Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07 21:05 - Уилям Бътлър Йейтс и Мод Гон – една необикновена любов
Автор: troia Категория: Хоби   
Прочетен: 951 Коментари: 10 Гласове:
23

Последна промяна: 21.07 22:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image




„Един ден светът ще ми благодари,

                                      че не съм приела да стана твоя съпруга...”

 

 

Ирландецът Уилям Бътлър Йейтс е един от малкото поети с Нобелова награда за литература. Няма да е пресилено да се каже, че тази награда се дължи на една единствена жена – неговата голяма любов  Мод Гон. Това може би е най-необичайната любовна история, съществувала някога.

Йетйс  и Мод се запознали през 1889 г. Тогава той бил 23-годишен прохождащ поет, а тя – 23 - годишна активистка на революционното ирландско движение. Йейтс бил поразен от удивителната й красота. Като истински поет той започнал да й посвещава стихове, а по-късно щял да й посвети почти всичките си поетични творби. Това е обичайното в една история за поет и неговата муза.:

 

„...Аз съм беден и имам само своите мечти,

ще положа мечтите си пред твоите нозе,

стъпвай нежно, защото стъпваш по мечтите ми”.

/Из „ Aedh Wishes for the Cloth of Heaven”, превод И. У./

 

Необичайното е, че му отнело цели 10 години, за да я целуне за първи път...и 19 години, докато я има в обятията си за една единствена нощ.

Мод не се влюбила от пръв поглед в Йейтс. Разбира се, не била и безразлична. Двамата живели твърде далеч един от друг и в началото само си пишели писма. Йейтс запазил цялата си кореспонденция с Мод.

Поетът непрекъснало мислел за своята муза и когато за първи път й предложил брак, тя му признала, че е метреса на един ирландски политик и имала две деца от него, от които само дъщеря й Изиолт оцеляла. Ала това признание не успяло да намали любовта на  Йейтс, напротив  - засилило я, както става с всички любови, пред които се изправят пречки. След писмата връзката им преминала на друг етап – двамата се увличали по окултни науки и Мод се съгласила да влезе в „духовен съюз” с Йейтс, давайки му причина да живее. Тя обаче отказвала да приеме поета по друг начин. През 1903 г. се омъжила за националиста  Джон МакБрайд. От този брак се родил синът й Шон МакБрайд.

В продължение на цели 5 години Йейтс не могъл да се съвземе от удара и не успял да напише дори един любовен стих. През 1905 година Мод и МакБрайд се развели след шумно и скандално дело за домашно насилие.

В този момент Йейтс бил опора на Мод. Емоционалната  зависимост помежду им се засилила, макар че живеели на хиляди километри разстояние.

През 1908 г. той посетил любимата си в Париж. През тази единствена нощ тя го дарила с любовта си, таена толкова време. В следващите няколко години Йейтс й  направил още три предложения за брак. Последвали три отказа. Тази загадка може да се изясни с едно нейно писмо:




... ти твориш красива поезия от това, което казваш, че е твое нещастие и в крайна сметка това те прави щастлив. Бракът ни ще бъде скучен. Поетите не бива да се женят. Един ден светът ще ми благодари, че не съм приела да стана твоя съпруга...нашите деца са твоите поеми.”




Мод знаела, че ако приеме да бъде негова съпруга, магията между тях ще изчезне. Знаела също , че поради тъгата от несподелената любов Йейтс ще напише най-красивите си стихове, донесли му най-престижната награда за литература на света.

Всъщност Мод Гон е била най-опитната муза съществувала някога. През цялото време поддържала интереса на Йейтс, без да го накара да я намрази. Все пак трябва да се отбележи, че той накрая й отмъстил. След като навършил 51 години Йейтс решил, че желае да се задоми и да има наследник. За да я накаже за многобройните й откази, през 1916 година той предложил брак на дъщеря й Изиолт. След дълъг размисъл Изиолт също му отказва.

