Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08 22:35 - В търсене на Муза
Автор: troia Категория: Тя и той   
Прочетен: 333 Коментари: 14 Гласове:
19

Последна промяна: 11.08 23:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image



От няколко месеца не беше писала нищо. Чувстваше се непълноценна. Сякаш най-хубавата  част от нея умираше в миналото. Нуждаеше се от Муза.                     
Излезе на балкона с кафето, запали цигара и се замисли.  Къде да я търси?  Кой да си избере?

Вниманието й беше привлечено от съседа на отсрещния балкон. По- точно от неговите жълти боксерки посипани с главички на червени дяволчета. Те се хилеха злобно и все едно крещяха:

-          Виж ни, виж ни.. избери нас..

Беше щастливо семеен мъж. Дори си личеше по биреното коремче и оредяващото му  теме. Сега зяпаше разсеяно през терасата, а това включваше и  полуголите рускини прибиращи се от плаж. Външният му вид не й пречеше да го превърне  в млад и смел принц, който с риск за живота защитава своята съпруга... по точно принцеса.

А тя е толкова приказно красива, че е отвлечена от зъл дракон. Впоследствие превърната в робиня, защото предпочита смъртта пред това да предаде принца... и..т.н.

         -            Ето една почти нормална Муза! Открих я най-после. – изведнъж осъзнала истината едва не подскочи от вълнение.

Прибра се бързо в малкият апартамент. Трябваше да обмисли всичко добре и да го напише.

За съжаление нещата не се развиха по план. Изминаха няколко дни, а нейната Муза изчезна безследно. Впоследствие разбра, че съседа се е изнесъл, защото  хванал съпругата си в изневяра. Писането на любовната приказка беше пропаднало.  Нямаше желание дори да я започне, а камо ли завърши.

В къщи стана нервна и сприхава. Съсредоточи се в домакинската работа  в опит да  се успокои. Дори изхвърляше боклука, макар че бе задължение на съпруга й.

Един ден до казаните се засече с възрастен мъж. Беше дребен, съсухрен, но облечен чисто и спретнато:

-          Абе, момиче да познаваш баба Марийка? Тук някъде трябва да живее. Скоро се запознахме, но съм забравил адреса й.

Тя се замисли, но не се сещаше.

-          Не познавам жена с такова име. Попитайте някой друг. Съжалявам.

Дядото я изгледа разочарован. Дори усети тъгата му. После се прибра в къщи и написа приказка за  влюбеният магьосник, който беше изгубил своята могъща вещица. Краят щеше да е щастлив, защото знаеше, че възрастният  мъж  нямаше да се откаже. Един ден щеше да го засече с неговата любима баба Марийка.

 




Гласувай:
20
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. anin - Хейй,
11.08 22:51
Много ми хареса, и с готин край е :)
Моята муза я чакам да се появи...
цитирай
2. troia - Анич,
11.08 23:17
излез на балкона и може да я фиксираш.:)) Те Музите щъкат навсякъде.
Благодаря ти.:)
цитирай
3. redabyss - :-оМдам. Отново неочакван край. ...
12.08 09:03
:-о
Мдам. Отново неочакван край.

Съседът със смешните боксерки, всъщност не бил принцът, за когото си мислела, че се омъжва съседката. Връщал се от работа и вечно мръхтял, че е уморен. Тръшвал се на дивана пред телевизора, щракал спортните канали и новините, пиел си пиенето със салатка и изобщо не обръщал внимание на слугинята си. Освен, че шкембето му растяло, той невъзпитано се уригвал и дори попръцквал. Слугинята му първо се чувствала самотна, но след това си намерила занимания. Записала се на курсове по декупаж. Един ден точно излизала от курсовете и се усмихнала много доволна от това, което е правила и нещо я помело на улицата. Тя за малко не изгубила равновесие, но помислила, че е нападат и започнала да налага нещото с чантата си. Той започнал да се извинява и когато го погледнала, видяла, че е много спретнат и културен мъж, за да бъде крадец на дамски чанти. Просто тичал и я бутнал. .....
Бля- бля- бля.....Поканил Я на ресторант за извинение, Злият Дракон. След това си сменили ФБ и си пишели.....и се виждали. Но съпругът изобщо не забелязвал, защото не се интересувал и я приемал за даденост. Един ден тя му казала, че си го напуска и няма да се върне......


