Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03 23:36 - Приказка за момичето с разплаканите очи /2/
Автор: troia Категория: Тя и той   
Прочетен: 594 Коментари: 28 Гласове:
23

Последна промяна: 11.03 23:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



Прибра се тъжна в огромния и мрачен замък. Беше й толкова студено! След всяко ухапване се чувстваше така. Стъпките й отекваха зловещо по каменния под със сребристи отенъци. Тяхната красота отдавна беше избледняла пред миналото на това злокобно място. От стотици години тук не бе ехтял искрен човешки смях, не бяха се прегръщали с обич влюбени.

Застана като хипнотизирана пред пожълтялото, древно огледало. Отвори бавно устни и докосна с отвращение дългите си вампирски зъби. Как ги мразеше! Това не беше тя, а нещо друго! Нещо нечовешко.

-          Е, не се самосъжалявай толкова. Да не би да изпитваш угризения?

В полупразната зала се разнесе тих,  зловещ шепот:

 -          Ти не го уби. Изпълни заповедта ми. Свободна си.

-          Но защо? Какво ти е виновен принца? – попита момичето с насълзени очи.

Зад нея  отекна неестествено щастлив смях:

-          Той трябваше да се преобрази, за да бъде мой. Нима не се досети? Сега ще намрази теб, а ще се влюби в мен.  Все пак ти го унищожи.

Постепенно  въздухът зад нея се сгъсти и като от невидима врата се появи грациозна жена. Дългите й гарванови коси я обгръщаха в  тъмен воал, очертавайки  гъвкаво и силно като на пума тяло. Червените й очи светеха с пламъка на ада. От нея се разнесе сладникавият аромат на екзотични цветя. Беше опияняваща.

-          Довечера ще го навестя, мила моя. Той има нужда от мен. – прошепна двусмислено.

След това бавно, с походката на кралица се отправи към празния гравиран стол в залата. Настани се удобно в него, а златистите му орнаменти още по-силно подчертаха зловещият цвят на очите й.

-          Моля те, не го наранявай! Той е добър човек. – изведнъж се свлече на колене момичето.

Склони глава, а дългите му руси коси се разпиляха на вълни по сребристия под.

-          Глупости!  Ще бъда мила с него.  След тази нощ ще копнее единствено за мен. Сам ще ме потърси и ще заживее тук.

-          Аз...толкова съжалявам. – прошепна девойката.

Зелените й очи се напълниха отново със сълзи. Заплака. Още усещаше вкусът на кръвта му примесен с аромата на ябълка - плодът на греха и любовта. Страхуваше се, че чувствата й към принца един ден ще го погубят.

А Старата гора около замъка зашумя и вятърът започна да разказва новата приказка за момичето с разплаканите очи

 


P.S. Продължението е мое, но по приказката на valben.
Благодаря ти.:)

http://valben.blog.bg/poezia/2017/03/11/prikazka-za-momicheto-s-razplakanite-ochi.1514725




Гласувай:
23
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. valben - Привет!
12.03 08:36
Тази нощ сънувах странен сън. Проехтя писък и аз като един глупав принц се озовах сред Старата гора. На полянката срещу изоставеното горско училище се бяха събрали всички нейни обитатели - и лошите, и добрите. Писъкът не се повтори. А те явно чакаха нещо. Какво ли чакаха да се случи? Трябва да се провери! А Старата гора беше притихнала и също чакаше...
Благодаря ти Троя. Това ми трябваше.
цитирай
2. vesever - Кати, сега ще видя и приказката на ...
12.03 09:31
Кати, сега ще видя и приказката на Валбен, но нали и твоето продължение ще има продължение - Момичето нали ще спаси Принца с любовта си и няма да го остави вампирката да надделее?
цитирай
3. troia - Здравей, Вал!
12.03 10:07
valben написа:
Тази нощ сънувах странен сън. Проехтя писък и аз като един глупав принц се озовах сред Старата гора. На полянката срещу изоставеното горско училище се бяха събрали всички нейни обитатели - и лошите, и добрите. Писъкът не се повтори. А те явно чакаха нещо. Какво ли чакаха да се случи? Трябва да се провери! А Старата гора беше притихнала и също чакаше...
Благодаря ти Троя. Това ми трябваше.