Мод му простила за нанесения удар. През същата година Йейтс се оженил за 25- годишната Джорджина Хайд-Лийз. Мод се отдала на своята политическа дейност и в отглеждането на малкият си син Шон.

До края на живота си Йейтс и Мод продължили да си пишат писма и поезията на Йейтс била все така вдъхновена от нея.

Въпреки всичко, той никога не я забравил. Нито тя него...Вероятно сега двамата са в друго измерение и са много щастливи.

 

„Обичаха изящните ръце

и твоя чар, с любов или фалшива страст,

душата-скитница обикнах аз

и мъката на твоето лице.

Край огъня главата наведи

и промълви: как любовта премина,

как прелетя над планината синя,

и скрий лицето си сред рой звезди.”
 

/ от  „Когато остарееш...” превод Николай Попов/

 




                     Песен


Не мислех, че друго е нужно

да продължи младостта ни

освен фехтовка и гири,

тялото силно да стане.

Кой би предрекъл тогава,

че всяко сърце остарява?

 

Макар че знам множество думи

да правят жената честита,

защо сега не я гледам

с вълнение във очите?

Кой би предрекъл тогава,

че всяко сърце остарява?

 

Желание още не губя,

но друго сега ме тревожи —

сърцето, аз мислех, ще грее

дори на смъртното ми ложе…

Кой би предрекъл тогава,

че всяко сърце остарява?

                                 

                                ***

 

 
            Соломон и савската царица




Целуна Соломон на Сава

вечерното лице

и рече: „Цял ден тук говорим

и с думи, и с ръце,

от пладне все си се въртим

с походка най-послушна

из темата за любовта

като стар кон в конюшня.“

 

А тя на Соломон пропя

и в скута му се сви:

„Да бе въпросът по-достоен

за мъдрите глави,

сам би разбрал това, което

сега ще ти прошушна —

не темата, а мойте мисли

са тясната конюшня.“

 

Целуна Соломон на Сава

арабските очи

и каза: „Цялата наука

ще мига и мълчи

пред нас — откакто любовта

един към друг ни люшна,

светът е станал отведнъж

най-тягостна конюшня.“








Източник “Читанка” и „Докато сърцето се надява” от И. Учкунова

 

 

 




Гласувай:
24
1


Вълнообразно


1. ard - Любов в интерес на поезията
21.07 23:03
Любов, чрез която се създава и твори дори в повече от самата любов между тях двамата е много рядко срещано и необичайно явление.

Разстоянията и годините нямат значение, тъй като времето отминава бързо, останала е поезията като проявление на еуфорията от чувства и тяхната история.