Ей така набързо. Извинявай, че не се стърпях и измислих нещо като любовна приказка, за да опитам да закърпиме положението. :)))))
цитирай
4. kremenova - Ето едно мнение на една личност, ...
12.08 09:09
Ето едно мнение на една личност, която отдавна има опит с музите...Музата дава енергия и стимул за творчество,когато е изявена личност с много качества,дарби и дори вънщна красота,един полубог или полубогиня в живота на човек, идеализиран и не опитан като любовник, в повечето случаи,човек който те стимулира и емоционално - трябва да си влюбен в своята Муза.Да с стремиш да достигнеш високото и ниво,да те дърпа нагоре да изкачваш стълбите.Другото - просяцит, обикновените мъже от балкона са просто идеи и факти,които да опишеш и използваш, но колосалната енергия,която те бомбардира и те активизира до свръх напрежението и раздаване на себе си е точно горе описания човек,той може да те изпълва със щастие или да те кара зверски да страдаш, но така ще родиш нещо значително и впечатляващо.Муза се среща изключително рядко в живота и ако се срещне трябва да се цени.Това не е кой да е човек в живота ти, а някой много важен.
цитирай
5. troia - Скарлет,
12.08 09:19
всъщност ти обясни как се получава изневярата или грубо казано рогата.:) Никой не трябва да се приема за даденост и това е грешка допускана от всички ни.
Абе, рутината убива всичко и трябва все да се импровизира. Добре, че са приказките, любовта и фотошопа, че да изглеждаме приказно красиви и неповторими.:)
Твоята приказка е изцяло реалистична и често срещана.
Беше ми забавно докато я четях. Дано не изпадаме в такива "любовни" ситуации и дилеми.:)
Няма проблем. Винаги може да импровизираш. Интересно е да прочетеш друга гледна точка.:)

цитирай
6. troia - Здравей Кременова,
12.08 09:40
снощи прочетох една мисъл и много ми хареса. Дори съжалих, че вече публикувах разказчето, защото можеше да я вмъкна.
"Всеки човек е художник на своя собствен живот, черпещ сили и вдъхновение от самия себе си."
/Сергей Булгаков/
Мисля, че това което сподели и тази мисъл взаимно се допълват. Все пак величието и красотата на Музата зависи от нашата гледна точка. В действителност тя може да е обикновена и сива.:) Ние виждаме нейното величие, съвършенство или по-точно ние го правим. Всичко идва от нас и допира пак до нас. Има хора, които не срещат Муза, не че не съществува, а просто нямат очи да я видят и усетят.
Съгласна съм с теб. Когато човек е влюбен тогава писането е на друго ниво, по-високо и всичко се получава по-лесно. Причините да пишеш винаги са различни, но трябва да има тръпка.
Само да уточня, че дядото до казана не е просяк или клошар. /макар че съм се вдъхновявала и писала за тях/:)
Благодаря ти за споделеното. Беше ми приятно.:)

цитирай
7. ednaeva - mila troiке , рано, рано..и аз ;))
12.08 10:36
да те поздравя..
чудесно е че нямаш педерация,или?
на такава муза, само туй липсваше...
/може ли една м.корекция на уше..
по=добре щеще да бъде „оредяваща коса“,
или „олисяващо теме “..
аз съм специалист по ..скалповете..
многооо ме усмихна..още спяхх, сладурке..
поздрави далечни на всички музи и музове
Джули...
цитирай
8. donchevav - Поздрави на твоята муза - никога не ...
12.08 11:14
Поздрави на твоята муза - никога не те изоставя! Разказчето много ми хареса, особено финалът:))) Прегръдка от мене с пожелание за весело, вдъхновено лято!
цитирай
9. troia - Щом си
12.08 12:09
ednaeva написа:
да те поздравя..
чудесно е че нямаш педерация,или?
на такава муза, само туй липсваше...
/може ли една м.корекция на уше..
по=добре щеще да бъде „оредяваща коса“,
или „олисяващо теме “..
аз съм специалист по ..скалповете..
многооо ме усмихна..още спяхх, сладурке..
поздрави далечни на всички музи и музове
Джули...


си харесала боксерките, другото са подробности.:)
За мое щастие си имам истинска Муза и затова не се развявам по сутиен тук.:))
цитирай
10. troia - Благодаря ти,
12.08 12:12
donchevav написа:
Поздрави на твоята муза - никога не те изоставя! Разказчето много ми хареса, особено финалът:))) Прегръдка от мене с пожелание за весело, вдъхновено лято!