Надявам се наистина да ти е харесала приказката. Май я направих напълно вампирска, но все пак принца е непокътнат. Има надежда за него.:))
Подозирам, че животните в гората са чакали моето, а после и твоето продължение на историята. Те вампирите са голяма напаст.:)
Бих могла набързо да оправя нещата, но предполагам, че ти ще продължиш историята. Ще ми е много интересна твоята мъжка гледна точка, защото те оставих ти да пишеш от името на принца. Как ли се чувства той? Добре, че бог пази наивните и добрите...:))
Поздрави!
цитирай
4. troia - Веси,
12.03 10:13
vesever написа:
Кати, сега ще видя и приказката на Валбен, но нали и твоето продължение ще има продължение - Момичето нали ще спаси Принца с любовта си и няма да го остави вампирката да надделее?


и аз не знам дали ще имам продължение. Те нещата между мен и Вал станаха спонтанно и сега как ще завърши приказката...нямам представа.:)
Предполагам, че доброто ще победи злото. Все пак това е задължително при една такава малко зловеща, но не по-малко любовна история.:)
Благодаря ти.
Хубав ден изпълнен с много усмивки!
цитирай
5. germantiger - поздрави
12.03 11:41
една "корекция":

НЕ ще бъда мила с него,

а ще бъда дива, гола, потна с него

сблъсъка между идеала и секса е интересен контраст

той впрочем не е задължителен, има светли момичета, които са 100% секс и тъмни които човек би могъл да възвиси

няма значение дали става дума за това в разказа, аз го чета така за мен и всеки читател си го "чете за себе си"
цитирай
6. anin - Ах тии!
12.03 11:45
Опасна си, веднага доразви приказката, та и нов образ вкара, на най-опасната шеф-вампирка, обаче това не е в стила на Вал, той някак по-меко загатва нещата! ;))
Така че, най-добре той да си продължи неговата първа част, а ти да си продължиш тази - т.е. да напишеш трета част ... И чакам онази другата приказка, която ми беше обещала, разбрах че ми е по-лесно и интересно да чета наготово приказки, отколкото аз да се мъча да ги пиша :)))
цитирай
7. troia - Чета и се хиля.:)
12.03 12:03
germantiger написа:
една "корекция":

НЕ ще бъда мила с него,

а ще бъда дива, гола, потна с него

сблъсъка между идеала и секса е интересен контраст

той впрочем не е задължителен, има светли момичета, които са 100% секс и тъмни които човек би могъл да възвиси

няма значение дали става дума за това в разказа, аз го чета така за мен и всеки читател си го "чете за себе си"


Eстествено, че "нещо такова" имах в предвид, но никога не бих го написала, а още по-малко в приказка. Пиша направо само ако се налага, но иначе предпочитам да "дразня". Всеки има въображение и може сам да довършва нещата.:))
Приемам уточнението, но то ще си остане само в твоя коментар.:)
Поздрави!
цитирай
8. troia - Анич,
12.03 12:08
anin написа:
Опасна си, веднага доразви приказката, та и нов образ вкара, на най-опасната шеф-вампирка, обаче това не е в стила на Вал, той някак по-меко загатва нещата! ;))
Така че, най-добре той да си продължи неговата първа част, а ти да си продължиш тази - т.е. да напишеш трета част ... И чакам онази другата приказка, която ми беше обещала, разбрах че ми е по-лесно и интересно да чета наготово приказки, отколкото аз да се мъча да ги пиша :)))


направо си за убиване.:)) Шегувам се.
Струпа ми се толкова много за писане, защото драскам и други неща, а и тази "твоя" приказка...
Мога да я довърша и знам как, но чакам Вал. Може пък да реши да има два финала според въображението на всеки от нас. Може сам да я довърши чудесно.
Ще уважа всяко негово желание.:)
Благодаря ти.
цитирай
9. anin - Аа, сакън!
12.03 12:55
troia написа:
anin написа:
Опасна си, веднага доразви приказката, та и нов образ вкара, на най-опасната шеф-вампирка, обаче това не е в стила на Вал, той някак по-меко загатва нещата! ;))
Така че, най-добре той да си продължи неговата първа част, а ти да си продължиш тази - т.е. да напишеш трета част ... И чакам онази другата приказка, която ми беше обещала, разбрах че ми е по-лесно и интересно да чета наготово приказки, отколкото аз да се мъча да ги пиша :)))


направо си за убиване.:)) Шегувам се.
Струпа ми се толкова много за писане, защото драскам и други неща, а и тази "твоя" приказка...
Мога да я довърша и знам как, но чакам Вал. Може пък да реши да има два финала според въображението на всеки от нас. Може сам да я довърши чудесно.
Ще уважа всяко негово желание.:)
Благодаря ти.

