Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05 23:57 - Игрички
Автор: troia Категория: Тя и той   
Прочетен: 635 Коментари: 14 Гласове:
24

Последна промяна: 16.05 10:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



-          Днес времето е чудесно, нали? – на устните й цъфна усмивка, а след това присви очи. Слънцето се оглеждаше в  тях, а в зеленият им цвят заблестяха игриви, златисти пламъчета.

-          Да. Така е. Чувствам се почти влюбен. – отговори той забелязал промяната в очите й.  Хареса му. После  я хвана небрежно за ръка.

-          Така ли? И коя е щастливката? –  на лицето й се изписа изненада,  която не успя да прикрие. Златистите пламъчета леко потъмняха.

-          Ами все още няма.  – замълча умислен, а после шеговито  попита:

-           Искаш ли да си поиграем?

-          Май вече сме големи за това. – отвърна развеселена.

-          Не, сериозно. Ще се преструваме на влюбени.

Изнедата й се усили.  Спря и се загледа в топлите му черни очи. Понякога беше непридвим, а и сега не  видя нищо в тях. Беше се прикрил.

-          Ти, полудя ли? Защо да го правим?  Ние сме само приятели. – избухна тя.

-          Не ми отказвай. – продължи да настоява.

-          Ами ако съм влюбена в друг?

-          Не, не си. Вече да го знаех. – заяви уверено. После я прегърна леко през рамената.

-          Хайде, де. Моля те. Ще е забавно.  – беше непреклонен.

-          Но защо? – тя не разбираше.

-          Ей, така да сме като другите. Виж ги. Нека се преструваме на щастливо влюбени като тях.

-          Но  те не се лъжат. Или...само някои.. – промърмори замислено. .

Загледаха се в подминаващите двойки. Лятото беше в разгара си, а паркът беше изпълнен с лениво разхождащи се почиващи. Някои от тях седяха на скамейките прегърнати  или се смееха. Други разговаряха разпалено с грейнал поглед забравили околният свят. Във въздуха се разнасяше  приятният аромат на цветя  примесен с морския бриз от плажа по надолу. Беше невероятно романтично.

-          Е, добре. Ти печелиш. – подсмихна се дяволито тя, а след това за негова изненада го прегърна страстно. Наклони глава на рамото му и въздъхна блажено.

Той потръпна.

-          Добре го изигра. Хареса ми. – прошепна, целувайки я нежно по косата.  Вдиша  аромата й и се замисли. Очертаваше се интересна вечер.

За минути се сляха с тълпата.  Изглеждаха  на влюбени. Дори не забелязаха някои завистливи погледи от тези, които  отдавна живееха само със спомените си.

 

 

 



Тагове:   игра,   момиче,   момче,   тя и той,


Гласувай:
25
1


Вълнообразно


Предишен постинг

1. redabyss - Пак си замислила за по-нататък нещо ...
16.05 00:03
Пак си замислила за по-нататък нещо непредвидимо! :))))))
цитирай
2. troia - Нямам
16.05 00:29
анонимен написа:
Пак си замислила за по-нататък нещо непредвидимо! :))))))


нищо в предвид като продължение. Честно.:)
Просто си играят с "огъня".:))
цитирай
3. zabavnata - Не е игра...
16.05 00:45
Влюбване си е.;)
цитирай
4. troia - Ами
16.05 00:57
zabavnata написа:
Влюбване си е.;)



от играчка може и да стане плачка.:))
цитирай
5. vesever - Кати, здравей! Казват, че люб...
16.05 08:28
Кати, здравей!
Казват, че любовта е игра, че и самият живот е игра.
Хм.
И както човек си играе, току-виж се влюби наистина.
пожелавам го на героите ти-така ги усещам, че ще им се получи.
А и щом са добри приятели, и си имат доверие, това е първата предпоставка да се развият отношенията им до пълнотата на Любовта.
Хайде, разфилософствах се, както обичам да правя.
Прегръдка от мен!
цитирай
6. troia - Веси,
16.05 10:00
много хубаво си философстваш.:) И аз разсъждавам като теб. Без приятелство и доверие влюбването е трудно.
Благодаря ти, че се отби.
Прегръдка и от мен.:)
цитирай
7. cinderellathespy - За любовта в приятелството
16.05 16:23
Кате здрасти,
много ми беше интересно да го прочета разказчето, защото преди години и аз съм правила подобни неща с моя най-добър приятел Тошо. Даже ми хрумна едно разказче за една ситуация между нас, когато бях ученичка и как стана една обърквация - аз говоря за едно, той си мисли за друго... Ще ти го копна в коментара ми. Надявам се да ти хареса. Натраках го ей сега, на един дъх, а иначе ми е носталгично нежно като се сетя. Хубавото е, че все още имам любовта на най-добрия ми приятел от детството. И мога да му споделя всичко. Мисля, че отношенията между хората страдат от недоизказаността и обръщането на майтап на ситуации, които в дълбокото се преживяват по доста сериозен начин. Хората трябва да са откровенни едни с други. Или да се разбират с мълчание - уюта в такава ситуация го усещаш, когато се освободиш от очаквания и ти е хубаво да правиш дадените неща просто защото обичаш другия! Заради самата Любов!
Беше ми хубаво да си почета при теб в края на работния ден. Време ми е да яхвам каляската и да препускам към моята крепост! Усмихната вечер от мене,

