Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05 23:00 - Последната избраница
Автор: troia Категория: Хоби   
Прочетен: 842 Коментари: 12 Гласове:
28


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



Ти единствена можеш да утешиш и да умъртвиш душата ми.

                                                        Никос Казандзакис

 

 

Знаеше, че трябва да го последва дори да е на края на света. От дълго време го сънуваше и когато я призова тя стана от пода, напусна колибата и тръгна. Измъкна се от селото тихо като призрак. Гъстата растителност сама се отместваше от краката й. Прилепите не се страхуваха от силуета й. Висяха по дърветата сгушени един в друг . Джунглата я наблюдаваше притихнала. Той се появи пред нея като бог. Крилата на гърба му нервно потрепваха. Позна го. Беше Кралят на прилепите от сънищата й. Падна безмълвна в краката му, а после се взря упорито в лицето му. Той не се намръщи, нито усмихна. По погледа разбра, че я оглежда пресметливо.


image



Беше гола, само с една огърлица, която носеше от рождение. Почувства срам, но вече нищо нямаше значение. Тя беше Избраницата. Неговата съпруга, която нямаше да живее дълго. Поне такава беше легендата. До дни щеше да умре, а той да се появи след десетилетия. И отново всичко щеше да се повтори. Преданието гласеше, че тази, която спечелеше любовта му я очаква безсмъртие.Едва ли щеше да е тя...

-          Трябваше да избягам. Толкова съм млада. – помисли си ужасена. Но знаеше, че никога не би го направила. Щеше да отмъсти за предателството на племето й. А и къде да отиде? Беше бедно чернокожо момиче.

-          В теб има сила. Съдбата те призова. Ще се подчиня на волята й. Ти си моята съпруга. – проговори отчетливо като клетва. Беше спрял да я оглежда.

Тя се изненада. Нима не беше я пожелал той?! Нямаше време да реагира, защото изпищя ужасена и припадна. Последното, което си спомняше бяха ръцете му насочени към гърлото й. Имаше нещо в тях, нещо което светеше в червено...

Събуди се в някакъв мрачен дворец с безброй стаи и тъмни коридори. Беше пуст и зловещ като дълбока пещера.



image



Опипа с треперещи ръце врата си. Нямаше болка, а само масивен медальон  с ален като залеза камък. Тялото й беше обгърнато в красива бяла рокля. Приличаше на нагиздено животно за жертвоприношение. Беше откупила няколко десетилетия мирно съществуване на племето си. До времето на следващата обречена избраница...

Стъпваше внимателно и тихо с босите си нозе. Не беше свикнала със странната, дълга рокля стелеща се зад нея. Предстояха й тъжни дни, но поне щеше да е красива.

-          Глупави мисли. Глупачка. – шепнеше си тя.

-          Трябва да избягам от тук.... Отново глупави мисли. – помисли си объркана.

Чувстваше се изморена и изтощена. Влезе в първата й попаднала стая, строполи се върху пухкаво легло и заспа мъртвешки сън..

Изминаха дни и нощи. Някой грижливо и мълчаливо й доставяше храна, приказни рокли, но беше сама. Страхуваше да влиза в другите помещения. Ами ако попадне на Краля на прилепите? Нейният съпруг?! Мисълта за това я изпълваше с ужас и някакъв неясен копнеж.

-          Съдбата ме е избрала..Но защо мен?! О, мамо..как искам да съм у дома. – проплакваше в нея едно детско гласче. То не можеше да заглуши разумът й, който отчиташе празните дни като капки изтичаща вода. Щеше да умре, но как?

Един ден, когато се луташе из коридорите на двореца дочу някакъв женски плач.

-          Предишната избраница е жива.– проблесна в нея радостната мисъл.

Затича се като вятър в посока на звука. Неволно заслиза все по-надолу и надолу, докато не навлезе в някакво огромно и влажно подземие. След това я видя затворена с решетки в масивна, мрачна килия.



image




Беше най-красивото създание, което можеше да съществува. Имаше лунно бяла кожа и големи магнетични очи. Дългите й коси бяха украсени с бляскави бижута, а роклята й се спускаше ефирна като мъгла.

-          Помогни ми. Освободи ме. – проплака момичето.

-          Не мога. – категорично й отказа.