Вече има поне 3-ма човека от Блога, които искат да ме "убият" ;)))))
Поне ти недей, нали съм ти клонинг! ;)))
Ти драскай, щото моята Муза си намери Муз и забягна нанякъде с него, и не пиша нищо...
цитирай
10. germantiger - допълнение
12.03 12:58
Не става дума за начин на изразяване или форма, а за същност :)

моята корекция не в лексиката на първо място - лексиакта е на второ в "коренцията", на първо е страстта и "хард" секса, не софт избора, който едва ли подхожда на "шефвампирката" и едва ли ще покори мъжа както тя желае.

разбира се, всичко е според автора и твоя избор е напълно ок при теб и в твоята приказка :)
цитирай
11. donchevav - Винаги ме впечатлява начинът, по ...
12.03 16:02
Винаги ме впечатлява начинът, по който уплътняваш образите - включително чрез психологическите детайли в описанията на обстановката, пейзажа и пр. Харесва ми лаконичният ти изказ, сгъстената емоция. У Вал пък интелектуалното, умозрителното, превръща всеки щрих в загадка и всеки образ - в алегория. Пък и ти говори едно топло-топло, сякаш само на тебе разказва приказката, сякаш шепне на ухо... Като комбинация двамата създавате уникално въздействие - полифонично, стереометрично, с 3D ефекти:))))
Искрено ви се радвам - и оставам с надежда за две продължения!!!
Прегръдка, Кате!
цитирай
12. troia - Дааа,
12.03 17:16
germantiger написа:
Не става дума за начин на изразяване или форма, а за същност :)

моята корекция не в лексиката на първо място - лексиакта е на второ в "коренцията", на първо е страстта и "хард" секса, не софт избора, който едва ли подхожда на "шефвампирката" и едва ли ще покори мъжа както тя желае.

разбира се, всичко е според автора и твоя избор е напълно ок при теб и в твоята приказка :)


ако властната вампирка я бях "направила" изкусителна сукуба, определено нещата щяха да са други, но щях да навляза и в друг жанр.:)

На мен определено не ми е симпатична и с радост ще я убия, нооо...краят не зависи напълно от мен.
цитирай
13. troia - Вени,
12.03 17:23
donchevav написа:
Винаги ме впечатлява начинът, по който уплътняваш образите - включително чрез психологическите детайли в описанията на обстановката, пейзажа и пр. Харесва ми лаконичният ти изказ, сгъстената емоция. У Вал пък интелектуалното, умозрителното, превръща всеки щрих в загадка и всеки образ - в алегория. Пък и ти говори едно топло-топло, сякаш само на тебе разказва приказката, сякаш шепне на ухо... Като комбинация двамата създавате уникално въздействие - полифонично, стереометрично, с 3D ефекти:))))
Искрено ви се радвам - и оставам с надежда за две продължения!!!
Прегръдка, Кате!


и аз си мислех нещо подобно. С Вал пишем различно като стил, но пък нещата ни взаимно се допълват. Аз наблягам повече на чувствата, а той на действието. Да не забравяме и различните гледни точки от страна на мъжа- принц /неговата/ и момичето- жена /моята/.
И на мен ми е любопитно какво ще се получи.:)
Благодаря ти за милите думи и подкрепата. Винаги коментираш интересно.
Хубава вечер, приятелко!
цитирай
14. cinderellathespy - Продълженията като символична блогова вълна...
12.03 17:41
Кате, здрасти!
Прочетох от моето далечно място разказчетата – на Вальо и твоето и ми хрумна някакво възможно продължение. Оставям ти го като коментар. Надявам се да ти хареса и на тебе и на приятелите съблогъри, които идват в твоето блог-че. Вплела съм едни лайтмотиви от два филма, които обичам – „Кил Бил” (жълтите дрехи и рапирата) и „Онова прекрасно Някъде” с Рой Дюпюи, където се разказва за изцелението, чрез потапяне до бездъх в лечебното езеро и после събуждането за нов живот! Тоя втория филм ако не си го гледала, намери го и го гледай непременно. Много е хубав! Прегръщам те, Кате и благодаря за вдъхновението! Включвам се с радост в символичната блогова вълна, която се получава с това дописване и доразвиване на първоначалната история.

