Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04 21:36 - Да се пробудиш поет
Автор: troia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 564 Коментари: 18 Гласове:
26


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image




Не беше си вземал отпуска от две години. Не предполагаше, че е  забравил какво е да мързелуваш, да живееш ей така, да дишаш без цел.

Сутринта стана като робот: горещо кафе,  една препечена филийка и нещо здравословно  - сочна ябълка. А след това? Нямаше на идея какво да прави. Сега седеше на някаква влажна пейка в парка. Прекалено рано за любител на природата и съответно късно ако е работещ.

Компания му правеха току що пробудените птички, които приветстваха с  пърхане на криле и песни пролетното слънце. Почти идилия. За съжаление усещането продължи кратко:

-          Шефе, имаме си нов труп. – избоботи по телефона неговият напорист заместник. Гласът му звучеше грубо, но не и отегчено.

Прииска му се да го прекъсне с аргумента, че днес има почивен ден, но  си замълча.

-          Става въпрос за мъж на средна възраст. Открит е в спалнята, по тялото му няма следи от насилие, но не е бил сам. Издирва се бяла жена, слаба, с черна коса , предполагаемо неговата възраст. Съседката я описа най-подробно...

-          Впечатлен съм. Толкова бързо сте напреднали.. – прекъсна го той.

-          Провървя ни шефе. – отбеляза скромно заместника му.

-          Повече няма да те безпокоим. – изведнъж смотолеви след някакво прозрение и хлопна слушалката.

Въпреки чутото го заля тишина и спокойствие. Да, хубаво беше да си вземеш почивка. Нека другите да се трепят, да работят, а над теб любовно птички да пеят. Сети се за шеговитото подмятане на баща му: Не стига, че съм жив, ами и да им работя! Тази мисъл го накара да се усмихне .

Невероятно, но  идилията пак беше развалена.  Този път не беше телефона, а някакво женско хлипане. Обърна се рязко и видя жена облегната в гръб към него. Имаше прекрасна черна коса, стилно яке и тъмно сини дънки.

В него започнаха да изплуват отдавна забравени стихове. На по-млади години беше поет. Така развеселяваше  и омагьосваше момичетата, които го бяха очаровали.

Сега присви самоиронично устни. Какво му ставаше за бога?! Естествено варианта да й рецитира категорично отпадаше. Оставаше стандартния подход известен от векове  как джентълмен  помага  на дама в беда...

-          С какво мога да ви помогна? – се чу да казва с благ и съчувствен тон. Знаеше, че има топли кафеви очи и добре поддържана брада, която му придаваше достолепен вид.

Жената повдигна очи и го погледна с цвят на уханна трева. Беше изумително! Това му стигаше да напише сонети конкуриращи дори Шекспир.

-          Той умря. Събудих се сутринта до него, а той си беше отишъл тихо. Без да се сбогува.

-          Кой е той? – попита я тихо.

-          Единствената ми любов.

-          Ще ви помогна. Следовател съм. Елате с мен. Колегите ми желаят да разговарят с вас. – и  я поведе към полицейският  участък. Тя тръгна залитайки до него, с леко блуждаещ поглед на вечнозелени чемширови листа.

На другата сутрин стана като робот. Направи си черно кафе, после препечена филийка и нещо здравословно – един банан. Слава богу, цигарите ги беше отказал.След това седна на бюрото си, но не включи лаптопа. Взе една захвърлена тетрадка и започна да твори сонет след сонет. По-късно телефона му звънна. Излъга най-вежливо, че е болен. Изобщо не искаше да отива на работа. Беше се завърнал в един прекрасен и забравен свят – свят  на любов и мечти.








Гласувай:
26
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. elineli - О! Отворен
30.04 22:16
край :) Мечта за читателя! Да я оневиним ли или да я натопим ?! Поезията никога не отпада, също като любовта ... :)
цитирай
2. krassko - Уау, това е изненада...
30.04 22:55
Толкова неочаквана изненада...
Навлизаш в нови територии, напоследък явно те влечеше към криминални истории...
От личния ми опит и дружбата със следователи най впечатляващото беше, че се прибираха от работа с бутилка, която задължително се изпива преди лягане.
Утрото на следователя е описано много вярно ... И последното също е вярно, някои наистина пишеха стихове, или свиреха на някакъв инструмент.
Благодаря за разказа, чудесно е че отново си тук защото ни липсваше много...
Приятна вечер!
цитирай
3. troia - Привет!
30.04 23:13
elineli написа:
край :) Мечта за читателя! Да я оневиним ли или да я натопим ?! Поезията никога не отпада, също като любовта ... :)


