Седеше в края на масата и изобщо не забеляза кога той  седна до нея. Това беше най шантавата свадба, ако въобще можеше да се нарече свадба. Булката беше с шестнадесет години по голяма от младоженеца, а дъщеря и от първия брак беше само с шест години по малка от новия си баща.

     Шумът беше оглушителен, всички говореха и се смееха, веселбата беше в разгара си и когато ръцете им се докоснаха все едно  я удари ток...

     После тацуваха, танцуваха и се гледаха в очите.

И пак танцуваха... И всички им  се радваха, защото разбираха, че се случва нещо необикновено.

     На разсъмване, когато се разпределяха  да спят по стаите,  някак съвсем естествено ги сложиха в една стая. Понечи да се възпротиви, но легна в леглогто с лице към стената. Ръката му се провря под главата и и леко докосна гърдите и. И тя заспа.

     Когато се събуди слънцето отдавна беше изгряло. Беше и топло и уютно в прегръдките му.

     Вече знаеше, че никога няма да бъде сама.


 
     PS. Това е огледалният образ във "вълшебното    огледало" на разказа "Самотник". 

     Виж:   troia
 

при теб нещата изглеждат много лесни.:) Ами това си е направо любов от пръв поглед!
Хареса ми. Ех, ако нещата ставаха толкова бързо, без въпроси, съмнения, а само с танц?!
Непоправим романтик си.:))
Благодаря ти.

Да, много естествено и лежерно се ражда любовта тук...
Би било хубаво и в реалността да бъде така..
Много уютно стои разказът, по-точно финалът му.
Поздрави, Краси!

Но историята е истинска.
И всички се обичат и са щастливи и сега и булката с младоженеца
и "самотната" с нейната любов от пръв поглед.

Това е чудесно, Краси! Нека любовта да устои!

Сватба, ти не си ли поръчвал покани за такова събитие?