До скоро,
Ели
_______________________________________________________________________________

Момичето с разплаканите очи....
/някакво продължение по разказите на valben и troia/

Отново бе нощ по Пълнолуние и звездите огряваха гладката сребърна повърхност на езерото. Този път девойката със златиста коса беше облякла жълт панталон и жълта риза, а в ръцете си държеше рапира. Бе решена да защити принца от покварените желания на злата вампирска вещица. Големите и очи отразяваха лунната светлина. Тази нощ в тях нямаше сълзи, а тиха решимост доброто да надвие кроежите на злото. Някъде се чу писък на сова. Дърветата леко поклащаха клони в такт на вятъра и отмерваха стъпките на принца към омагьосаното езеро.
След миг се показа от края на гората и забърза към чудно красивата девойка. Привлече го светлината, която струеше от нея. Прилижи я и протегна търсещи ръце. Искаше да я приласкае в обятията си, двамата да се завъртят в страстен пирует и да се изгубят в безкрайното небесно пространство. Но тя не помръдваше. Беше хванала здраво рапирата и очакваше. На около 10 крачки от нея принца просто замръзна. Не можеше да отдели поглед от красивото и лице и изящната фигура. Изведнъж задуха силен вятър и сякаш от нищото пред чудно красивата девойка от небесата се спусна жена с гарваново черни коси, остър нос и пронизващо сини очи. Черен плащ покриваше раменете и, а очите и мятаха светкавици.
- Здравей, любими – отрони нежно – Призовах те и ти дойде.
Принцът изпадна във вцепенение. Започна да мести поглед от момичето със златните коси към чернокосата дама. Не знаеше какво да отговори.
- Чакат ни дълги и честити дни съвместен живот – продължи с омайващ глас вещицата – Вече познаваш моята компаньонка. От години изпълнява заповедите ми. Моето вълшебно огледало ми посочи пътя към теб, но ако беше ухапан от мен можеше да умреш. Моята отрова е смъртоносна. Затова изпратих Нея – един от най-верните си войни, единствената която устоя на отровното ми ухапване. Вероятно защото е дъщеря на магическата фея на езерото. Но, любими, да се съсредоточим над нас. Ще ти предложа невероятни изживявания в царството на мрака, жестока любов и страст, която само си сънувал, а накрая ще ти родя и деца – вампирска армия, която веднъж за винаги ще оттърве света от тази напаст – хората и техните романтични представи за съществуване.
Принцът я слушаше като хипнотизиран. Не знаеше нито какво да каже, нито какво да мисли. Опитваше се да срещне големите тъжни очи на златокосата девойка, но не успявя. В момента, в който вещицата свърши своята словесна тирада неочаквано златокосото момиче размаха рапирата, нададе вик и заби острието в гърба на злото. Вещицата се завъртя в пирует и се издигна над земята. Обърна се светкавично и изпрати мълния по момичето. Процеди през зъби:
- Така ли ми се отблагодаряваш за годините благоволение и за това, че те взех под своето покровителство.
- Ти не бе моя покровителка, а ме превърна в робиня. Милион години изпълнявам безропотно прищевките ти, но дойде време да сложа край. Няма да ти позволя да превърнеш чиста душа, като тази на принца в поредния роб и изпълнител на тъмните ти желания и низки страсти.
Момичето полетя във въздушното пространство и се понесе стремглаво към вещицата. Жълтите и дрехи проблеснаха на лунната светлина. Очите и искряха. Рязко заби рапирата в сърцето на вещицата, а с ръка хвана и опъна черната и дълга коса. Свари вещицата непотготвена, но тя бързо се окопитила и успя да отблъсне удара, но рапирата остана в сърцето и. Раната ставаше все по-голяма и по-голяма. Вещицата започна да губи енергията си. Събра сили, обаче, с костеливи ръце успя да хване момичето за лактите и докато двете се бореха летейки заби кривите си зъби във врата на девойката. Започна да пие кръвта и, но това не връщаше силата и. Вещицата не знаеше, че рапирата в сърцето и е вълшебна и че веднъж прободена в това място, по Пълнолуние, със силата и е свършено. И така силите и я напуснаха. Постепенно вещицата отслаби своята хватка и златокосото момиче падна на брега на езерото. Вещицата се опитваше да извади рапирата, но бе невъзможно. Дойде и края – избухна силна бяла светлина, която се разпръсна на изток и запад, а след това тялото на вещицата се превърна в прах и се посипа във водите на езерото.
Зашеметен от случващото се, принцат се втурна към чудно хубавата девойка, която лежеше бездиханна. Отровата на вещицата беше проникнала в капилярите и и почти беше изпила живота на момичето. Лежеше със затворени очи. Тогава принцът дочу сякаш ехо над водите на езерото:
- Потопи я във водите и я задръж под водата, докато сърцето и напълно замлъкне. Потопи я... Потопи я...
Взе принцът девойката на ръце и я отнесе до езерото. Навлезе в него, след което потопи цялото и тяло под магическата вода. Остави я да лежи в мекото водно легло. Двамата застинаха, докато и последния дъх се отрони от гръдите на девойката и душата и напусна тялото. В същият момент принцът почувства, че трябва да я извади. Прегърна тялото и и я изнесе на брега. Не усещаше ударите на сърцето и. Положи я на меката трева, помилва мокрите и коси, целуна бледите и красиви устни. Взе ръката и в ръце и безмълвно отправи молитва към небесното, красивото момиче да се събуди. В същия момент заваля дъжд. Лека усмивка се появи на лицето на девойката. Тялото и потрепери, а в следващия миг тя отвори вълшебните си големи очи. Погледна към принца и прошепна:
- Благодаря ти. Ти ме спаси. Благодарение на езерото, тялото ми е напълно пречистено от отровата на старата вещица. Години наред пиеше от кръвта ми, за да изглежда млада. До сега щях да съм мъртва, ако не бе връзката с вълшебната ми майка – феята на езерото, чията енергия не позволяваше на отровата на вещицата да ме погуби напълно. Когато ме потопи в езерото и душата ми се освободи, тялото ми се излекува, а силата на майчината обич ме възкреси за нов живот. Вярвам, че заедно ще открием начина да излекуваме и теб от отровата на вещицата. Усещам обич към теб. Нека дадем шанс на това красиво чувство да израстне и се разгърне.
Принцът я гледаше безмълвен. После я прегърна и сля с нея сърцето си. Беше безкрайно благодарен на феята на езерото.