Ели
__________________________________________________
Трепет…
Стана и топло в дискотеката. А и пластовете цигарен дим се стелеше като мъгла. Песента почти привършваше. Плесна с ръце. Завъртя се в кръг. Разтърси коси. После се отправи към масата, където бяха седнали с момчетата и момичетата от компанията.
- Май ми се тръгва.
Той се надигна.
- И на мен ми омръзна тук. Ще те изпратя.
Метна му една ослепителна усмивка.
- Страхотен си. Както решиш.
После се огледа. Той още стоеше изопнат като струна до бара. Просто стоеше и наблюдаваше. Не реагираше по никакъв начин на музиката. Очите и дълго го изпиваха. Какво толкова му харесваше. Знаеше как се казва, че е страхотен китарист, че е и спортист, но едва ли щеше да спре някога погледа си върху нея. Тя не беше от вървежните красавици. По-скоро се определяше като нестандартна лудетина. Въпреки това се усещаше привлечена от това момче. Дали беше влюбване все още не знаеше. Но нещо се случваше в дълбините и.
После се обърна и намигна дяволито на най-добрия си приятел.
- Поемаме ли по стъпалцата надолу?
Той само кимна и двамата тръгнаха да се провират в тълпата заляла дискотеката. Когато минаха покрай обекта на желанията И тя му хвърли жаден поглед. Той не я отрази изобщо. Гледаше безцелно към дансинга. Напуснаха бързо дискотеката.
- Ох, тези сандали страшно ме стягат. Ще ги събуя и ще шляпам боса.
Приятелят и се усмихна. Лудетина. Помисли си.
- Само да не ти се изранят ходилата и да трябва да те нося надолу метната на рамото ми.
Тръгнаха по стръмните стъпала към центъра. Тя го хвана небрежно за ръка, усмихна се на себе си и заподскача по терасите.
- Искам да ти кажа нещо.
- Казвай – стана му любопитно.
- Ама обещай да пазиш тайна.
- Обещавам. Казвай.
- Май съм влюбена – изстреля тя.
Опаааа. Сигналната му лампа светна. Май дойде момента да поговорят по наболелия го въпрос. От години драскаше името и по всички тетрадки. Винаги беше насреща, когато тя имаше нужда. Когато свиреше на китарата – правеше го само за нея, за да види усмивката и и онова вълшебно пламъче в красивите зелени очи. Сякаш ток премина по цялото му тяло.
- И какво ще правим сега? Кой е щастливеца? – опита се да звучи закачливо.
- Ами един китарист. – изтърси тя направо. Леко се подсмихна в тъмното. Продължаваше да подскача по стъпалата с босите си крака. Усети как той я стисна по-здраво за ръката. Замълча.
- И какво смяташ да правиш? – попита я.
- Ами незнам – гласа и прозвуча някак глухо – Далечен ми е някак, но изпитвам нещо, всеки път като го видя. Тая вечер беше горе – в дискотеката.
Малкото пламъче в дълбокото му изведнъж избуя. Ехаааа – явно е споделено. Китарист. Горе в дискотеката. Разбрала е за чувствата му и най-накрая е решила да си поговорят и да се обяснят. По нейния си нестандартен начин. И отдалеч отдалеч. Замисли се как да продължи разговора.
- Как да ти помогна?
Тя вдигна рамене. В интерес на истината той го познаваше. Свиреха в една група. Но как да му каже да ги запознае. Самата тя не беше все още наясно как трябва да бъдат реализирани в реалността чувствата които изпитваше към непознатото момче. Замисли се.
- Виж, Тоше, ти го познаваш.
Малкото пламъче вече беше развихрен огън. Само още една думичка и просто щеше да я вдигне във въздуха, давайки израз на отдавна разтърсващия го копнеж. Запази самообладание, но продължи да стиска силно малката и ръка.
- И какво ще правим сега?
Тя пак вдигна рамене. Босите и крака пееха под стъпките.
- Може пък да ме запознаеш с него, някога?
Той се сепна.
- Но ти ме познаваш. От това нашето познанство по-голямо здраве му кажи.
Тя не го разбра. Пак беше потънала в мечти по китариста.
- Както и да е. Не трябваше да те занимавам с това.
- Не, кажи ми. Сега няма да мога да спя.
Тя се извърна. Усмихна му се. Боже как си го обичаше – най-добрия и приятел. Защо пък да не му каже.
- Дидо – едва чуто промълви. – Вашия соло китарист.
Сякаш го удари камък засилен с 250 км/ час. „Дидо“ – солото им. Оня чук. Дето знае само спорта и соло китарата. Лелеее как щеше да се изложи. Стана му мъчно. Инстинктивно пусна ръката и. Замълча. Почти бяха стигнали до блока и.
- Тоше, забрави го тоя разговор. Каквото – такова.
Той само леко подсвирна с устни. Прегърна я топло в огромната си мечешка прегръдка и се разделиха.
Много години по-късно щеше да и признае, че докато са водили този разговор у него е просветнала надеждата, че могат да бъдат повече от най-добри приятели, но проблясъкът е бил кратък а после е последвал леден душ. Но въпреки това той беше продължил да я обича.

