Решила кобрата да бъде добра. Омръзнало й да е самотна. Запълзяла из джунглата да си търси компания. Внезапно пред нея се появила огромна слоница. Тя била водач на стадото. Изсъскала змията за поздрав и вирнала наперено глава. Животното отстъпило назад и предпазливо се върнало от пътя. Слоновете се отправили в друга посока.

-          Ей, накъде тръгнахте всички? Само ви поздравих. Не искате ли да си побъбрим? - изсъскала змията, но никой не я  чул.

И продължила обиколката си в джунглата. Към обяд напекло и тя решила да се сгрее между шубраците. Така попаднала на един тигър, който се излежавал  под дебела сянка.

-          Ауу, колко си красив?! Много си мъжествен. Искаш ли да си поговорим? – изсъскала дружелюбно кобрата.

Тигърът се изправил мързеливо, изръмжал и се преместил по-далеч от нея  под друго дърво.

„Не мога да разбера тъпи ли са или  глухи” – помислила си озадачено змията.

Понеже била решила да е добра продължила кротко по пътя си. Цял ден обикаляла джунглата, съскала на животните, но всички я избягвали. 

Накрая изморена се спряла  и промърморила:

-          Няма полза да съм добра. Пак съм си самичка.

Изведнъж в далечината съзряла друга змия - смок. Кобрата  запълзяла радостна към нея, за да си побъбрят. В последния момент размислила. Била гладна, а това била чудесна, прясна плячка. Убила смока и го изяла. Толкова добре не се била чувствала  през целия ден.

-          Какви добри дела само правя! Ето, една змия по-малко. Ама кой ще ми го признае?! Светът вече се е променил. Добрината вече не се цени.

 






P.S.  Коментарите са спрени.