12.03.2017г.
Елица

edit: Редактирах обърквацията с времената.


цитирай
15. troia - Анич,
12.03 17:43
не я мисли твоята Муза. Един ден пак ще се върне при теб без дори да я чакаш. Те така правят. Не подлежат на никакъв контрол.
Ах, как ще ми пропишеш само..:)))
цитирай
16. troia - Eли,
12.03 17:57
направо ме смая.:) Дописала си по много интересен начин приказката. Пуснала си на воля въображението си и си доизградила по свой си начин героите. Момичето е дъщеря на феята на езерото, нейната кръв е пиела вампирката и т.н. Съвсем е различно.:) Можеше спокойно да си я публикуваш като постинг. Ще извикам Вал да я прочете. Той може би вече пише края...
Чудесна е! Това се казва изненада!
Благодаря ти, че се включи.
Хубава вечер, Ели!
цитирай
17. redabyss - Много ми хареса описанието на злата ...
12.03 18:00
Много ми хареса описанието на злата магьосница!Аплодисменти за нея,прегръдки за теб. :)
цитирай
18. troia - Привет!
12.03 18:11
redabyss написа:
Много ми хареса описанието на злата магьосница!Аплодисменти за нея,прегръдки за теб. :)


Злото почти винаги е красиво и омайващо, за да прилича поне малко на доброто.:)
Как да не умреш от целувките на такава жена?!:)))
Благодаря ти за милите думи.
Хубава вечер и прегръдка и от мен!
цитирай
19. cinderellathespy - Усмивка:)
12.03 18:25
Кати благодаря ти,
радвам се че ти е харесало!
Понякога имам такива прозаични проблясъци,
но повече плувам в поетичното езерце.
Днес ми изпратиха една стара снимка,
на която сме с майка ми и баща ми, преди близо
30 години. Пак ме доболя и дотъжа за нея и някак
образа на феята от езерото и обичта и към дъщерята изкристализира,
така както вярвам че отвъдвремевата и пространствена
обич на майка ми, винаги е спасявала мен...
Успешна седмица от утре, Кати!
И хубава вечер,

