


Имало едно време една крастава жаба с голямо самочувствие. Мислела се за най-прекрасната и най- умната. Не общувала с никой. Останалите жаби в блатото не заслужавали нейното приятелство, защото били грозни и прости. Един ден както се излежавала на любимия си камък чула шумолене в храстите. От тях изпълзяла гъвкава змия. Тялото й блестяло на слънцето и я правело неземно красива.
В първия момент жабата се стреснала. Но колкото повече се взирала в хипнотичните очи на влечугото толкова повече се успокоявала. Това животно било прекрасно.
- Умееш ли да летиш? – попитала я жабата.
- Разбира се, че мога. – отвърнала уверено змията.
- Можеш ли да пееш? – продължила да я разпитва жабата.
- Мога, мога.... – веднага отговорила змията.
Повярвала й жабата, защото не било възможно толкова изящно създание да лъже. Самата тя мечтаела да лети и с радост би имала красива приятелка с такива умения.
- Искаш ли да бъдем приятелки?
- Разбира се. – с радост се съгласила змията.
За нещастие на другия ден змията огладняла и си хапнала жабата за закуска. Така набързо свършила тяхната дружба.
Извод: Не търси приятели по красота, а по доброта.
Благодаря на гласувалите, прочелите и на тези които са разбрали.:)
Напомня ми за притчата за скорпиона и жабата, твоята приказка. Хубава е браво!
Как си бе, troia! Къде се губиш?! : ) Не пишеш в многобройните ми постинги!? Явно плажуваш все още в тая жега?!
Заета съм и затова спрях коментарите. Сега не съм на плажа, а подготвям списъка с Коледните подаръци, които очаквам да получа.:)))
И ти не си много редовен тук. Предполагам, че си приятно ангажиран.:)
Благодаря ти.
Бях се затъжила за твоите приказки и басни, мила Кате! Чудесно е, че пак си тук! Прегръдка!
Не мисля, че лесно биха те излъгали, защото не притежаваш качествата на моята жабка. Когато човек е с голямо самочувствие и си мисли, че всичко знае тогава най-лесно го лъжат. Това са моите впечатления.
И на мен ми липсват твоите интересни анализи. Понякога виждаш написаното под друг ъгъл и винаги ме провокираш.
Благодаря ти, че се отби. Прегръдка и от мен, Вени! Приятни почивни дни!
Днес често външната красота е произведение на изкуството на хирурга, например.
А приказката няма само тази красота предвид. Другата красота се изработва не със скалпел, нито с длето...
А вътрешната красота е някъде там.. забравена.
Поздрави!:)
30.11 12:08
А вътрешната красота е някъде там.. забравена.
Поздрави!:)
Т.нар. вътрешна красота, изграждаща се с времето и неговите кризи, иска отношение; външната, днес повече въпрос на средства, често буди мимолетна емоция и с времето отмира. И трите – вътрешната, естествената външна и придобитата технологично – имат своето излъчване и могат да бъдат или останат самотни. :)
Поздрави, Катя!
Външната красота се оценя с очите, а така е по-лесно и бързо. За вътрешната красота трябва време, усилие, а сега време няма.:)