Не трябваше да гневи могъщият си съпруг. Той трябваше да разреши. Разумът й подсказваше, че можеше тя да е в тъмницата, но сърцето й нашепваше: „Той не би постъпил така с теб. Никога.”

-          Помогни ми. Умолявам те. – гласът на девойката неусетно се променяше. От нежен и скръбен бавно се превърна в груб и властен.

-          Не мога и не искам! – изкрещя изведнъж тя. Инстинктът й подсказваше да бяга далеч.

Внезапно ослепителната красавица се преобрази в грозен мъж с кървясали очи и жестока усмивка.



image




В ръцете си държеше блестящ, гравиран с непознати символи меч. На него проблясваше като драконово око червен камък. Светлината му се преплете с пламъка от нейното сватбено бижу и тя почувства невероятна сила.

-          Дай ми го. Няма нужда да те закриля. Медальонът е мой. – изкрещя злобният мъж и протегна ръка към врата й.

Този път тя не припадна, а издърпа меча от ръката му и побягна. След нея се разнесе вик от изненада, гняв и ярост.

-          Подчини ми се. Аз съм твоят господар. Върни се малка, черна крадло!

Тя обаче не го слушаше, а тичаше запъхтяна по стълбите. Нахлу като буря в  стаята си и се строполи замаяна на леглото. Повече за нищо на света нямаше да слезе в подземието. Онзи мъж я ужасяваше.

Внезапно в стаята се появи нейният съпруг.



image



 

-          Дай ми меча. – проговори заповеднически, но се взираше в нея като омагьосан. Когато го взе все още я гледаше с невярващи очи.

-           Ти успя! Ти си единствената. – прошепна с възхищение, а после изчезна.

След минути в замъка се разнесе предсмъртен вик. След това започна и промяната. Роклята й придоби аления цвят на любовта, а замъка заблестя в бяло злато. Тъмнината се изгуби и от прозорците нахлу ярка слънчева светлина.

Щастлив и красив като бог  влезе и нейният съпруг.

-          Ти ме освободи, любима. С вълшебния меч посякох магьосника, който унищожи родителите ми, а мен прокълна. До сега другите избраници му се покоряваха измамени. Той ги убиваше, за да нарани мен.  Само ти успя да го отблъснеш и се спаси. Винаги ще съм ти признателен. Вече си свободна. Може да се върнеш в племето си ако желаеш.

Тя мълчеше прехласната и само промълви:

-          Ти си едновременно и покоят и бурята, която бушува в сърцето ми...

И така  последната Избраница заживя с Краля на прилепите щастлив и безсмъртен живот.

 

image




 

 

          П.С.  „Ти си едновременно и покоят и бурята, която бушува в сърцето ми...” е цитат  от Франц Кафка

 

 





Гласувай:
28
0



1. batogo - !!!:))) Много мъдра, пълна с житейски истини приказка, Троя!
30.05 10:25
За да достигнеш до истинските неща, трябва да устоиш на изкушенията...
Нека е светъл денят ти!
цитирай
2. vesever - Леле, Кати, какво невероятно ху...
30.05 12:30
Леле, Кати, какво невероятно хубаво е! Точно така се надявах, да успее да се спаси и да възтържествува Любовта!
Еха, максимално ме изкефи ))
Прегръдка!
цитирай
3. troia - Здравей!
30.05 13:38
batogo написа:
За да достигнеш до истинските неща, трябва да устоиш на изкушенията...
Нека е светъл денят ти!


Да, приказката ми е малко философска.:) Радвам се, че си разбрал посланието ми.
Благодаря ти.
Хубав и приятен ден и на теб!
цитирай
4. troia - Вярно е.
30.05 13:46
vesever написа:
Леле, Кати, какво невероятно хубаво е! Точно така се надявах, да успее да се спаси и да възтържествува Любовта!
Еха, максимално ме изкефи ))
Прегръдка!