Ели
цитирай
20. vesever - Кати, и аз се надявам приказката на ...
12.03 20:18
Кати, и аз се надявам приказката на Валбен да завърши добре...
Ели, много е трогателна твоята приказка, чак ми се прииска и аз да измисля продължение, но в момента нямам вдъхновение...
Лика-прилика сме си по романтичните пориви....
Преди време в блога пишехме една приказка. Няколко човека, всеки пише една част и следващия от екипа, който бъде посочен, продължава... и така се редувахме да пишем...
Много беше вълнуващо!
Анич, и аз си мислех, що не вземеш пак да пропишеш - твоите приказки бяха много забавни, все се смея, като се сетя за Яга и жълтата змия на елхата :))
цитирай
21. anin - Тенкю, Веси
13.03 12:00
vesever написа:
Кати, и аз се надявам приказката на Валбен да завърши добре...
Ели, много е трогателна твоята приказка, чак ми се прииска и аз да измисля продължение, но в момента нямам вдъхновение...
Лика-прилика сме си по романтичните пориви....
Преди време в блога пишехме една приказка. Няколко човека, всеки пише една част и следващия от екипа, който бъде посочен, продължава... и така се редувахме да пишем...
Много беше вълнуващо!
Анич, и аз си мислех, що не вземеш пак да пропишеш - твоите приказки бяха много забавни, все се смея, като се сетя за Яга и жълтата змия на елхата :))

Благодаря за подкрепата :)
Ако Музата се появи и зашепне, ще записвам, обещавам ;))
цитирай
22. krassko - Приказка клонинг :)
13.03 20:32
Интересна идея. :)
Но пиенето на кръв не е за мен.
Може би съм бил вампир някога,
но сега съм в прекрасен свят :)
цитирай
23. troia - Eли, разбирам те.
13.03 21:24
cinderellathespy написа:
Кати благодаря ти,
радвам се че ти е харесало!
Понякога имам такива прозаични проблясъци,
но повече плувам в поетичното езерце.
Днес ми изпратиха една стара снимка,
на която сме с майка ми и баща ми, преди близо
30 години. Пак ме доболя и дотъжа за нея и някак
образа на феята от езерото и обичта и към дъщерята изкристализира,
така както вярвам че отвъдвремевата и пространствена
обич на майка ми, винаги е спасявала мен...
Успешна седмица от утре, Кати!
И хубава вечер,

Ели


Всеки си има своите моменти на радост и мъка. Имам чувството, че си го написала на един дъх.:) Вложила си много емоции и чувства, страст.
Можеш да пишеш проза само да решиш да го правиш.:)
Приятна вечер!
цитирай
24. troia - Веси,
13.03 21:29
vesever написа:
Кати, и аз се надявам приказката на Валбен да завърши добре...
Ели, много е трогателна твоята приказка, чак ми се прииска и аз да измисля продължение, но в момента нямам вдъхновение...
Лика-прилика сме си по романтичните пориви....
Преди време в блога пишехме една приказка. Няколко човека, всеки пише една част и следващия от екипа, който бъде посочен, продължава... и така се редувахме да пишем...
Много беше вълнуващо!
Анич, и аз си мислех, що не вземеш пак да пропишеш - твоите приказки бяха много забавни, все се смея, като се сетя за Яга и жълтата змия на елхата :))


идва пролет така че Музатата ти може да се върне на Пегас.:))
Въпрос на време е вие двете с Ани да пропишете.
Поздрави!
цитирай
25. troia - Краско,
13.03 21:33
krassko написа:
Интересна идея. :)
Но пиенето на кръв не е за мен.
Може би съм бил вампир някога,
но сега съм в прекрасен свят :)


ти сега пишеш главно романтични стихове, но нищо не се знае.
Те интелигентните вампирки обичат и такива неща.:))
Наистина се получи интересно. Преди така си продължавахме куплетите, а сега приказките.:)
Поздрави!
цитирай
26. vesever - Хе, може да си права, Кати, аз нап...
14.03 09:23
Хе, може да си права, Кати, аз напоследък се спрях, само дебна за красоти...но не се знае, как ще ме връхлети Музата, и Ани, дано и нея :)
Прегръдки!
цитирай
27. emi1ts - Поздрави!
16.03 16:39
С вложени много въображение и фантазия е написаното но и в живота често се преплитат различни съчетания на крайни емоции като добро- зло,радост- тъга!С пожелание все така с вдъхновение!Хубави дни!
цитирай
28. troia - Привет!
16.03 21:17
emi1ts написа:
С вложени много въображение и фантазия е написаното но и в живота често се преплитат различни съчетания на крайни емоции като добро- зло,радост- тъга!С пожелание все така с вдъхновение!Хубави дни!


Това е хубавото на приказките, че можеш да си фантазираш без край.:)
Благодаря ти за хубавото пожелание.
Приятна вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: troia
Категория: Тя и той
Прочетен: 519831
Постинги: 609
Коментари: 6055
Гласове: 13430
Архив
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031