханка,тройка..
ние сме..лоши,
ноо,вие сте..прости..
точка.
дългият..е многоо дълъг..
започва някъде от пр.450 000 г в Едем/ Рая на въскътъ..
но, сега съм..щастливо..омагьосана, да не омешам героите..
повече..утре..
Арканум/ Истината..
чин чин, гълъбици..

злите хора ги има, но често съм виждала, че те не се чувстват зли. Имат се за добри и в това е парадокса.:) Ако постъпят зле значи са били принудени от обстоятелствата, а не че нещо друго.:)
Благодаря ти.
Приятна вечер!:)

Аз пък вярвам в абсолютното Зло. Има го и съществува там някъде в Мрака. За него няма логика и обяснение. Ние я търсим и си я обясняваме, когато открием частица от него в хората около нас. Страхуваме се да не изгубим вяра в Доброто, че то също ществува в нас и около нас.
Радвам се, че съм те накарала да се замислиш.:)
Приятна вечер!

И аз мисля така, Кати.
Има хора, които са приспали съвестта си и наричат злото добро и не си дават сметка, че вършат зло.
Но, рано или късно, всичко става ясно.
И аз смятам, че има както абсолютно Добро, така и абсолютно зло, което се опитва да вземе превес на Земята.
И колкото повече хора се поддават на злото, толкова повече страдания се предизвикват на Земята, но такива хора за съжаление са слепи, също и нагли...
Дано доброто се умножава, и злото да бъде обезсилено - това е мечтата ми!
Лека и от мен. :)

Но заради смяната на времето си лягам с кокошките:)
Все си мисля че злобата е била първата жена на Адам, която се е еманципирала и го е зарязала...
И затова са измислили модерацията за да държат Злобата надалеч.
Виждал съм злобни и проклети жени, но едва ли има нещо по ужасно от злобен и проклет мъж...
Ето ти идея за нова приказка...
Но последното ми откритие в света на Злобата е капризно и проклето внуче.
Последния му"подвиг" беше, че с поредния рев и тръшкане събори комина на къщата.
Но историята не приключва тук. След нов гръмотевичен рев на малката госпожица, майстора който зидаше нов комин така се стресна, че падна от покрива и си счупи крака. Добре че край морето е топло и въпреки че добричката му баба купи климатик за да не студува внучето, никой майстор не се наема да монтира климатика...
И всичко е като в твоята приказка: докато по голямата сестра е извор на доброта, малката е капризна и проклета...

всеки иска по-често Доброто да побеждава, но така е само в приказките.:)
Да се надяваме, че ще дойдат по-добри времена, защото като пусна телевизора новините изобщо не ми звучат добре.
Лека и спокойна вечер!

не бях се сетила за капризно и лошо внуче.:) Ами то си е цяло природно бедствие щом събаря комини. Развесели ме.:)
А относно проклетия мъж двамата сме на едно мнение. Жените са по-безопасни и поносими и това не го казвам от женска солидарност. Просто злобния мъж плюс физическите си дадености е като атомна бомба с големи поражения.:)
Няма проблем ако беше я пропуснал. Писах, писах и пак пет реда.:)
Благодаря ти за забавния коментар.
Лека вечер!

Напълно споделям философията на тази приказка. И Злото, и Доброто са сред нас - и не могат едно без друго. Мисля, че думите на една героиня от Елин-Пелиновата "Задушница" най-много подхождат тук: "... то доброто и злото заедно вървят. Дойде едното, па дойде и другото”. И още, в "Пророк": "Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро. " Тази диалектическа философия откриваме и в другите разкази от "Под манастирската лоза" - в цялото жизнелюбиво и човеколюбиво творчество на големия български писател, майстор на късия разказ. Все пак се чувствам задължена да завърша с познатия цитат от "Гераците": "Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце." , защото макар да не е в идейността на твоята приказка, мисля, че и двете вярваме в тази истина.
Харесвам диалетиката, макар да е демоде днес:))) Приветствам дълбочината на това твое произведение! Поздравления, Кате!
Честит Ден на народните будители! Успешен месец ноември!

Честит празник!
Поздрави за написаното.
Доброто и Злото ... вечната тема.
Добре е да са в равновесие! :)

А за теб - повече Добро да има в дните ти!
Хубава вечер!

Благодаря ти за интересния коментар. Темата за Доброто и Злото, тяхната борба и зависимост е вълнувала много хора преди мен. Изкуството е неоспоримо доказателство за това. Предполагам, че тази борба ще ни вълнува толкова дълго колкото ни има на този свят.
Благодаря ти за милите думи!
Хубав и слънчев ден ти желая!

Мислех, че си в почивка от блога. Определено ме изненада.:)
Благодаря ти за прочита и хубавите пожелания.
Желая ти щастие и само добри хора около теб!:)
Усмивки!

Хахаха,позволих си да прочета коментарите и се развеселих.Всъщност и при мен има крясъци и ревове като в зоологическа градина понякога,но такива поражения още не е имало.Та в бързината и аз търсейки начини и опитвайки се да запазя самообладание го обръщам на хумор и им казвам-"Я какви интересни създания има в тази градинка и как пеят чудно".А пък те реват та се късат,след това спират и ме гледат с причудлива усмивка и сълзичките изчезват.Но не винаги се получава, още по весело е когато в инертността си се възгордеят от коментара ми и става една.Децата са толкова естествени и непринудени и с невероятно въображение и интуиция,че единствено ми остава да си кажа, че съм жива с тях и много щастлива,защото всъщност това е сладостта на живота и с такива моменти.
А що се отнася до двете сестри,трябва да ги има за да ни държат в правилната посока.

малките дяволчета може да те подлудят, но това е сладка лудост.:)) Разбирам те. Трябва да си дипломат и да умееш да реагираш умело при всяка ситуация. Явно се справяш чудесно.
Да, двете сестри винаги ще са заедно въпреки, че са пълни противоположности.
Хубава вечер!