Получи се много приятна приказка с чудесен край. Така трябва да е, защото в приказките доброто побеждава злото.
Благодаря ти за милите думи, Веси. Обичам да пиша весели приказки и така се чувствам най-добре.
Сърдечна прегръдка и от мен!:))
цитирай
5. krassko - Много мъдра приказка с прекрасни картини...:)
30.05 15:06
Пак ме изненада, нали си дружиш с вещици, магьосници и прилепи
и пишеш на лунна светлина, вече ще проверявам сутрин какво си написала.
Аз си лягам рано, още повече че снощи в Париж валя дъжд и спряха тениса.
И покрай Весето се захласнах по цветя, храсти и дървета и спрях да чета и пиша.
А като погледнах статистиката - вече никой не влиза при мен.
Но покрай цветята някоя хубавица може да ме вдъхнови да напиша нещо,
но ако нямам късмет...:)
цитирай
6. troia - Здравей, Краско!
30.05 21:17
Наистина около мен е голяма навалица от вещици, магьосници и прилепи. Някои питат и за теб.:)) Страхотен купон е и затова след малко изчезвам.:)
А късно вечер е идеално за писане на приказни истории, защото е спокойно и някак си загадъчно тихо.
Жалко, че са спрели тениса. То и при нас времето е гадно, макар че по телевизията говорят друго.
Весито много "лошо" ти влияе.:)) Като вляза при вас и ви бъркам, защото сте големи природолюбители и вече публикувате по сходни теми. Някой път ако ти кажа Веси, да не ми се сърдиш.:) Шегувам се.
Съжалявам за статистиката. То и при мен е спокойно като спра да публикувам.
Пожелавам ти ново творческо вдъхновение!
Благодаря ти за милите думи и пак ме развесели.:))) Голямо търсене беше на снимки, особено да открия млада и красива негърка.



цитирай
7. donchevav - Вълшебно красиво, тайнствено и ...
01.06 16:34
Вълшебно красиво, тайнствено и опасно - и справедливо! Добротата, готовността за саможертва, смелостта и лоялността са възнаградени.
Всяка твоя приказка е нов връх, ново достижение! Стилът ти е неподражаем - чета с голямо удоволствие /макар и понякога да закъснявам за купона, извинявай:)))/
Благодаря ти, Кате! Прегръдка!
цитирай
8. troia - Здравей, Вени!
02.06 18:13
А ти както винаги си благосклонна към моите неща и ми спестяваш критиката си.:)
Благодаря ти за моралната родкрепа.
Няма проблем, че закъсняваш. Вече е пролет и е нормално да не си тук. То и с мен е така.:)
Прегръдка и с пожелание за вълнуващо лято!
цитирай
9. kalin8 - Поздравления!
03.06 17:04
Прочетох с удоволствие!
Б.
цитирай
10. troia - Благодаря ти!
04.06 18:12
kalin8 написа:
Прочетох с удоволствие!
Б.


Поздрави!:)
цитирай
11. cinderellathespy - За силата и изпитанията...
12.06 15:57
Кати,
от работа не ми остава време да наминавам и да се потапям в твоя приказен свят.
Беше ми интересно да прочета. Пак е приказка с неочакван край. Много е важно да комулираш сила, а тя се комулира в изпитанията. Аз например днес се изправих пред още едно изпитание за душата ми. Мислех, че нещо хубаво ще ми се случи само след 4 месеца, но днес се оказва че ще трябва да чакам още две години и четири месеца. Чудя се да се чувствам ли разочарована, или просто да го приема като знак на съдбата, че по един невидим начин Вселената продължава да тренира душата ми на постоянство и търпение и да не губя вяра, че когато моментът настъпи то ще ми се сбъднат всички хубави мечти, които имам в професионален план. Поздрави и топла прегръдка, Кати! Мен ме чакат две години и четири месеца неуморна работа. Няма да се предам. Войнът в мене говори много високо и ясно!

Ели
цитирай
12. troia - Здравей, Ели!
13.06 21:52
И аз съм заета доста и затова те разбирам. Няма проблем. Все пак блога е за забавление и споделяне, а не е живота ни.
Забелязала съм, че лошите неща се случват много бързо, а хубавите изключително бавно. Когато човек се сблъсква с трудности и се справя, после се чувства още по-уверен и силен. Знам го от личен опит, но предполагам и ти.:) Пожелавам ти успех и късмет!
Радвам се, че си харесала приказката ми.
Благодаря ти за милите думи.:)
Поздрави и прегръдка и от мен, Ели!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: troia
Категория: Тя и той
Прочетен: 638110
Постинги: 668
Коментари: 7502
Гласове: 18181
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930