Мелиса С. Кирни * и Магне Могстад **
Тази версия: 23 август 2019 г.
Резюме: Преглеждаме накратко основните мотивации зад последните покани за Universal Basic
Доход (UBI) в Съединените щати и основните характеристики на някои актуални предложения за UBI, според които UBI би бил изключително скъп и все пак прави много малко за намаляване на неравенството или предварителна възможност и социална мобилност. Ние твърдим, че вместо UBI, федералното правителство трябва да следва стратегия за подпомагане на доходите, като плаща субсидии за заплати на ниски заплати работници, заедно с целеви обезщетения за трансфер, състоящи се както от парични, така и от почти парични видове на подкрепа, изплащана на най-нуждаещите се лица и домакинства.
1. Въведение
През последните години се поднови интересът към концепцията за универсален основен доход (UBI) комисионна. В най-основната си форма UBI е гарантирано парично обезщетение, което правителството предоставя на всички граждани. Това не е нова идея, а тази, която исторически се е появила от времето през 60-те години, която предлагат икономистът Милтън Фридман и администрацията на Никсън
Тя се счита за отрицателен данък върху дохода (NIT), което изтъква идеята на политиката, да се даде на всеки гарантирано ниво на доход, който постепенно би се облагал с данъци като собствен доход. Дълголетието на подобни предложения може да се дължи на факта, че различни елементи на UBI се харесват както на консервативните, така и на либералните политически мислители. Изглежда три тенденции предизвикват подновен интерес към UBI. Първо, някои разглеждат UBI като разумен отговор на нарастващото неравенство, за да се предотвратят както икономическите, така и политическите проблеми.
Американският предприемач Андрю Ян твърди, че съотношението на заплащане на изпълнителния директор към заплатите на работниците се е повишило от
20 до 1 през 1965 г. до 271 до 1 през 2016 г. (Yang, 2018). Той отбелязва, че сегашните нива на богатство и неравенството в доходите може да бъде икономически и политически дестабилизиращо и един UBI би предоставил тласък към хората с най-ниски доходи, които биха могли да смекчат последиците от това неравенство.
Второ, някои се притесняват от широкото премахване на добре платените работни места за много работници в САЩ поради роботи и други технологични постижения. Поради тази причина изглежда, че идеята е попаднала сред редица техно футуристични личности. Това също изглежда е основна мотивация зад призива за UBI в книгата „Дайте на хората пари” от американския журналист Ани Лоури. Универсалният основен доход, заключава Лоури, ще осигури минимален жизнен стандарт за тези, които са изключени от автоматизация и други сили, като например международна търговия.
Трета, много очевидна мотивация за UBI схема е да се оптимизира текущата сложна и понякога контрапродуктивна система на САЩ програми за трансфер. Американски
учен Чарлз Мъри, виден привърженик на UBI система и по тази причина предлага да се преобразуват всички федерални долари, понастоящем изразходвани за социално осигуряване, Medicare, Medicaid,социални грижи, социални услуги и други програми, като плащат по 13 000 долара годишно на всеки американец на възраст 21 или повече години, което ще бъде намалено за хората с по-високи доходи като някой, който прави 50 000 долара или повече, ще получава ограничена сума от 6500 долара годишно. През 2016 г.Мъри посочва, че според неговото предложение хората ще трябва да използват 3000 долара UBI за закупуване на здравна застраховка. Той разглежда настоящата система от програми като неефективна и твърди, че вместо това, правителството трябва просто да дава парите директно на хората. Мъри твърди, че могат да бъдат спестявани от съществуваща програма за трансфер и техните административни разходи. използван за финансиране на UBI, който осигурява най-бедните и според него е по-малко вероятно да обезкуражи работата в сравнение с някои съществуващи програми (Murray, 2016).
3. Смятаме, че UBI е неоптимален и евентуално вреден политически отговор на всичките три от тях предизвикателства. Един UBI в най-основната си форма би бил много скъп, но би направил малко за намаляване неравенство, съсредоточаване върху най-бедните и най-силно засегнатите от продължаващите икономически сили и полиции, посветени на хората. Твърди се, че развитието на капитала вместо просто преразпределение би довело до много по-голяма социална възвръщаемост, отколкото UBI. Първо, по отношение на неравенството и преразпределението, UBI по дизайн не е идеален за преразпределителни цели. Например UBI, ако се плати 10 000 долара за всеки в САЩ. възрастен би струвал около 2,5 трилиона долара годишно доста повече от половината от текущия годишен федерален бюджет. Освен това, като давате пари на всички, ще има много по-малко ресурси за преразпределяне на пари и / или инвестиране в човешки капитал на тези с най-голяма нужда.