16.05.2017г.
Ели
цитирай
8. troia - Eли,
16.05 20:01
така ме изненада приятно с твоето разказче! Личи си, че съм те провокирала. Много е емоционално и истинско. Допълва идеално моето.
При мен е фантазия, а при теб е реалност.:) И аз имах прреди години толкова близък приятел /сега се чуваме по приятни поводи/, но не сме си "играли" така. Сигурно защото не сме се сетили.:))
Любовта е хубаво нещо, но приятелството е по-трайно от нея.
Желая ти приятна вечер в твоя замък!:)
цитирай
9. donchevav - Искам, мога, трябва - за мене, за ...
16.05 23:05
Искам, мога, трябва - за мене, за тебе, за хората... колкото повече условности, толкова по-малко време за живот и за любов.
Чудесно разказче! Много ми хареса! Поздрави, Кате!
цитирай
10. troia - Вени,
16.05 23:35
само с едно изречение показа какъв е проблема.:)
Въпреки чувствата може дори да се разделят.
Благодаря ти. Написах го да е леко, неангажиращо, като закачка. Сега нали е сезона на любовта.:))
Хубава вечер и много усмивки! Поздрави и от мен!
цитирай
11. krassko - С Ели ме накарахте да се замисля за любовта, приятелството и секса...
17.05 15:46
Наистина ли е така в живота?
Жените са "прагматични" дори в приятелството и любовта.
И непредвидими за мъжкото мислене.
И аз имам приятелка като приятелят на Ели.
И до днес сме запазили приятелството си.
Но тя имаше нужда от приятел на когото да може да разчита
и поля със студена вода опита ми за близост.
Просто и бях нужен като приятел на когото може да разчита.
Беше сама с дете в чужд град без близки и роднини.
Но жените дори и в приятелството си са непредвидими.
Прости ми, Боже, за греховете, но съм преспал с всичките и приятелки...



цитирай
12. troia - Краско,
17.05 20:27
няма нищо лошо един мъж да си има само приятелка. Това може да му помогне и по-лесно да разбира жените. Едни такива взаимоотношения винаги са рискови, защото може всичко това да прерастне в любов или пък не. Непредвидими са мъжете и жените.:)
Има ли нещо по-необяснимо от любовта? Да не говорим, че има любов от пръв поглед където приятелството се прескача и се преминава към другото.:)
От последното ти изречение разбирам, че си с голямо сърце, което е типично за един чувствителен поет.:)
цитирай
13. anin - Привет, Кат!
19.05 16:41
Според мен младежа я обича, но не знае как точно да й го каже, и си измисля уж е игра....разчита, че така ще я влюби в себе си ;)
цитирай
14. troia - Здравей, Анич!
19.05 21:26
Да, и аз си го мислих.:)
Лошото е, че при такива игрички всеки може да каже всичко и после да се отрече от казаното и да си останат само приятели.
Определено им предстои интересна вечер.:) Забавното е, че изглеждат на влюбени.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: troia
Категория: Тя и той
Прочетен: 529119
Постинги: 612
Коментари: 6134
Гласове: 13844
Архив
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031