Имаш интересна гредна точка. Изобщо не се замислих, че финалът е отворен, защото за мен е важен поета.:) Всичко останало е фон, а за добро или лошо пробуждането може да стане от всичко. В случая едни магнетични очи са предостатъчни, а любовта е навсякъде.:))
цитирай
4. troia - Здравей, Краско!
30.04 23:23
Ами с тези криминалета вечер и аз прописах за ...поезия.:))
Не смея да кажа, че не познавам лично криминалисти щом разказчето ми звучи достоверно.:)))
Благодаря ти за приятелското посрещане.:) Надявам се да нямам повече проблеми.
Приятна вечер и на теб!
цитирай
5. vesever - Леле, Кати, просълзи ме. Уникално, ...
01.05 10:57
Леле, Кати, просълзи ме. Уникално, прекрасно. Как се радвам, когато у човека се събужда истинското, когато разцъфтява смисълът на Живота...а той за мен е именно способността ни и вдъхновението ни да живеем в прекрасния и забравен свят на любов и мечти, как хубаво си го казала.
Това ще си го запазя.
Прегръдка дъждовна ти изпращам!
цитирай
6. troia - Благодаря ти, Веси.:)
01.05 13:04
Радвам се, че ти е харесало разказчето ми. Ти преди пишеше стихчета и предполагам, че понякога ти липсва. Такива неща не се забравят.:)
Слънчева прегръдка за теб!
цитирай
7. donchevav - Детективи, следователи, знаеш ли ...
01.05 16:33
Детективи, следователи, знаеш ли какво ги докосва - една поничка при аутопсия на жертвата или стих при разпита на заподозрян? А може би натрапчив рефрен между два изстрела с пистолет?:)))
Успяла си да влезеш под кожата на този полицейски шеф - всичко, което описваш, звучи много достоверно. А това, че две женски очи "с цвят на уханна трева" могат да разбудят в мъжа на средна възраст поета - винаги могат, да, вярвам го. И колкото по- досадно или напрегнато, рисково е ежедневието му, толкова по-бурна ще е реакцията на поетическото му разбуждане. Предполага се, че и сонетите ще са толкова по-близки до Шекспировите:)))
Хареса ми много новото ти амплоа, Кате! Прегръдка! И наистина липсваше, имай го предвид:)))
цитирай
8. troia - Здравей, Вени!
01.05 20:09
Малко му трябва на човек да пропише особено ако нещо го развълнува. Знаеш как е.:)
Детективската професия е тежка и какво по-хубаво от това да избягаш в света на поезията. Права си.:) Колкото е по-рисково и трудно е ежедневието, толкова бягството в другия, красивия свят е по-сладко.:)) Там мечтите се сбъдват.
Малко новото ми амплоа не се получи, наблегнах на романтиката, но аз дори не чета криминалета. Благодаря ти за милите, приятелски думи.
Сърдечна прегръдка и от мен!:)
цитирай
9. vaquero - troia,
02.05 19:47
Какво ще рече това : "Жената повдигна очи и го погледна с цвят на уханна трева."?
Или това : "леко блуждаещ поглед на вечнозелени чемширови листа."
цитирай
10. troia - Ами
02.05 20:36
vaquero написа:
Какво ще рече това : "Жената повдигна очи и го погледна с цвят на уханна трева."?
Или това : "леко блуждаещ поглед на вечнозелени чемширови листа."


това е когато една жена те погледне много лошо, направо фатално.:)))
цитирай
11. vaquero - До 10. troia
02.05 21:23
Сиреч, да внимавам с разни тревисто-чемширени погледи.
цитирай
12. krassko - Цяла сутрен ходих напред - назад по Иван Асен...
02.05 21:58
Все се надявах да срещна някой тревистозелен поглед за вдъхновение,
но на човек като не му върви може и цяла седмица да маха гащи за тоя дето духа.
Имам идеи за няколко "огледални" разказа
и една приказка която дори съм започнал,
но без някое зеленооко "чудо" нищо не се получава.
Когато няма вдъхновение такъв мързел ме обзема, че няма спасение.
Утре ще отида да наскубя малко трева да си украся лаптопа
дано ми дойде вдъхновението :)
цитирай
13. troia - Ако
02.05 21:59
vaquero написа:
Сиреч, да внимавам с разни тревисто-чемширени погледи.


имаш поетични наклонности изобщо не се пази.:) В днешно време Музи се срещат трудно.
цитирай
14. troia - Ама, че съвпадение!
02.05 22:09
Тъкмо казвах на vaquero, че си е направо късмет да срещнеш зеленоока Муза и ти ми писа, че няма.:) Направо звучиш песимистично.
Сега е пролет, така че все от някой мол ще изкочи някоя развълнувана и предизвикателно облечена красавица.
И аз имам едни идеи като теб и си ги нося вече месец в главата и не смея да ги започна. Ще взема да си навлека неприятности.:)
Стискам ти палци, Краско! Те хубавите неща стават неочаквано и това им е хубавото. Остави ти тази трева по лаптопа ха ха По-добре си купи марулка за салата.:)
цитирай
15. emelika - Поетът се пробужда
02.05 23:57
щом зората го погали. Кога, кого - сама си тя избира. Ни строгост, ни респект я спира.
цитирай
16. troia - Вярно е.
03.05 12:32
emelika написа:
щом зората го погали. Кога, кого - сама си тя избира. Ни строгост, ни респект я спира.


Точно казано.:)
цитирай
17. ard - Добре си го измислила troia
06.05 20:54
Когато човек е на работа, си мисли кога ли ще дойде най-после отпуската, а когато е в отпуска си мисли за работата.

Писането на любовни сонети под моментното влияние на срещата в парка би могло да доведе и до нови срещи с тази жена или други.
цитирай
18. troia - Благодаря ти, Ард!
07.05 21:11
Наистина е така. Човек не може само да работи като робот.:) Живота е много повече, а тези които умеят да го усещат, виждат и преоткриват са щастливци.
Благодаря ти, че се отби при мен. Не съм те забравила.:) Липсваш.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: troia
Категория: Тя и той
Прочетен: 625910
Постинги: 662
Коментари: 7430
Гласове: 17660
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930