Вени! Пожелавам същото и на теб, защото ти пишеш поезия, а там без Муза не може.
Весело, щастливо и романтично лято и на теб! Прегръдка!
цитирай
11. krassko - Много забавно,
12.08 14:46
Музите растат по балконите...
Наистина много се забавлявах.
За съжаление и при мен пушат по балконите,
а това хич не ме вдъхновява...
цитирай
12. troia - Радвам се,
12.08 20:17
че ти е било забавно, защото исках да е такова леко хумористично.
Разбирам те. Няма идеални Музи и затова човек трябва да си затворя едното око, за да си хареса поне една. Не може без усилия.:))
Приятна вечер, Краско!
цитирай
13. cinderellathespy - Носимо-Търсимо...
13.08 14:23
Кате, здрасти,
хубаво е човек да има муза, но мисля че музата е нещо носимо, не търсимо. При мен стихопотока се отключи след една среща, преди 6 години. И така до ден днешен. Римите просто се редят. Звездното шепне. Чувствата, които изпитваме провокират музата. Аз понякога пиша и стихове за враговете, но означава ли това, че човек който считам за враг и извор на негативна емоция ми е муза?? Определено – не. Вдъхновението има различни източници – по-често позитивни, в отделни случаи и негативни. Аз залагам на позитивното. Рядко се мятам на противоположния край, за да се отърся от тегави чувства. Сега като се замисля като че ли моята муза е космоса, безкрайността, онова дълбоко чувство на безусловна любов и докрайна осъщественост, усещания които няма да ме напуснат докато дишам, а и отвъд. Твоето разказче ми хареса – представя една от обичайните гл.т. за муза – човек от срещуположния пол, който е предизвикал някакви чувства у нас, но струва ми се че понятието муза има и по-широк смислов диапазон – чувства, които Вселената като цяло предизвиква у нас и задейства невидими механизми, които ни карат да бъдем креативни, добри, споделени, обичливи и всеки следващ ден да се стремим да надскачаме най-вече самите себе си себеизявявайки се по вълшебен и неповторим начин! По повод размислите, които провокира твоето разказче, при мен излезе едно стихче. Оставям ти го в коментара и ти пожелавам усмихнат неделен ден! До скоро, Кате! :)

Eли

Муза...

Той крачи с мен наяве и в съня,
душата ми привлича и оплита,
прощава ми дори и да сгреша,
по стъпките ми пламенен се скита.

Обича ме, но кротко си мълчи,
изпива ме със поглед отдалече,
по моята безкрайност се топи,
ще ме досбъдне времето предрече.

Изпраща ми нетленна светлина,
сърцето ми във дланите си крие,
прелива се във мен сред тишина,
от мислите ми донасита пие.

Когато сме разперили крила,
сред звездното се губим като птици,
живеем по щастливи правила,
изписани във нашите зеници.

Така ще е до сетния ни час,
когато ще се слеем без остатък,
а истината скрита вътре в нас,
ще начертае пътя ни нататък.

13.08.2017г.
Елица

Мисля и че тази песничка е подходяща по темата,
Защото лирическия герой говори как любимата му е негова муза...
„You're my downfall, you're my muse
My worst distraction, my rhythm and blues...”
John Legend - All of Me
https://youtu/450p7goxZqg
:)
цитирай
14. troia - Eли,
13.08 21:18
благодаря ти за хубавото стихотворение. Наистина ли сега го измисли? Ако е така - невероятна си! Аз не мога признавам си.:) Значи аз също съм ти нещо като Муза, защото съм те провокирала да го напишеш.:)))
Наистина повдигна интересна тема за лошите Музи, за хората или обстоятелствата, които ни ядосват, нараняват и ни карат също да пишем. Ами често зад дадена Муза стои човек така, че и те не са изключение. Според мен най-важен е резултата, творбата и дори да е написана от гняв пак си я харесвам, а след време ми е минало, но пък тя си съществува и ми е дори забавна.
Хубава вечер, Ели и дано Музата никога да не те напуска!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: troia
Категория: Тя и той
Прочетен: 566029
Постинги: 626
Коментари: 6567
Гласове: 14775
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031