цитирай
2. troia - Каква жена само?!
21.07 23:40
Да стане метреса, а после да се омъжи за насилник, но да отблъсква единственият мъж, който я обича истински. Хората са толкова различни и непредсказуеми.:)
Между другото дъщеря й Изиолт също е била муза, но на поета Езра Паунд и писателя Франсис Стюърт за който впоследствие се омъжва. Не е допуснала грешката на майка си.
Всъщност такива невероятни истории има и при майсторите на прозата. По нищо не отстъпват на поетите.
Приятна вечер, ard!:)
цитирай
3. monarh1991 - Здравей, Кате
22.07 00:49
Невероятна история! Наистина най-хубавите любови са тези, пред които има най-много препятствия. Както е написано, магията между тях би изчезнала и той нямаше да стане този велик творец. Неговото нещастие всъщност се оказва най-голямото му щастие, това,струва ми се, важи за хората като цяло Иначе има и други примери за поет и муза, които не са били заедно- Бокачо и Лаура, Данте и Беатриче Портинари.
цитирай
4. vesever - Привет, Кати!Да, интересна жена ...
22.07 09:59
Привет, Кати!
Да, интересна жена наистина.
Дали не го е обичала достатъчно силно, или е имала други съображения за отказите си...
Дали ако се биха оженили, биха запазили любовта...
цитирай
5. troia - Здравей, Симеон!
22.07 15:03
Наистина е интересно как всеки творец по различен начин пречупва своите чувства, емоции и пресъздава от нещо толкова тъжно нещо уникално и красиво. То може да е стих, роман, картина, музика...,а затова трябва талант.
Не знам дали несподелената любов е по-плодотворна от споделената, защото има случаи когато музата е съпруг или съпруга. Дори в блога познавам такъв творец, но не е редно да го коментирам. Всеки си пази музите в тайна.:))
Наистина в историята има много примери и затова има толкова много произведения на изкуството.:))
цитирай
6. troia - Здравей, Веси!:)
22.07 15:15
Много въпроси, но без отговор. Тя си е знаела какво изпитва и защо наистина е постъпила така. Често зад изречените или написани думи се крият и премълчани истини.:) Факт е, че е имало силни чувства. В противен случай кореспонденцията им нямаше да продължи през целият им живот.
цитирай
7. vesever - Знаеш ли, Кати, аз също вярвам в това ...
23.07 13:30
Знаеш ли, Кати, аз също вярвам в това общуване между мъж и жена, на базата на интелектуална и емоционална близост. Мъжете са тези, които обикновено се хвърлят и в другия вид общуване, физическото. Лично за мен душевната близост винаги е била водеща и дори в голяма степен достатъчна, за да просъществува обич между двама души...дори да няма физически израз, романтиката, привързаността, нежността за мен са най- ценни в отношенията.
Поздрави!
цитирай
8. troia - Веси
24.07 13:03
разбирам те, но не всички разсъждават като теб.
Може би затова не от всеки става Муза.:)
Хубав и слънчев ден ти желая!
цитирай
9. krassko - Пак ме изненада
24.07 21:58
Страхотна любов, изключителен поет. За съжаление хубавите преводи на стиховете му се броят на пръсти. Но ето две прекрасни стихотворения в превод на Владимир Свинтила:


ДИВИТЕ ЛЕБЕДИ В КУУЛ


Дърветата са есенно прекрасни.
Насам не е валяло.
Във воден сумрак тъмно отразено,
небето е замряло.
Сред камъните лебедите днес
са петдесет и шест.

Настъпи и шестнайстата ми есен,
откак за пръв път спрях,
за да ги преброя - но те се вдигнаха
с едничък само мах
и се разсипаха, с криле доскоро скръстени,
в нестроен низ от пръстени.

Аз гледам тия приказни създания
и ме боли душата.
Уви, отмина времето, когато
замирах край водата,
дочул камбанен екот на крила
през сумрачна мъгла.

Любима до любимия си, в своя
бял и уютен хлад
се реят те - или внезапно литват.
И всеки тук е млад.
Борби и страсти, дето и да скитат,
неспирно ги сполитат.

Сега се носят тайнствени, прекрасни
сред езерната шир.
В кои тръстики ще се приютят,
в коя река, в кой вир,
ако един ден, без самоизмама,
усетя, че ги няма?

*

ИРЛАНДСКИ ЛЕТЕЦ

Аз зная – в облак-гроб ще вляза
и то преди да съм готов.
Едни убивам без омраза,
а други браня без любов.

В Килтартан – там ми е родът.
Килтартанци са бедни, диви.
Не ще ги нявга сполетят
по-тежки дни, ни по-щастливи.

Не влязох в бой по дълг, по мнение,
след гръмка реч или салют.
Самотен миг на упоение
ме хвърли в облачния смут.

Знам вече и съм преценил,
че утре ще съм пак прахта,
каквато и до днес съм бил.
Според живота – и смъртта.

*

цитирай
10. troia - Да,
25.07 20:47
наистина са малко преводите. Има много красота в стиховете му. Благодаря ти за твоето доmълнение.:)
Честно казано и ти ме изненадваш с малки стихчета и драконови приказки.:)
Приятна вечер, Краско!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: troia
Категория: Тя и той
Прочетен: 644273
Постинги: 670
Коментари: 7534
Гласове: 18345
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031