Имало едно време една крастава жаба с голямо самочувствие.  Мислела се за най-прекрасната и най- умната. Не общувала с никой. Останалите жаби в блатото не заслужавали нейното приятелство, защото били грозни и прости. Един ден както се излежавала на любимия си камък чула шумолене в храстите. От тях изпълзяла гъвкава змия. Тялото й блестяло на слънцето и я правело неземно красива.

В първия момент жабата се стреснала. Но колкото повече се взирала в хипнотичните очи на влечугото толкова повече се успокоявала. Това животно било прекрасно.

-          Умееш ли да летиш? – попитала я жабата.

-          Разбира се, че мога. – отвърнала уверено змията.

-          Можеш ли да пееш? – продължила да я разпитва жабата.

-          Мога, мога.... – веднага отговорила змията.

Повярвала й жабата, защото не било възможно толкова изящно  създание да лъже.  Самата тя мечтаела да лети и с радост би имала  красива приятелка с такива умения.

-          Искаш ли да бъдем приятелки?

-          Разбира се. – с радост се съгласила змията.

За нещастие на другия ден змията огладняла и си  хапнала жабата за закуска. Така набързо свършила тяхната дружба.

 

 

Извод:  Не търси приятели по красота, а по доброта.

коментарите спрени ли са?

не са спрени.:)

Благодаря на гласувалите, прочелите и на тези които са разбрали.:)

то щото все ги спираш и като по навик някой може да не напише коментар.
Напомня ми за притчата за скорпиона и жабата, твоята приказка. Хубава е браво!
Как си бе, troia! Къде се губиш?! : ) Не пишеш в многобройните ми постинги!? Явно плажуваш все още в тая жега?!

Така е, външният вид лъже. Някой може да е красив, а в себе си да е уродлив, както и обратното. Отново добро попадение в проза!

Не се сещам да съм писала за скорпион, но това може да се поправи.:) Любими са ми паяците, змиите и бълхите.
Заета съм и затова спрях коментарите. Сега не съм на плажа, а подготвям списъка с Коледните подаръци, които очаквам да получа.:)))
И ти не си много редовен тук. Предполагам, че си приятно ангажиран.:)
Благодаря ти.

Често се заблуждаваме по опаковката и когато ни излъжат помъдряваме.:) Всъщност всичко зависи от човека. Някои така и не помъдряват, а цял живот си ги лъжат.:)

Кредит на доверие към неподходящ обект - фатална грешка, съдбовна обреченост. Но се замислих дали и аз не бих постъпила като твоята доверчива и лекомислена жаба - все пак позитивната нагласа към другите априори е част от онова идеално цяло, наречено "доброта".
Бях се затъжила за твоите приказки и басни, мила Кате! Чудесно е, че пак си тук! Прегръдка!

Определено физическата красота е голямо оръжие. Ако обекта притежава и ум нанася големи поражения като атомна бомба.:)))
Не мисля, че лесно биха те излъгали, защото не притежаваш качествата на моята жабка. Когато човек е с голямо самочувствие и си мисли, че всичко знае тогава най-лесно го лъжат. Това са моите впечатления.
И на мен ми липсват твоите интересни анализи. Понякога виждаш написаното под друг ъгъл и винаги ме провокираш.
Благодаря ти, че се отби. Прегръдка и от мен, Вени! Приятни почивни дни!

но не винаги е истинска - зависи от светлината, която я осветява...
Днес често външната красота е произведение на изкуството на хирурга, например.
А приказката няма само тази красота предвид. Другата красота се изработва не със скалпел, нито с длето...

В днешно време външната красота е издигната ни пиедестал и това е много удобно за тези, които я притежават или са я придобили по хирургичен път.
А вътрешната красота е някъде там.. забравена.
Поздрави!:)

Т.нар. вътрешна красота, изграждаща се с времето и неговите кризи, иска отношение; външната, днес повече въпрос на средства, често буди мимолетна емоция и с времето отмира. И трите – вътрешната, естествената външна и придобитата технологично – имат своето излъчване и могат да бъдат или останат самотни. :)
Поздрави, Катя!

Напълно съм съгласна с уточнението си.
Външната красота се оценя с очите, а така е по-лесно и бързо. За вътрешната красота трябва време, усилие, а сега време няма.:)